Изневери ми, но си остана в къщи - как да го приема?

Мен ако питаш - бий му шута 
Ако се осъзнае - ще се върне, ако не прав му път! Не става така тая работа, две дини под една мишница....
Вярвай ми изобщо не е живот, това дето се опиташ да го живееш!

Papka, извинявай, ама това е голяма смешка! Само влюбена жена (или мъж) може да е толкова наивна... Принизяваш голямата си и дългогодишна любов от миналото и си въобразяваш, че тази, сегашната тръпка, е най-истинската и заради нея си струва да разбиеш живота на семейството си и да оставиш сина си без баща до него... Ами ако след 4-5 години, когато сегашната ви страст охладнее, срещнеш друг мъж, който ти покаже и той що е то още по-истинска любов?! Тогава какво? Още един разбит живот - на сегашната ти изгора?! И евентуално още едно малко нещастно дете без баща?!

Иначе съветът ти към Закъсала, да се опита да научи с какво другата я превъзхожда, е добър... Само дето практиката показва, че доста е вероятно другата да не е по-добра, а просто да е по-непозната и загадъчна и човекът да обича представата си за нея, а не нея, такава, каквато е в реалността (просто понеже не я познава достатъчно)... Пък и реалността след няколко години съжителствуване най-често се видоизменя...

Когато се съберат двама егоисти, които отдават по-голямо значение на собственото си хипотетично щастие пред реалното нещастие, което причиняват на всички около тях (съпрузи, деца, роднини), все ще дойде ден, когато егоизмът им ще разбие и техния съвместен живот...

Само тя сама може да си помогне. Да се месиш в такива истории не води до нищо добро - сигурно сама си се убедила.

A може би тя просто няма сили да се изправи срещу бъдеще без него и затова си затваря очите... Аз миналата година натирих моя мъж веднага след като разбрах от серия смси, че има друга и че имат някакви планове за бъдещето. Имайки предвид колко ми е трудно сама с две деца и думите на неговата "кифла", че той още ме обичал, а и аз не мога да го забравя... сега, с днешния ми акъл се чудя, дали не трябваше някак да се боря за запазване на връзката ни, вместо да й го поднеса на тепсия...

Заедно са... за нея (стара обща чат-позната и на двама ни) той беше златен шанс да дойде в София и да я уреди с жилище, кола (тя беше голям любител на екскурзиите, докато аз стоях в къщи да си гледам новородената дъщеря и кака й), да й намери по-добре платена работа в София... така че тя се взе в ръце, поработи малко, забременя (въпреки, че уж не искаха дете) и роди преди няколко месеца. Първия си син остави на майка си да го гледа в нейния град, за да не пречи на сегашното й "семейство" (затова съм толкова скептична към егоистичното разбиране на понятието "семейство", което показах в една съседна тема). Сега, доколкото разбирам, нито моя БНД, нито тя са много щастливи, понеже се сблъскаха вече с реалиите на живота и видяха, че не всичко в живота им е цветя и рози, както наивно вярваха в началото... Просто е потресаващо колко наивни са хората в началото на една връзка... не че има нещо лошо по принцип в това, лошото е, когато разбиеш живота на други хора (деца, съпруг, роднини), за да преследваш една мечта за щастие, която е нереална и която в крайна сметка пак не достигаш. В такива положения щастието е доста несигурен залог, сигурни са само причинените нещастия и мъка... Но... помъдряването е доста мъчителен процес...

Мен адски ме възмути това, че сте приятелски семейства, че той искал да прекарате НГ заедно и т.н. Каква наглост само?!?! Но това предполагам е било удобен повод да са заедно повече време и то пред очите на половинките...
Имаш ли представа колко време след като сте станали сем.приятели е започнало всичко и колко време мина преди да се разкрие връзката им? А нейния съпруг знае ли? Ужасно е ,4е продължават да се чуват, уж служебно...
А към теб – не взимай прибързани решения, той сигурно се държи като пубер сега и те вбесява. Според мен ще му мине.
Въпросът е ти обичаш ли го и ще го искаш ли обратно, когато всичко с нея свърши?

