Как ще разбера че това бебе е моето?

ами попитай ДОКИ, на много места разрешават "някой да присъства" зависи от политиката на болницата.Имах пълно доверие-след раждането слагат номерче на детето, гривничка, на майката също. Бях сигурна, че това е моето дете...някакво вътрешно чувство...а и то беше умалено копие на съпруга ми.

Срещу съответно заплащане може да присъства мъжа ти и да наблюдава, да не вземат да сменят бебето.
А аз такива притеснения съм нямала - раждах нормално.

Много филми гледаш

Нямала съм този проблем, защото секциото ми беше със спинална упойка. Нещо налага ли при теб поставяне на пълна? 

аз съм на същото мнение

Точно това щях да пиша Elwing   нали секциото е със спинална, така че ще можеш да го видиш. Пък си мисля, че едва ли някой би направил такова нещо в днешно време.

Доколкото знам, можеш да се договориш с доктора срещу съответно заплащане да присъства бащата или друг близък на раждането. А и ми е много странно, че ще раждаш с пълна упойка. Защо?

Никога не може да си сигурна,че това е твоето бебе.Дори да гледа някой.После ги отвеждат при другите бебета и пак могат да го сменят.

Извода е да не се притесняваш за независещи от теб неща.

Ако притесненията са ти толкова големи, раждай нормално и проблемът ти ще отпадне 

Налага ми се със сигурност секцио.Без моите си "проблеми" и "притеснения" да повлиаят да решението.А за упойката е по препоръка на лекаря ми.Щом гинеколог с многогодишна практика преценя че е по добра от спиналната................Пук и не мога да си представя че ще лежа и ще знам че коремът ми е отворен и някой бърка вътре.

Както и да раждаш, бебето все в един момент ще е отделено от теб и могат да му махнат лентичката от ръката и да я сложат на друго бебе. Обаче това просто няма да се случи. Ако някой има интерес да взима чужди бебета, има достатъчно, които ги изоставят, за да вземе да се занимава с твоето. Наистина се притесняваш напразно.

Не съм имала подобни мисли Пък и той си прилича на мен

Аз не мога да разбера, защо възприемаш сляпо мнението на лекаря си за упойката. Мнението за секциото - да, но за упойката и  ти можеш да прецениш, още повече щом имаш такива опасения. Ако родиш със спинална упойка, ще ти покажат бебето веднага  и така няма да се тревожиш. Освен това, искам да ти кажа, че нищо не се вижда от това, което ти правят, пък и самата мислъл, че се случва нещо толкова важно, някак си измества всички други страхове. Освен това, при спиналната упойка не чувстваш абсолютно нищо. Моят съвет е, да прочетеш за упойките при раждането и ако имаш възмовност да размислиш. Моментът, в който ти показват бебчето е незабравим.

Аз притесненията ти ги разбирам идиално,но това със смяната е вече фантазия!И аз съм чувала подобни истории,но е лудост да си внушаваш това! 
Наистина звучиш все едно си прекалила с филмите 
Според мен ако имаш финансовата възможност и страховете ти са по-силни от теб самата-плати си мъжо да е с теб! 
Успех ти желая и по-кротко с внушенията 

ами, той така или иначе ще е отворен    
за упойката - на моята кума в прав текст й бяха казали, че в б-цата, в която ражда нямало дастатъчно опитен анестезиолог в поставянето на спинална и затова я накараха да е с пълна  
но по принцип мисля, че спиналната е по-добра   , така съм чувала

не се тревожи излишно!

Никога не са ми минавали подобни помисли

Не смятам че упасенията ми са по различни от твоите,до колкото си спомням ти предстои раждане.Не сам се вманиачила в този въпрос че някой ще ми смени бебето.Просто скоро си бъбрех с една приятелка и и заказ как ще раждам...........................А тя ми каза:"Няма ли да има някой да види всичко ли е на ре.......На нейна роднина мъжа и е ходил но преди години и ми обясни.Не се бях замисляла за тези неща но в момента в който тя ми каза това се замислих.За това пуснах тази тема за да разбера вие имали ли сте такива мисли.А не защото съм гледала някакви си розови филмчета в които свеки втори е със сменено дете и най-накрая се оказват братя и сестри.И в крайна сметка съм написала"искаме неискаме ще им се доверяваме"което едва ли означава че сам чак толкова вманиачена.

