Публикувана: 4 дек. 2008, 00:18 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2009, 21:30 ч.

искам бебе и вече става мания помогнете

7 043
66
1

# 15 9 дек. 2008, 18:09 ч.

T"A
Мнения: 2 515

Вие май бъркате съвета "Успокой се" с "не прави нищо, спри изследванията". Разбира се, че е важно да е спокоен човек и да се наслаждава на бебеправенето, вместо да се превръща в топка от нерви.

Не спирай изследванията, винаги има второ мнение и по-компетентни специалисти Peace

Но е и важно да си спокойна, да не се обсебваш до степен да не можеш да правиш други неща... И кучето може да помогне, то няма да замени бебето и успоредно можеш да проверяваш какво се случва с тялото ти, но и четирикракият приятел дава усещане, че се грижиш за нещо и си полезен Peace

Помисли обаче дали искаш да задържиш куче и с появата на бебето.

mimi_obicha, на каква възраст сте?

# 16 9 дек. 2008, 19:58 ч.

Мнения: 637

Бих те посъветвала същото, както всички останали, за това няма да се повтарям.
Ще споделя за себе си - цели четири години се опитвах да забременея - дотогава никога
не бях ползвала предпазни средства / бях само със съпруга си/, като луди и млади не се
спирахме, не ми е било мания......но годините минаваха и чакахме....да, ама не........
Тръгнахме по изследвания - какви ли не - няма причина нито в единият, нито в другия!
И точно когато разбрах, че последните две години ми е изневерявал с моя колежка и
приятелка и си казахме "до тука - раздяла" - се оказах бременна в края на 3-я месец.....
Уж прекратиха връзката, родих...но поредната лъжа, 8-месеца по-късно и онази забременя,
и аз с бебешока се изнесох...................но това вече е за друга тема!!!!

Мими, горе главата, когато най-малко го очакваш - ще се случи! УСПЕХ !!!!

# 17 9 дек. 2008, 20:20 ч.

Мнения: 14

еи хора вие сте страхотни Heart Eyes

.сега чета това което сте ми писали и се чувствам страхотно Hug

.чувствам приателство и поткрепа ,а те мн ми липсват защото аз сам от малък град и сега живея в бургас .тук нямам мн приатели даже почти никакви. ЗА тези които питат аз сам на 23години и изследванията които си направих са май всички вазможни:овулация,проходимост на пътищата,нямам кисти,нямам гъбички и други бактерии,хормонални изследвания и нищо ми няма.а моя мъж си прави спермограма и пак нищо!напоследък гледам да не се задаржам на едно място мн .все си тарся нещо да правя да не оставам без работа че само за това бебче си мисля и маи ще си взема едно зайче да се разсеивам малко благодаря ви още веднаж

# 18 10 дек. 2008, 12:08 ч.

Искам и аз да кажа че много се радвам 4е тук има хора които се опитват да помогнат. Знам колко е трудно когато си сам с толкова въпроси и притеснения в главата.
В на4алото на март разбрах 4е съм бременна. За съжаление радоста ми беше кратка, в през април загубих бебето - в 8 г.с. ми казаха 4е няма сърде4на дейност и ми го маханаха. Много трудно преживях аборта, въпреки че мъжа ми беше през цялото време до мене. Аз също съм от провинцията и въпреки че живея от 10 години в София, родитлите ми са далече.
Из4акахме с мъжа ми 6 месеца и през ноември по4нахме опитите. Пробваме само от 2 месеца, но аз мисля само за това. Ве4е по4нах да си правиа и тестове за овулация а те са отрицателни. Четох 4е не всеки месец има уволация и 4е понякого това се дължи на стрес. След аборта се опитвах да се разсейвам как ли не - запо4нах да шия гоблени, купих си пияно и по4нах уроци, през деня помага, но легна ли си нощем само за това си мисля.
И да ви кажа 4естно "успокои се не помага". Ако някоя открие резептата за успокоение моля да я каже.
Успех на вси4ки и да се подкрепяме Simple Smile

