самочувствена

  • 7 171
  • 168
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 3 447
Мю, време е за тема "Смотла ли сте - 2".

# 106
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Мю, време е за тема "Смотла ли сте - 2".
Точно така. Там също мога да се включа със подробен списък.  Mr. Green

# 107
  • Мнения: 3 447
Аа, не, подробният списък означава прекалено много време, отделено за собствената ти личност, ерго - егоцентризъм чиста проба. Едно кротко "Ми смотла съм" върши работа  Laughing

# 108
  • София
  • Мнения: 1 783
Не, не съм смотла. Вие знаете какво съм  Flutter.

# 109
  • Мнения: 3 423
Никога не е късно да станете за резил.
Смотли със смотлите.

# 110
  • Мнения: 2 212
Странното е, че аз както съм в клуба на Валери, така и съм смотла и половина...е къде съм в крайна сметка  Thinking

# 111
  • Мнения: 5 940
Самочувствието на всеки човек в крайна сметка зависи от неговите ценности и морал. А тях не можем да си ги мерим като пишки /на моя мъж е най-голяма Laughing/.
Самочувствието на всеки зависи и от тези, които го поддържат. Преди време той ми написа следното: "Нямам периферно зрение/ изгубих го в мъглите. Не ми трябва/ защото имам теб".
Толкова по въпроса за самочувствието. Тайната е да виждаш себе си у онези, които те обичат.

# 112
  • София
  • Мнения: 2 623
Валери, по твоите думи би трябвало
да съм човека с най-голямото самочуствие на света  Wink Hug
Ще кандидатствам за Гинес  bowuu

# 113
  • София
  • Мнения: 900
Тайната е да виждаш себе си у онези, които те обичат.

Сетих се за набедения манИкенски Куелю
"Цитата" е по спомени

Езерото:
"Не плача за Нарцис от мъка по него и неговата красота,
а че в неговите очи, виждах отразена собствената си красота ... "



Бо - харесвам написаното!

# 114
  • Мнения: 5 940
Границата между самочувствие и самолюбие ....Кой би се наел да я дефинира? Аз не бих.

# 115
  • Мнения: 2 212
За граница може да се говори едва, когато умееш да балансираш и двете. Преаклиш ли с което и да е, със сигурност си преминал границата. Иначе няма нищо лошо и в двете, даже вървят комплект. Т.е. не може да се самообичаш без да имаш самочувствие, както и да имаш самочувствие без да се обичаш.

# 116
  • Мнения: X
Самочувствието на всеки зависи и от тези, които го поддържат.
Не съм съвсем съгласна. Най-силна се почувствах, точно когато загубих голяма част от силните си опори. Най-осъзната, и най-самоуверена. Просто усетих силата в себе си, а беше като на гол *** чифте пищови. Парадокс?

# 117
  • Мнения: 5 940
Жаве, не знам. Всеки го усеща различно. Опитвам се да насоча темата в различни посоки. По-напред в нея попитах ДеЩоВиди нещо, което можеше да се тълкува със съвсем обратен знак на последното, написано от мен. И през цялото време не лъжа.

# 118
  • Мнения: 2 448
Самочувствени, самолюбиви ..... само се плаша да не се окажа в едни момент самодостатъчна. Защото всичко, което съществува извън нас, е много повече от това, което сме ние. Ние сме част от цялото и е хубаво да го осъзнаваме все пак.

# 119
  • Мнения: 3 423
Съгласна съм с Жаве. Ако опорите ти се
килнат, самочувствието ти грохва и то,
шом като все пак само те са го подпирали.
Опорите е задължително да са вътре в теб!
Наричай го самолюбие, както щеш го наричай,
говори за преминаване на границите и колко
би било пагубно това преминаване. Обаче, ако
те задоволява да си такъв, какъвто си, си струва
и граници да преминеш, и да се обичаш, и всичко.
Другото е чувство за малоценност, незначителност.
"Ах, горката, добре, че ме харесват, иначе съм нула."
Имате ли достатъчно смелост да си го кажете. Аз не.
На мен ми стига собствената ми обич, другите просто
са отражението ми. Дали ги има, е само случайност.

Общи условия

Активация на акаунт