И при двете ми раждания, веднага след появата на детето ни поставиха лентички с един и същи номер, която е невъзможно да бъде разкопачна и да остане здрава след това. Не съм се притеснявала, и двата пъти се случи така, че бях сама в родилната зала.

ако искат да го сменят,ще го направят дори и да си будна 

Намери си друго за какво да мислиш. Така се стресираш много, а не ти трябва. Намери си лекар  на когото да вярваш.

Всички бременни си имаме страхове и паранои това е напълно нормално,и при всички са за различни неща.Искам да ти кажа да не си втълпяваш такива неща защото ми звучи като филм.Мен ме гони ужасен страх от болката (това е моята параноя) и не мога да се преборя,колкото и да се успокоявам,че не е толкова страшно!!!
 

Не мисля, че имаш повод за притеснения. Всичко ще бъде наред.

не мисли за глупости

malkata_iv  май те е обзела параноята.Нормално,всеки има някакви страхове.

ами...в някои болници може и да му дадат да гледа през стъклото....
иначе като се роди бебето му слагат и на теб гривничка с номер...еднкви номера...тя се маха само с рязане....та по нея ви индетифицират ))
Иначе моят толкова приличаше на баща си...че нямаше съмнение чие е ))

пък като излезете винаги можеш да направиш съответните лабораторни тестове, ако толкова те тревожи това...
и да ако се решили да подменят бебетата...ще го направят както и да родиш...нормално, секцио - все тая....така или иначе след раждането поне известно време в повечето случаи сте разделени....

Раждах със секцио с пълна упойка , но виж за това съм нямала притеснения ... После като го видях - просто е умалено копие на съпруга ми 

За да разбереш има само два начина. Единият е бебето да прилича на някой от родата - теб, баща му, баба, дядо, леля..., а другият е да направиш съответните ДНК-тестове.
Иначе практиката е при раждането на майката и на бебето да се поставят гривнички с един и същи номер. Когато майката е в съзнание съответно показват детето, после слагат гривна на майката, показват тази на бебето (за да видиш че е със същия номер) и я слагат на детето. Начина на раждане няма значение, просто майката трябва да е в съзнание. Което не значи че след това (ако някой толкова си е наумил да вземе точно твоето дете) бебето не може да се подмени.
Успешно раждане ти пожелавам, по-малко страхове, и съм сигурна, че когато видиш детенцето си сърцето ти веднага ще го познае 

Точно същото исках да ти кажа и аз.

    И на мен ми сложиха такава лентичка, НО не в операционната, а чак след 15 мин. в реанимацията. Ако не беше сестрата там да забележи, че нямам гривна на ръката... Оказа се, че екипът тъй като бяха умрели от глад - аз им бях последното секцио преди обяд, забравили за лентичката. Та лежа си аз и тракам със зъби и почнаха и на мен да ми минават едни мислииии...  Викам, срам не срам, ще питам.  Сестрата се отнесе учудващо сериозно към моите терзания  и ме успокои, че няма как да стане объркване - в еди кой си час освен моя бебок няма друго бебе, да не се притеснявам. Като го видях на др. ден, вече бях сигурна, че си е мой. 
    Радвам се да видя, че не само на мен са ми минавали такива неща из главата. 

слагат ленти4ки,не се притеснявай-пък и да раждай нормално и няма да се притесняваш и при мен малкта толкова прили4а на баща си,4е............