# 19 10 дек. 2008, 14:42 ч.

Мнения: 141

Момичета знам, че Ви е тажко когато много искаш бебче и не става, а около теб приятелките Ви и непознати забременяват постоянно. Ние също се борим вече година и половина с това. Нито спокойствието, нито мисленето за друго помага. Така е. Но все пак трябва някак да живеем, и човекът до нас да усеща, че все още я има тръпката! Нека се забавляваме и в същото време не губим надеждата и вярата, че и ние ще станем родители! Аз не Ви съветвам да се успокоите, но Ви съветвам да обърнете внимание и на другите неща от живота. Те са хиляди и много от хората съжаляват, че не са успели да ги осъществят! Вие все още можете! Направете го! Hug

# 20 10 дек. 2008, 18:40 ч.

Мнения: 14

Здравейте и от мен ,ние също една година правихме опити .....и тъкмо бяхме решили да се изследваме и взе ,че стана Simple Smile

през септември тази година ,но за съжаление в 11 г.с изгубих бебето ,пак така сърдечната дейност беше спряла ....вече сме малко по- добре ...но исках да ти кажа че точно бях решила че няма да го мисля да става каквото ще и стана ....явно при всеки си е въпрос на време ,не се отчайвай щом ви няма нищо ,рано или късно и при вас ще стане bouquet

# 21 10 дек. 2008, 19:25 ч.

близо до София
Мнения: 1 988

Не мисля, че проблема идва, защото много го мислим. Ако е така то рано или късно бебето се получава. Най-добре да посетиш клиника по стерилитет, а това ,че го мислиш според мен не е проблем. Аз 4 години не мога да спра да мисля за това. И вече не се и опитвам. Знам, че не мога. Най много се дразня като някой ми каже ами ти нали си имаш едно дете, и то вече е голямо за какво ти е сега бебе.

# 22 11 дек. 2008, 10:52 ч.

Мнения: 14

Silvi , да това е много тъпо нали си имаш едно ?! Shocked

Странни хора?! А иначе и аз се дразнех когато ми казваха не го мисли и ще стане ..... hahaha

Много се ядосавах тогава .....ама това май е задължителната реплика на тези хора който вече имат деца или пък незнаят какво е да чакаш години наред да забременееш #2gunfire

# 23 11 дек. 2008, 13:33 ч.

T"A
Мнения: 2 515

Аз не съм разтръбила много за бебеправенето и не съм се натъквала на досадни реплики, но свекърва ми веднъж ми разказа нейната история и за това не бързам да отричам с лека ръка хората, които ми казват, че спокойствието е важно.

Тя е родила 3 деца, отгледала 4, но второто забременяване и е отнело над две години и половина. Всички изследвания са показвали, че няма органична причина да не се зачева, а и със свекър ми вече са имали, всеки от тях от предишен брак, по едно дете. По онова време баща и е бил болен от рак, по-късно и починал. Какво е минала тази жена в онзи период, само тя си знае... Confused

Но свекър ми, който е лекар, след всичките изследвания и уж добри резултати (колко е била напреднала медицината преди 20 години, предполагам, че се е знаело по-малко...), и е казал "Минаваш труден период и изживяваш всичко много емоционално, нека за няколко месеца забравим, че сме си поставили за цел да имаме бебе, да се поуспокоиш и после ще помислим какво да предприемем". Именно в тези няколко месеца "изчакване" и "успокояване" е забременяла с девер ми. Мога да ви кажа, че тази история много ме крепи и ме пази от лоши мисли - от песимизъм и отчаяние...

И преди казах, че не вярвам в това да се оставиш, да изчакваш и пр. - винаги трябва да се продължи с изследвания и лечения до когато човек има сили да го прави. Но и не мога да отрека, че има хора, при които това е помогнало - да се успокоят и да се отърсят малко от манията за бебе Peace

# 24 11 дек. 2008, 15:40 ч.

Здравейте, аз също познавам едно семейство, които дълго не можеха да имат бебе и когато си направиха една дълга отпуска си направиха момиченце. Така, че със сигурност почивката се отразява добре. Ако това не помогне съм чувала за алтернативно лечение във Варна с иглотерапия, което давало много добри резултати. Успех!

