Дълго се чудех дали да пусна тази тема, но накрая се реших, провокирана от снощната родителска среща.
Всички ние сме притеснени от трагичното ниво на правописа и неспособността да се създаде смислен текст от нашите деца, а и не само. Един бегъл поглед из форума дава представа за положението.
Та по този повод ми се ще да сверя как се провежда обучението по БЕЛ и по-конкретно това по литература в училищата днес.
Ще започна с моите наблюдения:
Синът ми е в девети клас, това е третото му училище досега. В прогимназията го преместихме от едно училище в друго, та наблюденията ми не се основават само на един-единствен учител, а на масовата практика, поне в нашия град.
Това, което силно ме изненадва е, че децата не пишат домашни по литература. От пети клас нататък имат само две писмени работи на срок, които се проверяват от учителите им - една контролна и една класна работа. Обикновени домашни - не. Уточнявам отново - говоря за писмени работи по литература - съчинения, преразкази, есета и др. подобни. Нямам предвид маломерните домашни по граматика или тестовете, с които се проверяват знанията им.
Спомням си как в гимназията имахме почти всяка седмица да пишем за домашно тема по литература, като учителката редовно проверяваше дали е написана. При непредставяне на домашна се пишеше забележка, ако не се представеше и следващия час - двойка. Всеки път взимаше по 2-3 работи от клас за проверка на случаен принцип, като по този начин всички имахме по няколко проверени и оценени домашни. Така не само се стараехме и пишехме редовно домашните си, но и развивахме уменията си, както и редовно упражнявахме правописа си.
Какво е положението сега, вече споменах. Но въпреки това бях шокирана, когато снощи сегашната учителка на сина ми заяви, че умишлено не им дава домашни, защото не й се четяли преписани от интернет теми. Е, добре, съгласна съм, че масово децата ще направят точно това, ще препишат готовите неща. Но! Кое е по-голямото зло - да представят чужд текст, от който все нещо ще им остане в главата, докато го преписват, или да не пишат изобщо, че е по-лесно? И за каква грамотност претендираме, когато единствените авторски текстове на децата ни са в чатовете и форумите?
Ето, това не ми дава мира от снощи и се чудя дали навсякъде е така? Искрено се надявам само моят син да не е случил на учители и в другите училища да не е така - децата редовно да получават писмени задачи, които понякога да се проверяват от учителите им.
Направо се чудя каква класна работа ще прави синът ми след две седмици, при положение, че литературноинтерпретативното съчинение само с теория не се учи, иска се и упражнение чрез писане...
Но пък за сметка на това ще си имаме матури.
Всички ние сме притеснени от трагичното ниво на правописа и неспособността да се създаде смислен текст от нашите деца, а и не само. Един бегъл поглед из форума дава представа за положението.
Та по този повод ми се ще да сверя как се провежда обучението по БЕЛ и по-конкретно това по литература в училищата днес.
Ще започна с моите наблюдения:
Синът ми е в девети клас, това е третото му училище досега. В прогимназията го преместихме от едно училище в друго, та наблюденията ми не се основават само на един-единствен учител, а на масовата практика, поне в нашия град.
Това, което силно ме изненадва е, че децата не пишат домашни по литература. От пети клас нататък имат само две писмени работи на срок, които се проверяват от учителите им - една контролна и една класна работа. Обикновени домашни - не. Уточнявам отново - говоря за писмени работи по литература - съчинения, преразкази, есета и др. подобни. Нямам предвид маломерните домашни по граматика или тестовете, с които се проверяват знанията им.
Спомням си как в гимназията имахме почти всяка седмица да пишем за домашно тема по литература, като учителката редовно проверяваше дали е написана. При непредставяне на домашна се пишеше забележка, ако не се представеше и следващия час - двойка. Всеки път взимаше по 2-3 работи от клас за проверка на случаен принцип, като по този начин всички имахме по няколко проверени и оценени домашни. Така не само се стараехме и пишехме редовно домашните си, но и развивахме уменията си, както и редовно упражнявахме правописа си.
Какво е положението сега, вече споменах. Но въпреки това бях шокирана, когато снощи сегашната учителка на сина ми заяви, че умишлено не им дава домашни, защото не й се четяли преписани от интернет теми. Е, добре, съгласна съм, че масово децата ще направят точно това, ще препишат готовите неща. Но! Кое е по-голямото зло - да представят чужд текст, от който все нещо ще им остане в главата, докато го преписват, или да не пишат изобщо, че е по-лесно? И за каква грамотност претендираме, когато единствените авторски текстове на децата ни са в чатовете и форумите?
Ето, това не ми дава мира от снощи и се чудя дали навсякъде е така? Искрено се надявам само моят син да не е случил на учители и в другите училища да не е така - децата редовно да получават писмени задачи, които понякога да се проверяват от учителите им.
Направо се чудя каква класна работа ще прави синът ми след две седмици, при положение, че литературноинтерпретативното съчинение само с теория не се учи, иска се и упражнение чрез писане...
Но пък за сметка на това ще си имаме матури.
Щастлива мама съм на любознателно дете, което не се заглежда само по богато илюстрованите енциклопедии 