Щерката като се роди толкова приличаше на майка ми, че нямаше как да я сбъркам просто. Още като я видях, имаше същото изражение и същото лице, а беше току-що родена.
Най-вероятно ще познаеш бебето си по това, че ще прилича на теб или на таткото.
Преди да родя, си свалих и изгледах всички серии на Такъв е живота, които се отнасяха за раждане и бях изумена, как бебето, като го покажат веднага след раждането, поразително прилича на някой от родителите. Понеже си ги гледал в една-две серии как се подготвят за раждането и си им свикнал с физиономиите. До преди това не съм предполагала, че прилика може да се забележи още в първите минути след раждането, мислех си, че всички новородени изглеждат едва ли не еднакво.

За упойката, според мен е в пъти по-добре да е спинална. Докторът ти обясни ли ти каква е причината да си с пълна или ти изобщо не си го питала, а просто предпочиташ да се довериш, за да не се налага да взимаш ти решението?

Гледай сега, аз лично като родих ми сложиха лентичка и на бебо също! Сега незнам дали можеш да имаш доверие. Аз бях заспала по време на раждането, после като ми го дадохда бях зле нищо не видях. Но си прилича на мен няма какво. Ще си го подушиш, че си е твоето 

Никога не съм се усъмнила, че бебето което ми донесе акушерката не е моето. Беше любов от пръв поглед - като го видях и разбрах, че това мъничко човече е всичко за което съм мечтала. И нашето дете приличаше много на баща си - това беше първото ми впечатление.

Раждах с пълна упойка, но мъжът ми беше в залата и снимаше раждането така че няма начин да не е моето дете, а и синът ми приличаше толкова на баща си, че объркването беше невъзможно.

Аз видях Тери чак на 3я ден,но и през ум не ми мина че може да се случи нещо такова.Това си беше моето бебе.

Аз пък си имах точно това притеснение - освен всички други, още с първото дете, защото и на мен ми се наложи да раждам с пълна упойка, че и второто пак така
Но още докато не съм се събудила напълно ми дадоха детенцето да го видя, сложиха ми съответния на неговия номер, и това което успях да видя се запечата за винаги в съзнанието ми - така че няма как да не разбереш след това дали е твое - то си е такава интуиция, че и сред милион бебета да го сложат пак ще разбереш кое е твоето
Не се притеснявай чак толкова всичко ще мине гладко - успешно раждане и леко възстановяване след това

malkata iv,разбирам страховете ти.Аз също имах подобни,само че след като родих сина си,и то в момента когато го видях .Очаквах да видя черничко бебче(баща му е по-тъмен,и предполагах че това ще е доминиращият ген),а то-бяло като мляко с едни гълъбово сиви очи...и на никого не ми прилича .Да,сега това ми е супер смешно ,обаче тогава не ме е срам да си призная че такива мисли ми се въртяха в главата .
Сега сина ми е пълно копие на баща си,направо е като негов клонинг,така че няма съмнение-нашият син е

Сега,с второто ни дете не се затормозявам с подобни мисли .
Просто исках да ти кажа че не си само ти така,и да ти покажа нещата от смешната им страна .Желая ти леко раждане,бързо възтановяване и едно сладко,здраво бебче,което като видиш ще забравиш какви ветрове си имала в главата преди това 

Не се притеснявай, няма такива неща  
Щом родих и сложиха лентичките, донесоха бебето, показаха ми пола, на раждането присъства голям екип, трудно би станала такава грешка

не е въпрос на грешка.Момичето с е притеснява от умишлено подменяне.Моето като го видях беше копие на баща си-нямаше как да го сбъркам

Всеки си има някакви притеснения когато наближи този момент.Аз раждах нормално и се притеснявах да не стане някой "сакатлък" по време на раждане.Но наистина,защо не поговориш с лекаря си за спиналната упойка и да попиташ и дали бащата може да присъства/стига и той да иска/.Така ще си по спокойна.
 Успешно раждане ти желая!

Боже ...никога не съм си помисляла такова нещо. Мисля че излишно се вкарваш в някви гадни мисли. Може да ти направят секциото спинална упойка, пък и в този момент не мислиш как ти бъркат в корема а мислиш с нетърпение за бебчо, който ще извадят от там. Поне при нем беше така.