# 25 29 дек. 2008, 23:22 ч.

Мнения: 43

Преди малко повече от 6 години и аз бях като теб.Голям мерак да имаме бебе.Започнахме да пробваме и така цели 9 месеца изтощителен труд .Аз вече се бях отчаяла и казвам на съпруга ми "не вече ми писна какво ли не пробвахме стига толкова изморих се вече".И така в един момент се отказах спрях да мисля.Дойде Коледа Нова година все хубави празници.Ние не спирахме да пробваме но вече не бяхме така напористи .дойде пролетта.През март месец в края трябваше да ми дойде както всеки мисец дотогава......но не .И така направих си тест и той беше повече от положителен.Бях бременна в 3 месец.Едвам сдържах радостта си .Исках да ти кажа просто успокой се и престани да мислиш за това постоянно.Това чудо идва в момента в който най малко го очакваш.Не позволявай това да ти стане фикс идея това просто няма да ти помогне.жела ви успех и горе главата .Единствено нещо което трябва да правиш е когато легнете двамата да не мислите за дете а да си прекарате хубаво в леглото.Всичко останало ще дойде от самосебе си .Успех Wink

# 26 1 ян. 2009, 11:27 ч.

Мнения: 69

Цитат на: NAKI в пн, 29 дек 2008, 23:22

Нещо не те разбирам, уж ти е идвало всеки месец, а си била бременна в трети? Това означава ли, че първите два месеца от бременността си имала мензис?

# 27 2 ян. 2009, 12:53 ч.

Мнения: 4 070

Така е, почивката се отразява добре, но все пак е много, ама много важно да спреш да се втеляваш- аз за щастие го преживях само 3 месеца, после си казах да става когато ще и отидохме на почивка и като се върнахме ми дойде за последно и хоп.........следващия месец. Проблема при мен беше, че бях решила мин-т.е. 2008 г. да имаме дете , но пък започнахме с опитите чак февруари Wink

...........после минаха всички шансове за 2008 и като се успокоих-ето че сега минавам средата на 8 месец, после си мислех,че наистина това е момента за нашето дете-февруари 2009.
Успокой се , ама наистина и спри да мислиш само за това!!
Успех и пиши какъв е bouquet

резултата.

# 28 3 ян. 2009, 15:55 ч.

Варна
Мнения: 1 576

А на колко години си? Ако си под 30 имаш време, но ако си над 30 по-добре не губи време да се успокояваш, а направи още изследвания и търси причината.Нещо не съм съгласна аз с това че като се успокои жената и ще стане.Има изследвания, за които едва ли си и чувала, а причината да не е така лесно откриваема.

# 29 5 ян. 2009, 19:45 ч.

Мнения: 12

Здавейте,момичета,нека се включа и аз.Ние опитваме от една година,аз съм на 34 и също се бях вманиачила.Минахме всички изследвания,вкл. и тест за съвместимост,всичко беше наред.И се започна,месец след месец,УЗИ,на 13-14 ден,мерене на температура,тестове за овулация,последните месеци стимулации,започнах да вдигам кръвно от прогестерона,качих килограми,ефект никакъв.Миналият месец,бях на цитонамазка при лекарката при която ходя от години и ме беше насочила към специалист по стерилитет и и се оплаках,че не става.Изслушах и от нея лекцията,че трябва да спра да мисля само за това,и като излязох,понеже и имам безгранично доверие,реших да си дадем почивка.Не пих лекарства,не броих дни,дори не помня,покрай празниците кога сме правили любов,а не секс по график.Трябваше да ми дойде на 31,но ми закъсня,на 3 направих тест и EFP

Колкото и да не вярвах,след още 2 теста,БРЕМЕННА СЪМ!!!!!!!!!Така че,може и да са прави хората и ако наистина няма проблем и при двама ви,може би ще е хубаво да опиташ да правиш нещо,което да ти отвлича вниманието и да те успокоява.ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ МОЯТ КЪСМЕТ,ДАНО ДА СЪМ ПОВЛЯКЛА КРАК!!!!!!!!!!!!!!

Препоръчани теми

Мисля си постоянно за бебе

Тълкуване на SperMAR IgG test-Имунологичен тест СЪДЕЙСТВАЙТЕ!!!

Тест за съвместимост между партньори?

Пациентки на ЦРЗ "Надежда" - тема 72

Причина:

Причина: