Аз съм нямала скандали и караници със свеки но за толкова години (5) тя не можа да ми стане близка. До сега не бях се замислила защо но темата ме накара да се замисля. И така винаги когато съм имала нужда някой да ми гледа детето за да ходя по изпити, майка си е взимала отпуск за да го гледа докато свиейки никога не се съгласи да го направи, свиейки никога до сега когато сме били на кафе не е платила сметката, на кръщенето на малкия дойде без подарък , а нашите платиха цялото кръщене + подарък. Тя не ми се обажда никога да ми честити празниците. Ох имам и още но като пиша ми става много гадно , защото се сещат за всички гадни спомени свързани който се опитвам да забравя. Понякога си мисля че майка ми понеже съм и дъщеря ми помага и ме разбира докато на свиейки съм чужда, но пък от друга страна майка никога не е забравила празниците на мъжа ми, когато им ходим на гости винаги пита той какво иска за ядене и т.н.
- Публикувана: 30 ноем. 2008, 01:36 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2008, 17:01 ч.
Защо все свекървите са криви, а майките ни са добри
Защото го твърдим ние. Ако питат мъжете ни, може да имат друго мнение, ама смеят ли да го изкажат? 
Между другото, отдавна ми прави впечатление един факт - в едни и същи вицове в нашия и във фолклора на другите народи, при тях главният злодей за младото смейство е тъщата, само при нас - свекървата. Иначе вицовете са дума по дума преписани.
Странно, нали?
Между другото, отдавна ми прави впечатление един факт - в едни и същи вицове в нашия и във фолклора на другите народи, при тях главният злодей за младото смейство е тъщата, само при нас - свекървата. Иначе вицовете са дума по дума преписани.
Странно, нали?
Обикновено младите се натрисат да живеят под покрива на свекървата. Как да очакваш добрина при това положение, на мен ако ми се домъкне след години някоя в къщата - ще направя всичко възможно да я изчушкам. Наблюденията ми са, че семейства, които живеят самостоятелно нямат грижи с родата 
Е,не винаги е така,но в повечето от случаите. Иначе отровни хора има достатъчно - и от едната, и от другата страна.
Защото ако маика ми ми каже нещо и аз не съм съгласна с него ще и го кажа и да се скарам с нея,това няма значение тя си ми е маика.Обаче ако свекито каже нещо ,веднага се приема като даване на акъл ,почва едно цупене и от двете страни т.н.Абе маиката си е майка,свекито си е съкровещица това е 
,и така ще си остане
,почва едно цупене и от двете страни т.н.Абе маиката си е майка,свекито си е съкровещица това е ,и така ще си остане Аз съм нямала скандали и караници със свеки но за толкова години (5) тя не можа да ми стане близка. До сега не бях се замислила защо но темата ме накара да се замисля. И така винаги когато съм имала нужда някой да ми гледа детето за да ходя по изпити, майка си е взимала отпуск за да го гледа докато свиейки никога не се съгласи да го направи, свиейки никога до сега когато сме били на кафе не е платила сметката, на кръщенето на малкия дойде без подарък , а нашите платиха цялото кръщене + подарък. Тя не ми се обажда никога да ми честити празниците. Ох имам и още но като пиша ми става много гадно , защото се сещат за всички гадни спомени свързани който се опитвам да забравя. Понякога си мисля че майка ми понеже съм и дъщеря ми помага и ме разбира докато на свиейки съм чужда, но пък от друга страна майка никога не е забравила празниците на мъжа ми, когато им ходим на гости винаги пита той какво иска за ядене и т.н.
Много съм съгласна с теб.
Ако трябва да опиша нещата с мен и моята свекърва са нещо подобни с твоите и повечето тук предполагам. Ние също не живеем заедно, също съм избягвала да се карам с нея, но има много неща, които започнаха вече явно да ме дразнят. Пак нищо не казвам, нито на мъжа ми, нито на дъщеря ми, но ми става мъчно като гледам как се мазнят на детето и то само като го видят иначе никой не се сеща с месеци да се обади или да попита как сме. Само на сина си се жалва колко й е било мъчно за децата. Също не се сеща за празниците на децата, а да не говорим за мойте, но мойте майната им, мен кучетата са ме яли. Аз пак привидно я уважавам, заради мъжа ми, защото му е майка. Но определено много взе да ми се събира и смятам с другото дете вече да променя тактиката на премълчаването.
Да и мойта майка си има кусури и тя си е крива по своему, но винаги ми е в услуга, без хленчене, без излишни драми.
Защото с майките си лесно намираме общ език- изясняваме възникналите по между ни недоразумения, коментираме проблемите, правим и приемаме забележки без да се стига до 'световни' драми. В отношенията със свекървите трудно намираме верния тон и подходящите думи и често премълчаваме или пък преекспонираме нещата, а това неизбежно води до недоразумения, негативни натрупвания и напрежение в отношенията.