Мисля, че има възможност таткото да присъства на раждането. Аз имах доверие на медицинския екип, а и когато видях дъщеря си, не можех да не я позная, все едно видях лицето на баща и
Не се притеснявай излишно и не си вкарвай притеснения!
Успех и леко раждане

Никога не съм си помисляла такова нещо.Никога не съм чувала някъде да се подменят бебета умишлено.Не си вкарвай схеми в главата ,не мисля че в днешно време ще се случи токова нещо.Леко раждане ти пожелавам.

И аз мисля, че за да не се притесняваш най-добре е някой твой близък да присъства на раждането, ако си решила да раждаш с пълна упойка. Леко раждане и здраво, и хубаво бебче ти пожелавам! 

През цялата си бременност бях голяма паника - няма да описвам всички дивотии ,които ми минаваха през главата    трябваше да родя секцио по медицински показания , но гинеколожката ми каза ,  че вида упойка ще уточним с анестезиолога  , една седмица преди секциото се бях умопомрачила -толкова ме беше страх . Сега установявам ,че за две неща съм пропуснала да се притесна 1.че няма да могат да ме интубират / както при гинекологична операция , не успяха да интубират сестра ми в една частна клиника / и 2 ро ,че ще подменят бебето ми .  Събудих се с гривничка номер 11 и бебунката беше с този номер и на кошчето му пишеше бебе №11. Радвай се на бременноста си и максимално извличай и изживявай хубавите мигове    Лека бременност и едно прекрасно бебче след няколко седмици

Че защо ще го сменят??? 

Аз сериозни страхове не съм имала, че ще ми разменят детето, пък и го родих нормално.
Но не разбирам как някои майки си "подушвали" децата?!?
 А в теории за седмото чувство или духовната връзка на майката и детето не вярвам...
Аз моето просто го видях и го запомних!
Изабела сега много прилича на баща си, но тогава не ми приличаше на никой.

Не съм се замисляла по този въпрос , но все пак въпреки че стават грешки не искам да се вкарвам и в този филм , защото не би се отразил добре на нервите ми  Нашият татко ще присъства на раждането и разчитам на него 

Здравейте, страхотни мами    Хубаво е, че сте си познали бебчетата.... ама не с всички е така. Историята е дълга и предварително се извинявам.
Предисторията - толкова вече бях изнервена от липсата на сън (последния месец не можех да си намеря място), че исках само да се роди червейчето и да се наспя... тогава не знаех, че безсънните нощи тепърва ще започнат  Всички се опитваха да ме успокояват, че щяло да се появи най-прекрасното и красиво създание и аз ще съм безумно щастлива. НО аз мразя да ми говорят така  (то е ясно, че "нашето гардже е най-хубаво") и на всички казвах, че всички бебета са грозноватички малки мишки и не е необходимо да ми обясняват, че видиш ли моето нямало да е като всички...
И такааааа, дойде денят (раждах със секцио, със спинална упойка - тук съветът ми е да обсъдиш пак с анестезиолога възможностите). В операционната всичко мина като по учебник -показаха ми бебето, накараха ме да прочета номерата на двете гривнички и ни ги сложиха. До вечерта ми докараха бебчето само веднъж за малко - операцията беше следобед.
В стаята имаше още две родилки от предишната нощ, на които вече бяха давали бебоците няколко пъти през деня.
Но на следващата сутрин стана забавно. Спя си аз и нахлуват в стаята сестрите с три бебчета. Слагат до всяка от нас по едно и ние би следвало да им дадем АМ. Другите бебчета бяха будни и плачкаха и момичетата веднага се заеха да ги хранят... А аз още много сънена само поглеждам към бебчето до мен, търкам си очите и си казвам: "ми да, грозни са бебетата, знаех си аз, че всички само искат да ме успокоят..." позавъртя се на другата страна и пак го поглеждам - "бреййййййй, грозничко беше и вчера, ама днес още по - грозничко беееее" чак не ми се вярва, че е моето     
В същото това време слушам другите две мами: (ще ги кръстя 1 и 2)
1: Ха, на втория ден им дават шапка. Хапвай бе, маме (а бебето реве, та се къса)
2: гледа нейното и казва недоволно - Пък на моето на са му дали... (и тя бута шишето на мъничето)
1: А, и ръкавички са му сложили (бебето се дере вече - и аз аха да се разсъня)
2: Ми на моето и ръкавички не са дали (още по-недоволна)
1: Бреей, че и биба има в количката (бебето вече ще ми пробие тъпанчетата - мноооооого гръмогласно беше) Хайде дe, маме, пий млякото....
2: Еееее, на моето и биба не са дали.
А аз още лежа и току поглеждам в количката дали не се е поразхубавило бебето, ами простото съм била сънена да ми се е видяло по-грозничко... ама нееее. И пак се обръщам на другата страна, та дано заспя и като се събудя да ми се види по-хубавко. Големи терзания имах ейййй.
И в този момент нахлуват сестрите и казват: "Стойте, чакайте, станало е объркване!" Взеха бебето със шапката и другите екстри (майката била си ги донесла).  Взеха бебето, което беше до мен и го дадоха на момиче 1. И на мен докараха ново. Гледам го аз и си мисля" "абе и ти си грозничко ама по-малко  " После само се радвах, че бях наистина много сънена, та не се оплаках на другите майчета, че днес бебето ми е още по-грозничко 
И така... не всички си познават бебоците, нищо, че другото момиче - 1. беше раждало нормално.
Посмейте се на наш гръб и не се трвожете излишно 