Здравей, Закъсала го. Прочетох внимателно първия ти постинг, после всички други твои мнения, както и всичко, което са ти писали в темата. Ще споделя и своята позиция тук.
Пиша на първо място като личност и Жена! Пиша и като Съпруга на мъжа си. Пиша и като Обичащ и Обичан човек. Не на последно място, пиша ти и като Психолог /да, магистър по Психология съм, завършила съм редовно тази специалност в СУ, с отличие/, но което е по-важното - чувствам психологията като свое вътрешно призвание, ако щеш като хоби, и не спирам да се развивам в тази необятна като самия Живот област!
Стига с предисловия, да мина на самата поставена от теб тема вече:

Като начало се хващам за заглавието ти, а именно - "Изневери ми, но си остана вкъщи - как да го приема?" - и така ти ни питаш нещо, но за момента предпочитам да отговоря на питането ти с въпроси:
1/ Веднъж ли ти изневери или ти е изневерявал много пъти, или продължава да ти изневерява и сега, или не знаеш с точност?  
2/ За колко време си остана вкъщи? - временно ли или за изобщо  
3/ Кое как да приемеш - че ти е изневерил ли, че си е останал у дома ли? Какво приемаш ти за естествено и нормално в тази ситуация? Или просто не разбираш, не приемаш какво се случва?
Неслучайно те питам тези неща. За да добия малко по-ясна представа за ситуацията при теб, при вас, в брака ви, ще ми е нужно малко повече информация, малко по-конкретна ако е възможно  

По-нататък пишеш - "докато го излових по имейли"   - да разбирам ли, че ти му отваряш личната електронна поща без изрично негово позволение, че му четеш писмата - ето това е знак, сигнал, червена лампичка ако искаш, че нещо не е наред при вас... и аз, и мъжът ми имаме ел. пощи, но не ни и хрумва да се следим там... или ти по принцип не му влизаш в пощата, но сега - понеже си се усъмнила - си го направила? ами паролата му? ти я знаеш? и въпреки това той не си я е сменил, а е писал спокойно?

Какво имаш предвид под "да ограбваме тяхното детство"? - кое точно би ограбило вашите деца според теб? опитала ли си се поне закратко да се поставиш именно на мястото на децата ви? опасявам се, че не... боя се, че проектираш своето нежелание да се разведете върху децата си, а това, едно че не честно спрямо тях, друго, че не представя истината за нещата... реалността за ДЕЦАТА от психологическа и чисто човешка гледна точка е ЕДНА-ЕДИНСТВЕНА, смея да го твърдя съвсем отговорно: и тя се състои в следното - децата се чувстват ЩАСТЛИВИ, когато родителите им ги обичат и когато самите родители са щастливи заедно и си личи, че се обичат!!! Точка. Няма друго нещо!    Просто, чисто и ясно е, като бял ден!    Това, че ние възрастните хора, не можем или не искаме да признаем горното, си е наш проблем, не на децата. На децата в крайна сметка НЕ им пука кой знае толкова за това КОЙ С КОГО ЖИВЕЕ, но живо се интересуват именно от това ДАЛИ хората, с които живеят и които се грижат за тях, са щастливи, обичащи се помежду си и обичащи ги тях самите - това са важните, истински важните неща за децата - дали са налице любовта, щастието, грижата един за друг, спокойният дух, сигурната домашна атмосфера, семейната хармония, здравите взаимоотношения... не ги интересува толкова много дали МАМА и ТАТИ са ЗАЕДНО У ДОМА, но за тях е жизнено важно да усещат и да знаят, че МАМА и ТАТИ ги ОБИЧАТ много, винаги ще ги обичат, че дори и разделени, ще продължат да са техни РОДИТЕЛИ, пък макар и с други партньори... децата са безкрайно адаптивни и гъвкави, и мъдри същества... и мразят върху тях да се изсипва отговорността за това дали мама и татко са заедно или не са - това е въпрос, който възрастните трябва да решат, защото иначе рискуват децата им да се почувстват безкрайно ВИНОВНИ и НЕЩАСТНИ от това, че те са станали причина мама и тати да са нещастни заедно, уж за тяхното по-добро    освен всичко това е много важен и един друг факт - семейната среда и взаимоотношения за децата са МОДЕЛ за в БЪДЕЩЕТО за това какво е редно да бъде едно СЕМЕЙСТВО... отговори си сама - редно ли е модел за семейство да бъде семейство, в което вече няма уважение и любов между съпрузите, а има обвинения и лични нападки, има изневери, има фалшив морал - да запазим брака заради децата - има всичко друго, но не и истинска обич, разбирателство, добри и честни взаимоотношения? редно ли е според децата да е норма мъжът и жената да бъдат нещастни в любовта, в брака? това ли искаш те да наследят от вас?!? надявам се, че отговорът ти ще е НЕ...  

"изневярата е углавно престъпление и то срещу децата и родителите най-вече, което той с лека ръка е допуснал" - цитирах те и питам веднага: извинявай, но ти в кой свят живееш, в кой век, откога не си си сверявала часовника със съвременните тенденции?   значи, между изневяра и изневяра има огромна разлика... изневяра означава буквално да "не си верен", и? я помисли малко, моля те!   изневярата значи да не бъдеш верен, но не е уточнено на кого да не бъдеш верен, нали? според мен и много голяма част от психолозите по света изневяра е не само да не си верен на партньора/съпруга си, но да не си верен на САМИЯ СЕБЕ СИ... така че всъщност най-голямата изневяра е да изневериш на себе си, на вътрешните си усещания, на сърцето си... ако той наистина ОБИЧА другата жена, то, спейки с теб - той изневерява на нея, а не обратното... ако вече не обича теб, а обича нея, за каква изневяра спрямо теб става дума? само защото сте съпрузи, сте официално вречени - да, съгласна съм, изневерил ти е, но това е формалност, миличка, не разбираш ли? ... изневярата не е престъпление от тази гледна точка, то е просто нараняващо действие, да, ужасно много нараняващо действие, съгласна съм, но не е престъпление, пък камо ли углавно  , пък камо срещу децата?!?   срещу родителите?!? /чии родители  /... нещо изобщо не те разбирам, честно казано... и последно: ти откъде знаеш, че ти е изневерил с ЛЕКА РЪКА?!?   - той ли ти го заяви това нещо или ти си го съчини?  

"Лошото е, че нито той, нито жената са от хората, които търсят авантюри" - щом нито съпругът ти, нито неговата нова любима, не са авантюристи, как си обясняваш тогава факта, че са влюбени един в друг, че се искат, че се харесват? Явно не са някакви безотговорни отрепки, а какви са тогава? Интересно ми стана...

Виж, Любовта е движение, а не застиналост. Човешкото сърце, ако е здраво, е способно на много любов към най-различни хора. Случва се човек да изстине към брачната си половинка, а да се възпламени към някого другиго. Но това не е толкова страшно, наистина!

Важното е да останем ЧЕСТНИ и към себе си, и към партньора си, в така създалата се нелека ситуация! Да признаем, че щом вече няма любов, няма я основната спойка на семейството, вече няма и смисъл да се опитваме да стискаме другия, да го задължаваме и притискаме да остане при нас... напротив, аз съм за СВОБОДАТА... нека другият сам реши с кого иска да живее, кого иска да люби, от кого иска нови деца... това е нашата истинска СИЛА и ДОБРОТА... и децата нямат нищо общо в случая - истински важното е и ДВАМАТА родители да продължат да бъдат РОДИТЕЛИТЕ на своите деца, да продължат да ги виждат, да се грижат за тях и да ги обичат... но нека всеки от вас се чувства свободен да търси и намери новата любов в живота си, да има избора да осигури щастлив, честен и достоен живот за себе си... а децата... децата... свикват с новото положение, с новите партньори и любими на родителите си, и то колкото по-разумно се държат родителите, толкова по-бързо децата се адаптират без кризи към новото...

Съжалявам, ако писмото и мнението ми са ти дошли в повече в момента. Нормално е. В момента много те боли. Обидена си, наранена си, отчасти шокирана. Може би страшно ядосана и бясна. Може би и виновна, и обвиняваща. Цялото това кълбо от емоции сигурно ти пречи да мислиш по-разумно и рационално. Естествено е.  

Но просто се почувствах длъжна да споделя в какво съм напълно убедена и като човек, и като жена, и като съпруга, и като психолог! Не е лесно за преглъщане! Не ти е лесно! Но няма лесни неща в живия живот! Трябва да посрещаме предизвикателствата, пред които той ни поставя, и да се опитваме да решаваме проблемите си по най-добрия възможен начин, който ни е познат и на който сме способни. Затова реших да ти дам нещо от себе си, от своя личен и професионален опит! Оттук нататък нещата зависят вече само и единствено от теб!!!

От посъветвалите те вече в темата съм напълно съгласна с Мотивация - и ако бях по-лаконична по природа, сигурно щях да ти отговоря точно, ама точно като нея!  

Закъсала го, освободи себе си от претенции, освободи съпруга си от претенции, бъдете свободни, обичащи и обичани хора! Само това е важното! И ако се разделите и разведете - ПОДЕЛЕТЕ родителските си грижи и отговорности, и продължете да бъдете МАМА и ТАТИ за децата си /независимо от това кой с какъв интимен партньор реши да бъде или изобщо ще има партньор/ - ако постъпите така, може да се поздравите след време за мъдрото си и оправдано в дългосрочен план решение      

Не спирай да пишеш, това облекчава, а и разширява погледа и съзнанието ти. Моля те, дръж ни в течение!

