Ами, не винаги се получава, но накратко - тактиката е "двуразово наспиване". Аз обикновено си доработвам до малките часове на компютъра и, разбира се, сутрин като чуя командата "Мама, гуш!", едва отлепям, но, както казваш, измъкване няма. Затова гледам да не се бавя и да го посадя на гърнето в хола преди да е свършил нещо в памперса. Бутвам му нещо да си играе (печка, кабел, разклонител...) и отивам в кухнята да му правя млякото. След като си го изпие кибича с него, докато приключим с гърнето, измивам го, преобличам го и - тук е тънкият момент - го слагам в кошарата в хола с някоя неустоимо интересна играчка, примерно пасатора, и леко се изнизвам по терлици. Важното е да не съм при него и да не ми вижда гърба като излизам. Ако не съм му в полезрението си се заиграва прекрасно в течение на часове - оставям леко открехнати вратите и го чувам от спалнята как си говори нещо... звучи много щастливо и доволно. Това ме приспива. Често като стана го намирам и него заспал в кошарата. Няколко пъти направих грешката да легна на дивана в хола - тогава заиграването трае няколко минути след което следва "Мама (с)тава!" - повтаряно настоятелно. В този случай, ако се опитам да се измъкна, следва рев до откат и сън, разбира се, няма.
Сега пък аз имам проблем - големите мъже вкъщи успешно успяха да нарушат следобедния сън на детето и то в момента реве истерично - с нищо не може да му се угоди. Накрая вдигнах ръце и сега съм го оставила да реве, белким се успокои, но направо ми се къса сърцето като го слушам... Някакви идеи за такива ситуации?