Не се тревожи за нищо.Аз също раждах с пълна упойка-планово секцио.Майка ми стоеше през цялото време  пред самата операционна .Виждала е през цялото време от едно прозорче-откъм главата ми.ВидяЛА Е  бебчето ми първо от всички останали  роднини.....Показали са и го веднага след ,като са го извадили от мен...голичко ,хванато за крачетата -с главата надолу.Ако в шашканията не беше забравила"фото Мексикото"щеше да  документира тази  първа среща с баба После екипа и го е показал ,веднага след като е прегледано ,за да го отведат при другите бебета.

мнооого филми .....    не се притесняваи излишно 

За това не се бях замисляла  но мисля че е по добре да не се вкарваш във филми 

Ако лекарите решат, винаги могат да ти сменят бебето, ако ще и 10човека да гледат.
Но едва ли пък е чак толкова честа практика.
Просто приемаш, че това е твоето бебе и толкова.


По повод упойката - защо съветвате жената с каква упойка да ражда? Щом лекар е препоръчал пълна, значи пълна.
Аз също раждах секцио и бях с пълна упойка, не съм имала никакви проблеми. Това че в момента са "модерни" спинални и епидурални упойки не означава, че са най-добрите и подходящи за всеки.

И на мен така ми се струва Казвам го с найдобри чувства. Не бъди толкова мнителна! Успех и здраво бебче ти желая!

  Абсолютно съм съгласна И аз раждах с пълна упойка и не виждам нищо лошо.По темата-когато излязох от упойка веднага ми сложиха гривна със същото номерче като на бебо.

    И на мен ми сложиха такава лентичка, НО не в операционната, а чак след 15 мин. в реанимацията. Ако не беше сестрата там да забележи, че нямам гривна на ръката... Оказа се, че екипът тъй като бяха умрели от глад - аз им бях последното секцио преди обяд, забравили за лентичката. Та лежа си аз и тракам със зъби и почнаха и на мен да ми минават едни мислииии...  Викам, срам не срам, ще питам.  Сестрата се отнесе учудващо сериозно към моите терзания  и ме успокои, че няма как да стане объркване - в еди кой си час освен моя бебок няма друго бебе, да не се притеснявам. Като го видях на др. ден, вече бях сигурна, че си е мой. 
    Радвам се да видя, че не само на мен са ми минавали такива неща из главата. 
[/quote]


Радвам се че някой застана и зад мен че според повечето коментари яко съм психясала.Не знам защо толкова погрешно ме разбраха повечето, Една мисъл не е параноя.На няколко пъти уточних че от един разговор съм се замислила, но никъде не съм писала че яко ме е подгонила параноята че на някой му е тумнало точно моето бебе.Но както и да е.Благодаря на всички които са публикували своите положителни коментари а на отрицателните, критичните и нападките само усмивка и съвет да четат и да вникват в същността на въпроса.Явно сме такива че се закачаме за 1-2 думи и хайде да отговаряме.

 
Е как няма да разбереш???

Аз не мисля,че си психясала
И аз сьм се чудила за това докато бях бременна.Не сьм мислила,че ще ги разменят,а да ни ги обьркат
Още като ми го донесоха и знаех,че е моето(моето гардже е най-хубаво),но сега вече сьм сигурна(то,че хубаво,ама сьщото кат мама)
Не го мисли и леко раждане 

И аз раждах секцио с пълна упойка но не съм имала такива мисли в главата·А и щерката ми ми е одрала кожата, за да имам и най малки съмнения·
Успех·

Ако си си внушила подобно нещо по-добре е наистина съпруга ти да присъства, тъй като е възможно после все да се чудиш дали бебето е твое. Аз също имах подобни чудения за малко. Родих естествено, но тъй като бях в шестия месец ме беше ужасно страх и не посмях да видя бебето като се роди. Но после като се замислих, няма как да не е нашето тъй като се роди 1кг., а в неонатологията нямаше по-малко бебе.
Успех. Не се тормози с такива неща, важното е ти и детето да сте здрави и всичко да е наред.

Това става само в американските филми. Абсурдно е да мислиш, че някой може да ти смени бебето!

Като ми казаха, че се налага секцио се бях ошашкала и държах да разуча как минава самата операция подробно. Анестезиоложката ми обясни, че ще бъда със спинална упойка и че ще мога да си видя детето като се роди. Обясни ми, че пълна упойка се слага в изключително редки случаи, когато живота на майката е застрашен или просто няма кадърен анестезиолог наблизо.
Помисли си пак относно анестезията. Говори и с други лекари.
Ако все още се страхуваш, че ще ти вземат бебето може да се насочиш да раждаш в частна клиника, където ражданията са по-скромен брой и има възможност твоето дете да е единственото за периода на престой там. Пиша го най-сериозно. Моя позната точно по тази причина бе проучвала родилните домове в София и накрая като роди наистина беше единствената родилка в цялата болница.
Винаги се намира решение на проблема.
Успех 

    Мдааа, а в Тина Киркова единия ден само имаше 80 бебета.    За съжаление навсякъде, където работят хора, стават и грешки.

Не вярвам някой нарочно да смени бебето, но че случват подобни грешки също е вярно. Нищо не можеш да направиш, а и единствената 100% сигурност би ти дал един ДНК тест.
За мене е налудничаво, но всеки луд - с номера си  .
Ако искаш вземи бебето, което ти дадат като твое, а ако след няколко месеца не намираш прилика с никой от семейството - тестувай го  .

Никога не можеш да сбъркаш кое бебе е твоето,просто се усеща ще видиш.
Не си вкарвай излишни филми в главата

На много места може да има присъствие от страна на близките ти (мъж или майка), но това не е гаранция според мен.

По-добре се успокой, това е по-важното, да си спокойна

Е и в Румъния се случи наскоро,но бързо се усетиха хората

И аз мисля,че много филми гледаш и хормоните ти яко бушуват.

Като се роди ще му сложат една гривничка със същия номер като този на твоята.
Ако искат нарочно да го сменят,защото така са решили няма да го направят.

Много филми гледаш си мисля!Ако те е шубе за детето - просто роди нормално!!!!!!!!!!!!!

Ами те другите са ти казали, че се слагат веднага лентички с номера на майката и на бебето, така че няма начин да го объркат. Където раждах в лентичката имаше и чип, който не позволяваше на детето да бъде изнесено от етажа на болницата до изписването - имаше аларма.
Но имам един съвет по повод упойката - аз раждах със секцио по спешност и се наложи да ми сложат пълна упойка, защото трябваше да извадят бебето веданага, но това е най-лошият вариант на секциото с тежки последици за майката и за бебето, ако не се процедира бързо и внимателно.
Говори пак с лекаря си или дори намери друг, който да разгледа случая ти и да види дали не може да родиш със спинална упойка. Между другото, ако си със спинална упойка, може да има някой с теб в залата, но ако си под пълна упойка, не пускат никой.
Успокой се и не слушай какви ги дрънкат хората! Не знам защо всички решават да си разкажат ужасните истории точно на бременни жени! Успех! 

 

И мен ме е страх да не ми сменят бебето. Чувала съм такива истории.

За мен цаката е една: на феталната морфология правят снимки - гледай ги внимателно и запомни чертите на детето, моето например има много чип нос като мене. Няма да го сбъркам!

 И аз раждах с пълна упойка но когато видях бебо за първи път беше едно малко копие на мен и на мъжа ми

Не го мисли толкова   

 

Аз не съм имала подобни притеснения,защото не знаех,че ще ми се наложи секцио при започнало вече нормално раждане.
Бях със спинална упойка и ми показаха бебето за няколко секунди. Показаха я и на мъжа ми,който я снима,но не от страх да не би да я сменят. 
Успех.

То една същност....дълбока, дълбока, дъно се не види 

Аз раждах секцио с пълна упойка-имам запис от раждането
Попитай, дали някой от екипа/персонала дали ще може да снима..

   Мдаа, колко по-смислени теми има като "Да шия ли като съм бременна ???"  И едни сериозни отговори, да се не начудиш...  А на ситуации, които РЕАЛНО се случват, се присмиваме, естествено - докато не ни дойде до главата. 

в МД лентичките не могат да се махнат без да се срежат (нещо като в all inclusive хотелите), а всяка операционна има бокс, в който идва педиатърът като извадят бебето. не може да стане грешка. а ако има умисъл - човекът ще се  е подготвил по-добре от теб със сигурност.
за упойката - смята се, че адаптацията на бебето е много по-лоша при пълна упойка, защото анестетиците 9отиват при него. освен това като цяло е по-рискова и за майката. освен ако не говориш за спинална+венозна за да спиш докато работят.
е май верно е без дъно таз тема, една стойностна... ама и аз кво давам акъли. да не би да се е случвало на някой от обкръжението на авторката такова чудо?

Аз раждах секцио,но със спинална упойка и бях сигурна,че бебчето е моето

Не се тревожи за нищо.Аз също раждах с пълна упойка-планово секцио.Майка ми стоеше през цялото време  пред самата операционна .Виждала е през цялото време от едно прозорче-откъм главата ми.ВидяЛА Е  бебчето ми първо от всички останали  роднини.....Показали са и го веднага след ,като са го извадили от мен...голичко ,хванато за крачетата -с главата надолу.Ако в шашканията не беше забравила"фото Мексикото"щеше да  документира тази  първа среща с баба После екипа и го е показал ,веднага след като е прегледано ,за да го отведат при другите бебета.
[/quote]

Ето такъв отговор очаквах.Едно подобно,планово секцио.Може би според повечето тук във форума и ти много филми си гледала че майка ти да присъства ама.............няма да коментираме.Благодаря ти че сподели как е протекло всичко при теб.

Разбирам те много добре за притесненията ти, аз също съм от онези шашнати майки, дето им минават какви ли не глупости през главата. Просто в този момент мислиш най-лошто, а не трябва да е така. Бъди позитивно настроена, говори спокойно с този, който ще ти прави секциото за това. Може и да си гледала филми, а може да имаш основателна причина за това притеснение, но ако е второто, то е може би 0.00000001%    Наистина изгони тези лоши мисли от главата си, излизай повече на разходки и мисли винаги най-хубавото - това ти го казвам от личен опит!
Вече в България трудно се ражда секцио, дори и да е по основателни за теб причини, просто повечето лекари предпочитат естественото раждане, това значи че повечето жени не са в пълна упойка и не може да им се случи това, за което се притесняваш - това е по пътя на логиката 
А за самото раждане - родих секцио преди пет месеца, бях в пълна упойка и с голямо доверие в "моя доктор", а също и в екипа. Съпругът ми и родителите ме чакаха в залата до операционната и видяха бебка вече повита, но бяхме 100%, че това е моето бебче!
Аз те съветвам - поговори с доктора, запознай се с обстановката, с болницата, проучи въпроса.... Не за друго - за собствено успокоение  Успех в раждането и да си гледаш едно спокойно и хубаво като вас бебче!

