пускам тази тема за да може в нея майките - настоящи и бъдещи да споделят своя опит на канадска (монреалска) земя. Къде са родили или смятат да го направят, как са намерили лекар, доволни ли са или не, колко са чакали за да бъдат приети, какво Ви е харесало и какво не .....
thehellgirl, първо добре дошла сред нашите редици. И ние дойдохме от Варна в Монреал, но преди 3 години и половина Видях темата, която си пуснала, но ще отговоря на въпроса ти тук (надявам се да го видиш). Аз родих в Sacre-Coeur през април 2007. Лекар намерих по телефона. Имах списък от CLSC с клиники в квартала. Започнах да звъня наред, като казвах че съм бременна и си търся лекар, който да ми следи бременността. Една от клиниките беше във ваканция и на секретаря имаше съобщение с телефонни номера в болницата (Sacre-Coeur). Звъннах там, обясних от къде съм взела номера и след малко прехвърляния по телефоните, най-накрая ми дадоха час. Естествено ходенето по мъките не беше приключило, защото в деня на прегледа се оказа, че са ми дали час за ден, в който преглеждат само жени с проблемна бременност. След 2 часа киснене в болницата, най-накрая ми намериха лекарка. Тя пък беше бременна в 8-ми месец и реално на втория преглед вече ме бяха прехвърлили в списъка от пациенти на д-р Louis Beaumont. Доволна съм много от него. Не чаках по кой знае колко много за прегледите, обикновено по 30-40 минути. Не ми харесваше това, че почти винаги ме преглеждаха студентки-стажантки, докато доктора беше в съседен кабинет с друга бременна. Явно прекалено много пациентки имаше и не можеше да насмогне. Изражда ме друг доктор, който беше на смяна в момента, д-р Sabbah. То реално той само дойде да извади бебето и да ме позакърпи, но все пак се справи професионално, защото имаше малко усложнение накрая. Ако бях останала да живея в същия квартал, сигурно и със следващата ми евентуална бременност щях да отида пак там и да настоявам за същия лекар
П.П. Забравих да напиша, че болницата се намираше на 5мин пеша от нас, което беше много важно за мен. На консултации ходех пеша, дори и зимата, включително и за самото раждане отидох пеша (но бях все още без контракции ). След като родих пък, за мъжа ми беше много лесно да ходи до нас, когато имам нужда от нещо, като знаех, че ще се върне бързо