Аз съм много доволна от моята свекърва.Тя винаги ми е помагала когато съм отишла при нея и никога не ме е върнала или отказала нещо, което може да свърши.Аз много я уважавам,заради факта,че си е възпитала наи-напред сина си на отговорност,да гледа много качествено семейството си и винаги да е задоволено с пари.Всяка наша прищявка е заповед за него и се старае да ни угажда непрекъснато.Тя никога не ни се е бъркала в нашите отношенния.А за детето постоянно го гледа.Аз никога не ги деля с моята майка.Каквото на едната такова и за другата и затова сме много спокойни и щастливи.
С майка ми бързо си изясняваме разногласията,докато със свекърва ми трябва определно да съм по-тактична и да спазваме цивилизовани отношения.Вярно е,че като не иска снахата проблеми трябва младото семейство да живее отделно.Друго,което смятам,че не вярно-че това е балкански синдром.Напротив много исках да сме приятелки със свекърва ми,но за кратното време,в което живеехме заедно получих доста обиди и не ми се иска да описвам ситуациите,че бяс ме хваща как съм търпяла.
За пръв път пиша в тема за свекърви 
Отговарям без да съм чела.
Аз съм от тези, които могат да кажат, че са случили на свекърва, по простата причина, че и снаха и свекърва се опитват да проявят разбиране една към друга. Това според мен е същността на проблема.
Нормално е да имаш разбиранията на майка си, която те е отгледала, а не на чужд човек.
Нормално е другата жена да има своите.
Нормално е разбиранията и на двете да не съвпадат, още повече, че не са се избирали една друга.
Когато тези разбирания не съвпадат остава и двете да направят някакъв компромис, по същия начин както ако не си съгласен с колегите в службата се налага понякога и да отстъпиш.
Нормално е свекървата да таи ревност спрямо сина си.
Нормално е снахата да се опитва да наложи правото си на "собственост" върху мъжа/детето.
Ами просто, драги дами, опитвайте се да се поставяте на мястото на отсрещния и ще ви бъде по-лек живота. Ако не става - всеки по пътя си.
И друго основно правило - никога две жени под един покрив
Отговарям без да съм чела.Аз съм от тези, които могат да кажат, че са случили на свекърва, по простата причина, че и снаха и свекърва се опитват да проявят разбиране една към друга. Това според мен е същността на проблема.
Нормално е да имаш разбиранията на майка си, която те е отгледала, а не на чужд човек.
Нормално е другата жена да има своите.
Нормално е разбиранията и на двете да не съвпадат, още повече, че не са се избирали една друга.
Когато тези разбирания не съвпадат остава и двете да направят някакъв компромис, по същия начин както ако не си съгласен с колегите в службата се налага понякога и да отстъпиш.
Нормално е свекървата да таи ревност спрямо сина си.
Нормално е снахата да се опитва да наложи правото си на "собственост" върху мъжа/детето.
Ами просто, драги дами, опитвайте се да се поставяте на мястото на отсрещния и ще ви бъде по-лек живота. Ако не става - всеки по пътя си.
И друго основно правило - никога две жени под един покрив
Аз съм от хората които спокойно могат да кажат ,че уважават свекървите,дори по мой си начин я обичам .Помага ми когато и с каквото може,дори ми дава ценни съвети за дадена ситуация.С майка ми сме в отлични отношения,но и двете ги поставям много отдавна на един кантар.Никога не збравят празниците ни ,питат ме какво искаме и т.н. .Може би това е породено от факта ,че и двете не са случили на свекърви .Имали сме леки разногласия ,нормално е да се дразним една на друга ,но сядаме и си изясняваме дадената ситуация за да не се повтаря.
П.С. Знам ,че аз ще бъда от лошите тъщи
.Помага ми когато и с каквото може,дори ми дава ценни съвети за дадена ситуация.С майка ми сме в отлични отношения,но и двете ги поставям много отдавна на един кантар.Никога не збравят празниците ни ,питат ме какво искаме и т.н. .Може би това е породено от факта ,че и двете не са случили на свекърви .Имали сме леки разногласия ,нормално е да се дразним една на друга ,но сядаме и си изясняваме дадената ситуация за да не се повтаря.П.С. Знам ,че аз ще бъда от лошите тъщи
ще взимам крупни мерки и въведа правила! 
ааааааааа 
бива бива ама това на нищо неприлича! 
При мен е обратното пък. Живея със свекървата и мога да кажа че отношенията ми с нея са много по добри отколкото с майка ми. Но ако кажа че живеем в идилия ще излъжа. Просто ако с нещо ме дразни свекървата това си е дреболия в сравнение с проблемите, които имам с майка ми. От друга страна майка ми също е свекърва, която живее със снаха си и просто ми е трудно да разбера как се издържат двете. Съпругата на брат ми е страхотен човек и мисля, че заслужава медал за търпение и послушание, за сега де.
В повечето случаи може и да е така,но в моя не е.Незнам дали ще ми повярвате,но за разлика от свекърва ми,майка ми е много по-неразбрана.Това не значи,че не я обичам-напротив,тя ми е най-милата(майка ми) 
,обаче не искам да си "кривя душата" както се казва.А иначе по принцип,Валери правилно е казала"кръвта вода не става..."! 
,обаче не искам да си "кривя душата" както се казва.А иначе по принцип,Валери правилно е казала"кръвта вода не става..."!