  Не се тревожи.Ще покажат венднага бебето на майка ти или мъжа ти.Аз раждах така 

Аз родих секцио, но със спинална упойка. Бебето ми го показаха веднага, а след това го пое мъжа ми и ходи с лекарите навсякъде, където беше необходимо да го мерят, преглеждат и т.н. Нямах време да прочета всичко, но защо ще си с пълна упойка, налага ли се или е по твой избор? Ако имаш възможност да родиш със спинална ти го препоръчвам пред пълната, но ако не възможно по медицински причини, попитайте в болницата срещу заплащане дали може да присъства някой роднина или бащата на бебето  

Прочетох темата и си задавам следният въпрос : Защо да го правят и каква е целта на това упражнение? МИсля, че единствената причина за да го направят, е в този момент да се роди увредено бебе и неговите родители да платят за смяната, но този сценарии е малко вероятен, даже мисля, че е достоен за сапунка. И другото което могат да направят реално, да кажат, че детето е умряло (да не чуе господ) и да го дадат за осиновяване. Това е според мен, но едвали може да се случи в реалният живот. Наслаждавай се на бременноста и сладко бебче на финала!

 Срам не срам и аз ще си призная , че и аз се притеснявах да не ми сменят бебето. И аз раждах секцио с пълна упойка.Претисненията ми бяха  само първия път. Тогава разбрах, че като го видиш веднага разбираш , че това е твоето бебе.  Видях едно малко копие на мъжа ми   И втория път го познах , това беше най-бялото и русо бебче

В някои болници се заплаща бащата да присъства на секциото. Попитайте.

Ами ще усетиш  че си е твое -инстинкт 

Няма начин да не разбереш,че това е твоето бебе.Не се притеснявай за глупости и мисли позитивно.Бебетата винаги носят чертите на родителите си ,а и няма начин да те излъже сърцето,то знае най-добре.

Имаше някъде някаква статистика колко бебета ежедневно се разменят по невнимание по света...къде са били сърцата и инстинктите на тези жени...А в БГ последния случай, за които съм чувала беше ако не се лъжа за годината 2003 или 2004 в Червен бряг.

То има статистика и колко хора умират в катастрофи. Дайте да не се качваме на коли повече. И как се разбира, че са разменени? Явно после всичко се нарежда.

Написах това защото много от потребителите отричат това като вероятност да се случи.
И не, няма да спра да се качвам на кола и да карам, но това не пречи да се страхувам от катастрофи...както авторката на темата има притеснения по повода, които обсъждаме. И аргумента, че нещата после се нареждат е несериозен. Пусни една търсачка: разменени бебета - ще видиш че има случаи когато нещата се нареждат след месеци...
Принципно не подкрепям и вманиачаването по този въпрос, но истината е, че ми е минавало през ума.

На втория ден след раждането акушерката ми донесе друго бебе да кърмя, но аз нали вече си го бях видяла моето си го познах и извиках ужасена: "Ама това не е моето бебе...." и ми го смениха.

На мен пък мъжът ми се притесняваше да не го сменят и ми викаше добре да го запомня като го видя първия път и после да не я изпускам от очи  . Но аз раждах нормално и нямах такива притеснения като теб. Но може както са ти казали, да питаш дали съпругът ти не може да присъства, макар, че това не знам доколко ще те успокои, ти пак няма да си го видяла бебето веднага. Но ми се струва, че излишно се притесняваш, наслаждавай се на бременноста си и не му мисли толкова