Как ще разбера че това бебе е моето?

И аз мисля, че за да не се притесняваш най-добре е някой твой близък да присъства на раждането, ако си решила да раждаш с пълна упойка. Леко раждане и здраво, и хубаво бебче ти пожелавам! 

През цялата си бременност бях голяма паника - няма да описвам всички дивотии ,които ми минаваха през главата    трябваше да родя секцио по медицински показания , но гинеколожката ми каза ,  че вида упойка ще уточним с анестезиолога  , една седмица преди секциото се бях умопомрачила -толкова ме беше страх . Сега установявам ,че за две неща съм пропуснала да се притесна 1.че няма да могат да ме интубират / както при гинекологична операция , не успяха да интубират сестра ми в една частна клиника / и 2 ро ,че ще подменят бебето ми .  Събудих се с гривничка номер 11 и бебунката беше с този номер и на кошчето му пишеше бебе №11. Радвай се на бременноста си и максимално извличай и изживявай хубавите мигове    Лека бременност и едно прекрасно бебче след няколко седмици

Че защо ще го сменят??? 

Аз сериозни страхове не съм имала, че ще ми разменят детето, пък и го родих нормално.
Но не разбирам как някои майки си "подушвали" децата?!?
 А в теории за седмото чувство или духовната връзка на майката и детето не вярвам...
Аз моето просто го видях и го запомних!
Изабела сега много прилича на баща си, но тогава не ми приличаше на никой.

Не съм се замисляла по този въпрос , но все пак въпреки че стават грешки не искам да се вкарвам и в този филм , защото не би се отразил добре на нервите ми  Нашият татко ще присъства на раждането и разчитам на него 

Здравейте, страхотни мами    Хубаво е, че сте си познали бебчетата.... ама не с всички е така. Историята е дълга и предварително се извинявам.
Предисторията - толкова вече бях изнервена от липсата на сън (последния месец не можех да си намеря място), че исках само да се роди червейчето и да се наспя... тогава не знаех, че безсънните нощи тепърва ще започнат  Всички се опитваха да ме успокояват, че щяло да се появи най-прекрасното и красиво създание и аз ще съм безумно щастлива. НО аз мразя да ми говорят така  (то е ясно, че "нашето гардже е най-хубаво") и на всички казвах, че всички бебета са грозноватички малки мишки и не е необходимо да ми обясняват, че видиш ли моето нямало да е като всички...
И такааааа, дойде денят (раждах със секцио, със спинална упойка - тук съветът ми е да обсъдиш пак с анестезиолога възможностите). В операционната всичко мина като по учебник -показаха ми бебето, накараха ме да прочета номерата на двете гривнички и ни ги сложиха. До вечерта ми докараха бебчето само веднъж за малко - операцията беше следобед.
В стаята имаше още две родилки от предишната нощ, на които вече бяха давали бебоците няколко пъти през деня.
Но на следващата сутрин стана забавно. Спя си аз и нахлуват в стаята сестрите с три бебчета. Слагат до всяка от нас по едно и ние би следвало да им дадем АМ. Другите бебчета бяха будни и плачкаха и момичетата веднага се заеха да ги хранят... А аз още много сънена само поглеждам към бебчето до мен, търкам си очите и си казвам: "ми да, грозни са бебетата, знаех си аз, че всички само искат да ме успокоят..." позавъртя се на другата страна и пак го поглеждам - "бреййййййй, грозничко беше и вчера, ама днес още по - грозничко беееее" чак не ми се вярва, че е моето     
В същото това време слушам другите две мами: (ще ги кръстя 1 и 2)
1: Ха, на втория ден им дават шапка. Хапвай бе, маме (а бебето реве, та се къса)
2: гледа нейното и казва недоволно - Пък на моето на са му дали... (и тя бута шишето на мъничето)
1: А, и ръкавички са му сложили (бебето се дере вече - и аз аха да се разсъня)
2: Ми на моето и ръкавички не са дали (още по-недоволна)
1: Бреей, че и биба има в количката (бебето вече ще ми пробие тъпанчетата - мноооооого гръмогласно беше) Хайде дe, маме, пий млякото....
2: Еееее, на моето и биба не са дали.
А аз още лежа и току поглеждам в количката дали не се е поразхубавило бебето, ами простото съм била сънена да ми се е видяло по-грозничко... ама нееее. И пак се обръщам на другата страна, та дано заспя и като се събудя да ми се види по-хубавко. Големи терзания имах ейййй.
И в този момент нахлуват сестрите и казват: "Стойте, чакайте, станало е объркване!" Взеха бебето със шапката и другите екстри (майката била си ги донесла).  Взеха бебето, което беше до мен и го дадоха на момиче 1. И на мен докараха ново. Гледам го аз и си мисля" "абе и ти си грозничко ама по-малко  " После само се радвах, че бях наистина много сънена, та не се оплаках на другите майчета, че днес бебето ми е още по-грозничко 
И така... не всички си познават бебоците, нищо, че другото момиче - 1. беше раждало нормално.
Посмейте се на наш гръб и не се трвожете излишно 