Аз ти стискам палци за следното - нещата да се уредят възможно най-добре за всички ви - и за теб, и за съпруга ти, и за любимата на мъжа ти, и за нейния съпруг, и за всичките ви деца, всички сте хора и сте ценни за света! Но забележи: пожелах ти НЕ нещо конкретно /примерно да останете заедно или пък обратното - да се разделите/ - не! Пожелах ти да стане най-доброто възможно, а точно кое е то - ЕДИН БОГ ЗНАЕ  

Ще завърша със следната сентенция, защото мисля, че може да се окаже полезна за теб:

"Господи,
Моля те дай ми СИЛА да се боря с нещата, които желая и мога да променя!
Моля те дай ми СМИРЕНИЕ да приема нещата, които не мога да променя!
Моля те дай ми МЪДРОСТ винаги да правя разлика между двата вида неща!"

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

п.п. хрумвало ли ви е след случилото се да посетите някой специалист, примерно семеен психотерапевт?

някъде да съм написала, че си ограничена?!?    не съм, нали?   

както и да е...

чакам, когато имаш време и желание, да ми отговориш на каквото ти самата сметнеш за необходимо

но всъщност важното е, че си ме прочела

другото... не е от чак толкова голямо значение... според мен де

оставам открита за дискусия, разбира се!!!

ако може, не се обръщай към мен занапред с "психоложката", а с "вихрогонче" - не се идентифицирам с образованието и призванието си, на първо място съм личност, човек, жена...

Ако си дете и се разделиш с човек, когото обичаш, ще бъдеш ли щастлива от това, че той е щастлив някъде далеч? Ако баща ти напусне дома си и започнеш да го виждаш за по няколко часа седмично, ще бъдеш ли щастлива? Ако вече не правите заедно любимите си занимания, защото той няма време, понеже трябва да го посвети на една новодошла в живота му?

Голямата ми дъщеря обича баща си и има връзка с него. Малката ми дъщеря, която беше бебе по времето, когато той се вълнуваше само от тайната си любовна афера, така и не разбра какво значи да имаш баща, нито какво е бащина ласка или внимание. Според теб какво ще значи за нея думата "баща" или "родител"? Човек, който се интересува повече от личното си щастие, отколкото от нейното щастие и нормално детство?

Не можем да наричаме "нормално" нещо, което не е нормално.

Нормално е двамата родители да отглеждат заедно децата си с любов. Всичко друго е компромис - със съвестта, с времето, което напусналият семейството родител трябва да дели между новото си семейство и децата си, компромис с модела, който децата научават за семейството и който е дефектен от момента, в който родителите се разделят, че даже и преди това. Не случайно децата на разведени се развеждат много по-често, те просто не са научени на правилните роли... Децата на разведени се научават от родителите си как да оцелеят, а не как да изградят щастливо семейство с отговорни родители, които полагат усилия връзката им да е успешна...

Вихрогонче, моите уважения към теб като обичана и обичаща жена. Като бивша такава мога да ти кажа, че никой не е застрахован от провал на отношенията. И все пак човек по-добре да слуша съветите на успелите като теб жени, отколкото на тези, които не са разбрали как да съхранят любовта...

Да, казват, че животът не свършва с раздялата... Но по някакъв начин за мен той свърши. Вече нямам време за любимите си занимания, понеже трябва сама да се грижа за двете си деца. Намразих работата си, която преди обожавах, понеже нямам и време да я върша качествено. Децата ми не могат да получат и качествена грижа от мен (голямата ми дъщеря е със СД), понеже времето трябва да се дели между работата и тях и всичките други задачи, които трябва да върша съвсем сама. Всички ние сме потърпевши...

И аз мислех преди година и половина като теб, затова пуснах мъжа си на свобода - да си търси щастието, като смята, че ще го намери с другата жена. Ами той не го намери, в крайна сметка, нито пък тя го намери, като слушам колко била депресирана след раждането... Явно и той не е отговорът на всичките й молитви...

От друга страна, в повторните бракове (или връзки) хората обикновено влагат повече старание, а и натрупаният опит им помага... Но вероятността двама егоисти да са завинаги щастливи заедно, е малка... или ще е за сметка на децата им от предишните връзки...