Публикувана: 17 ноем. 2008, 00:47 ч.
Последно мнение: 25 ноем. 2008, 11:21 ч.

Колко е малък света !

4 519
64
1

Отговори

# 30 17 ноем. 2008, 17:49 ч.

София
Мнения: 3 064

Цитат на: КЕЛЕШ в пн, 17 ное 2008, 14:48

За света не знам, но София е като вход в 8 - етажен блок.

Точно така е! Особено по-старата й част Wink

Айде да се разпиша и аз със случка. Преди години се оказа, че лелята на мъжа ми и майка ми са учили заедно в отделенията на Френския колеж през 40-те... И още безброй такива случки имам, всеки ги има, убедена съм.

Още една ще разкажа, че е хубава:

Септември месец, в една кръчма на морето, седим мъжът ми, един наш приятел и аз. На съседната маса - възрастен господин, с когото се заприказвахме и го поканихме на нашата маса. Оказа се, че от 1956 - та живее в Австрия. В течение на разговора се разбра, първо, че познава от началото на пребиваването си там мъжа на нашата кума, който също живее във Виена от повече от 60 години, и второ, че е бил много добър приятел с чичото на нашия приятел Sunglasses

Много сърдечна и трогателна среща беше, защото човекът страшно се разчувства - единият от споменатите отдавна не е жив, а с другия не са се виждали от 40-50 години... Дадох му телефона във Виена - намерили са се Simple Smile

# 31 17 ноем. 2008, 17:58 ч.

Мнения: 7 122

Още една случка от мен. Пак на морето. Приключили сме с вечерята и чакаме да ни видят сметката. Мъжът ми разглежда нещо и в следващия момент се обръща към мен: "Ако ти е много мъчно за комшиите, можеш да отидеш да ги видиш". Точно тези се оказват от любимите ми и разбира се, че отидох.

Ако форумът е част от света, и тук съм попадала на светът е малък. Laughing

# 32 17 ноем. 2008, 18:51 ч.

София
Мнения: 2 623

Цитат на: инка62 в пн, 17 ное 2008, 08:52

Отидох на другия край на света, в малко градче, зад гърба си в магазина за хранителни стоки, чух българска реч от, някак си, познат глас. Обърнах се и 5-6 секунди не можах да повярвам на това, което видях - моята най-добра приятелка от детските ми години, с която живеехме врата до врата в блока, която не бях виждала и нямах никаква връзка с нея повече от 20 години, стоеше на 2 метра от мен и се караше на малкия си син. Hug

Тогава възкликнах: "Колко е малък света!" Peace

Тази история много ме впечатли Hug

Страхотна е Hug

# 33 17 ноем. 2008, 19:08 ч.

Мнения: 2 070

мда,аз за това не човъркам родословното дърво на мъжа ми,може да излезем роднини Laughing

# 34 17 ноем. 2008, 19:16 ч.

Мнения: 2 891

Малка е, да, а не ми се иска.

# 35 17 ноем. 2008, 23:03 ч.

Мнения: 4 586

Цитат на: fros в пн, 17 ное 2008, 10:19

Вчера четох в една книга за Теорията за шест степени на разделяне, която има за основа идеята, че ако човек е на "крачка" разстояние от всеки, когото познава, и на две "крачки" от всеки човек, когото тези хора познават, то тогава всеки е на разстояние не повече от шест "крачки" от всеки на тази планета. Подобни теории са поддържани от Ф. Каранти и С. милгръм с неговия експеримент за феномена на "малкия свят".

Има логика. Ако човек познава 50 човека по име плюс адрес, или телефон, или мейл, след шестата степен броя на познатите на познатите на ... ще е 50 на степет 6-та, което е към 16 милиарда. Не знам колко е населението на земята, но знам пък, че има клюкарки, които познават много повече от 50 човека.

# 36 18 ноем. 2008, 00:28 ч.

Мнения: 3 219

Мда, определено е малък. Утре ще разкажа и аз една история.

# 37 18 ноем. 2008, 10:05 ч.

зад парка
Мнения: 1 583

Цитат на: инка62 в пн, 17 ное 2008, 08:52

Тогава възкликнах: "Колко е малък света!" Peace

Признавам те, инка!

# 38 18 ноем. 2008, 10:26 ч.

зад парка
Мнения: 1 583

Преди много години бях на почивка с баба ми в Говедарци /бях последна година в прогимназията/. В хотела се запознахме с едно семейство с 2 момичета от другия край на България.
В лицето на по-голямата дъщеря баба ми разпозна своя колежка и приятелка, с която бяха работили преди 45 години в техния град. Това беше баба им, на бащата - майка.
Никога след това разпределение 2 години в болницата в Хасково не се бяха виждали.
Така и не се срещнахме повече с това семейство.
След години се запознах с момиче в Истанбул , която беше учила в гимназията с голямата дъщеря. Разказа ми за успехите й.
Моя много добра приятелка пък беше в една група в университета с нея.
След това не съм чувала нищо за нея. Убедена съм обаче, че някои ден пътищата ни ще се пресекат отново.

# 39 18 ноем. 2008, 10:35 ч.

out of space
Мнения: 8 574

Аз пък срещнах Джордж Клууни във Венеция. Никога не съм предполагала, че е възможно. Simple Smile

# 40 18 ноем. 2008, 15:27 ч.

Мнения: 154

Много често ми се е случвало да го казвам, но най-запомнящата се история се случи преди повече от 10 години. Бях студентка във Вилнюс. Обитавах стая в общежитие за чужденци, където постояно имаше поток от пристигащи и заминаващи пътешественици. За около 10 дни се подвизаваха и двама канадци, пътуващи насам - натам по Европата. Контактът с тях беше много кратък и не носещ почти никаква информация - появиха се на един от многобройните ни студентски купони. Както дойдоха, така си и заминаха. Около месец по-късно, малко след завръщането ми в България за лятната ваканция се разхождах по главната търновска улица. Минавам си аз безметежно покрай пощата (тя е традиционно място за срещи в града Laughing

) и фиксирам два субекта, страшно познати ми от някъде. Сигурно се досещате, че бяха същите онези канадци, които срещнах месец по - рано на 2000 км от В.Търново...

# 41 19 ноем. 2008, 23:05 ч.

Мнения: 1 924

Малък е!Напсувах яко една нагла лелка в центъра на София ... на следващия ден ми дойде като клиентка ...

# 42 19 ноем. 2008, 23:42 ч.

Мнения: 943

Цитат на: maya_78 в пн, 17 ное 2008, 07:29

Случвало ми се е,да,няколко пъти.Най-пресният пример е от 1 седмица.Тогава разбрах,че моята баба,която живееше в Созопол и никога в Бургас и която почина преди 22 год. се е познавала и даже е ходила на почивка с бабата на съпруга ми.По онова време и двамата сме били на по 10 год и представа сме нямали за съществуването на другия.

Уауууу!

,това е много интересно.Сигурно са си бъбрили бабите и не са и подозиралите милите

# 43 19 ноем. 2008, 23:42 ч.

Мнения: 4 717

да, казвала съм си го...
в момента, в чешката темичка се откриха 2 мами, живели 6г на една и съща уличка,без да подозират една за друга,с общи приятелки, едната се премества в друг град, а втората случайно я открива и се запознават във форума Crazy