Не се тревожи за нищо.Аз също раждах с пълна упойка-планово секцио.Майка ми стоеше през цялото време  пред самата операционна .Виждала е през цялото време от едно прозорче-откъм главата ми.ВидяЛА Е  бебчето ми първо от всички останали  роднини.....Показали са и го веднага след ,като са го извадили от мен...голичко ,хванато за крачетата -с главата надолу.Ако в шашканията не беше забравила"фото Мексикото"щеше да  документира тази  първа среща с баба После екипа и го е показал ,веднага след като е прегледано ,за да го отведат при другите бебета.

мнооого филми .....    не се притесняваи излишно 

За това не се бях замисляла  но мисля че е по добре да не се вкарваш във филми 

Ако лекарите решат, винаги могат да ти сменят бебето, ако ще и 10човека да гледат.
Но едва ли пък е чак толкова честа практика.
Просто приемаш, че това е твоето бебе и толкова.


По повод упойката - защо съветвате жената с каква упойка да ражда? Щом лекар е препоръчал пълна, значи пълна.
Аз също раждах секцио и бях с пълна упойка, не съм имала никакви проблеми. Това че в момента са "модерни" спинални и епидурални упойки не означава, че са най-добрите и подходящи за всеки.

И на мен така ми се струва Казвам го с найдобри чувства. Не бъди толкова мнителна! Успех и здраво бебче ти желая!

  Абсолютно съм съгласна И аз раждах с пълна упойка и не виждам нищо лошо.По темата-когато излязох от упойка веднага ми сложиха гривна със същото номерче като на бебо.

    И на мен ми сложиха такава лентичка, НО не в операционната, а чак след 15 мин. в реанимацията. Ако не беше сестрата там да забележи, че нямам гривна на ръката... Оказа се, че екипът тъй като бяха умрели от глад - аз им бях последното секцио преди обяд, забравили за лентичката. Та лежа си аз и тракам със зъби и почнаха и на мен да ми минават едни мислииии...  Викам, срам не срам, ще питам.  Сестрата се отнесе учудващо сериозно към моите терзания  и ме успокои, че няма как да стане объркване - в еди кой си час освен моя бебок няма друго бебе, да не се притеснявам. Като го видях на др. ден, вече бях сигурна, че си е мой. 
    Радвам се да видя, че не само на мен са ми минавали такива неща из главата. 
[/quote]


Радвам се че някой застана и зад мен че според повечето коментари яко съм психясала.Не знам защо толкова погрешно ме разбраха повечето, Една мисъл не е параноя.На няколко пъти уточних че от един разговор съм се замислила, но никъде не съм писала че яко ме е подгонила параноята че на някой му е тумнало точно моето бебе.Но както и да е.Благодаря на всички които са публикували своите положителни коментари а на отрицателните, критичните и нападките само усмивка и съвет да четат и да вникват в същността на въпроса.Явно сме такива че се закачаме за 1-2 думи и хайде да отговаряме.

 
Е как няма да разбереш???

Аз не мисля,че си психясала
И аз сьм се чудила за това докато бях бременна.Не сьм мислила,че ще ги разменят,а да ни ги обьркат
Още като ми го донесоха и знаех,че е моето(моето гардже е най-хубаво),но сега вече сьм сигурна(то,че хубаво,ама сьщото кат мама)
Не го мисли и леко раждане