Женското "фръц" е като мъжкото "Абе я си е...и м...ката".
Понякога е справедливо, но се демонстрира според възпитанието.
Понякога е справедливо, но се демонстрира според възпитанието.
- Публикувана: 5 дек. 2008, 10:01 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2008, 12:07 ч.
Умеете ли да спорите или предпочитате да се фръцкате?
Лабрадоре, ти прав ли искаш да си или щастлив?
и двете естествено що за въпрос.
аз винаги съм прав, въпроса е и да съм щастлив ... там е проблема, хем съм прав, хем ми се фръцкат от време на време.
Фръцкам се,разбира се!
Каква жена ще съм ако не му се фръцна.
Каква жена ще съм ако не му се фръцна.
така де, тази теза исках да разчопля за да разбера що така ...
Стига си се фръцкал, а дефинирай "извратен" 
да търсиш петъчен подтекст в не петъчна тема.
При мен споровете (не само семейните, всички) обикновено завършват с "е това, че те бива да спориш, не значи, че си права!". На това какво да му кажеш?
Всъщност казвам: "Правотата е най-добрият аргумент. Побеждавам, защото предварително избирам правилната позиция".
След което не винаги става по мойта, обаче.
Всъщност казвам: "Правотата е най-добрият аргумент. Побеждавам, защото предварително избирам правилната позиция".
След което не винаги става по мойта, обаче.
петък, 05 декември 2008, 11:28 »
само питах с извратения си мозък
само питах с извратения си мозък
Ей я петъчната , мила, и без това никой не е написал нещо съществено още, давай, ще чета с удоволствие щом ще е извратено.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=354018.0;all
Аз не споря. Когато мога, избягвам спора. Чиста загуба на време и нерви. Аз съм права и точка. Никак не държа и другите да са на моето мнение. Ако щат. 
А ако някой упорито ме гони да спори (има такива хора, не ги обичам аз), се фръцкам. Фръцкането най-добре върви на фръцкава рокля и червени обувки (Имелдо, подкрепи ме).
Никак не държа и другите да са на моето мнение. Ако щат. А ако някой упорито ме гони да спори (има такива хора, не ги обичам аз), се фръцкам. Фръцкането най-добре върви на фръцкава рокля и червени обувки (Имелдо, подкрепи ме).
Когато имам аргументи, аз обяснявам. Когато не ми приемат аргументите, тогава става спор. Започне ли спорът, тогава търся доказателства и почти винаги успявам. Следвам математиката чинно: твърдение -> аргументи -> доказателство. Много е възможно някъде в тази верига да осъзная, че Аз греша, тогава се признавам за загубила спора, но това не е фръцкане.
Няма фръц при мен, спирам, когато се убедя, че събеседникът ми е на моето мнение.
Няма фръц при мен, спирам, когато се убедя, че събеседникът ми е на моето мнение.
Препоръчани теми