А снощи си бе наистина страхотно 
наистина по 4есто трябва да го правим
Снимките са страхотни /ами нали ние сме си страхотни
/
наистина по 4есто трябва да го правим
Снимките са страхотни /ами нали ние сме си страхотни
/ - Публикувана: 14 ноем. 2008, 20:03 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2008, 15:42 ч.
Иде люта Баба Зима, пийва ни се винце пред камина! Благоевград14!
Дани, да ви е честита годишнината! Още много пъти по седем и все така да ни черпиш:)
От един друг форум ви пускам нещо според мен интересно (това е изворът: http://metalhangar18.com/YaBB.pl?num=1226322302/9#9):
Ако сте били дете тогава (през 80-те), като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. По погрешка въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да намериш къде си оставил мобилния си телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
14. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
15. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
16. 10- годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
17. 10- годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
18. Не си модерен, ако си на 20 години и не си спал с някой от твоя пол.
19. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
20. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
21. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
22. Сложил си парола на файла с паролите си.
23. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
24. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
25. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
26. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
27. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
28. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
29. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
30. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
31. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
32. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
33 Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
34. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
35. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
36. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
37. Четеш този текст, съгласен си с него, и се усмихваш.
38. Още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
39. Прекалено си увлечен, за да забележиш, че в този списък номер 9 няма.
40. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 9 наистина няма.
41. Хайде, препрати го на приятелите си, знам че ти се иска!
От един друг форум ви пускам нещо според мен интересно (това е изворът: http://metalhangar18.com/YaBB.pl?num=1226322302/9#9):
Ако сте били дете тогава (през 80-те), като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. По погрешка въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да намериш къде си оставил мобилния си телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
14. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
15. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
16. 10- годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
17. 10- годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
18. Не си модерен, ако си на 20 години и не си спал с някой от твоя пол.
19. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
20. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
21. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
22. Сложил си парола на файла с паролите си.
23. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
24. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
25. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
26. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
27. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
28. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
29. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
30. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
31. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
32. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
33 Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
34. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
35. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
36. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
37. Четеш този текст, съгласен си с него, и се усмихваш.
38. Още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
39. Прекалено си увлечен, за да забележиш, че в този списък номер 9 няма.
40. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 9 наистина няма.
41. Хайде, препрати го на приятелите си, знам че ти се иска!
Дани,честита ви седма годишнина,желая ви вечно да сте влюбени,вечно усмихнати и вечно щастливи!В мир и сговор много още по 7 да празнувате и с все по-чудесни почерпки да ни черпиш 
Поправям се,сега видях и другите
много са забавни,дори последните незнаех че си снимала 
май-вече съм била пияна 
Ето и снимките от мен!
http://desirumenova.multiply.com/photos/album/7#
Аз не се справих с благоевградският сайт от Мама Цоцоланка,затова
ги качих тук!
http://desirumenova.multiply.com/photos/album/7#
Аз не се справих с благоевградският сайт от Мама Цоцоланка,затова
ги качих тук!
Ах Деска ,страхотни са 
и аз искам да си направя албуми в този сайт най-ми допада в който са на Деси и трябва да ме научите,защото аз съм снимкаджийка и имам страхотни фотоси признавам си от снощи
Ами ако може Мама Цоцоланка да ви ги обедини по някакъв начин в общият ни албум
тя е по тези техническите задачи
Ох постоянно ги разглеждам и си мисля как ще се съберем в нашият малък хол,но пък си казвам има няма място сърце да е широко,задушевната атмосфера ще бъде на ниво
и аз искам да си направя албуми в този сайт най-ми допада в който са на Деси и трябва да ме научите,защото аз съм снимкаджийка и имам страхотни фотоси признавам си от снощи
Ами ако може Мама Цоцоланка да ви ги обедини по някакъв начин в общият ни албум
тя е по тези техническите задачи Ох постоянно ги разглеждам и си мисля как ще се съберем в нашият малък хол,но пък си казвам има няма място сърце да е широко,задушевната атмосфера ще бъде на ниво
Диде, сайта на Деси е този - http://multiply.com/. Да, той наистина е много снимкаджийски сайт, защото дава възможности да си го направиш така както на теб ти хареса.
Обединих всички снимки и можете да ги видите или така - http://s201.photobucket.com/albums/aa278/Blagoevgrad/Vila%20Sant … z/?albumview=grid или така - http://s201.photobucket.com/albums/aa278/Blagoevgrad/Vila%20Sant … bumview=slideshow. Във втория случай - само гледате и не цъкате с мишката.
Ана2, да така си беше, но за съжаление в момента реалността е друга. Понякога е по-добре от преди, понякога е по-зле, но...трябва да живеем в тези условия и да се справяме с тях. Нямаме дуг изход!
За качването на снимките - нека да е друг път, когато имам муза за това.....Не е сложно, на мен лично ми допада този сайт, защото отдолу има линковете за слагането на снимките във форума. Но определено е кой както си е свикнал......
Дани, честита годишнина, поне още 7х7 годишнини, пък по-натам......каквото сабя покаже!
Обединих всички снимки и можете да ги видите или така - http://s201.photobucket.com/albums/aa278/Blagoevgrad/Vila%20Sant … z/?albumview=grid или така - http://s201.photobucket.com/albums/aa278/Blagoevgrad/Vila%20Sant … bumview=slideshow. Във втория случай - само гледате и не цъкате с мишката.
Ана2, да така си беше, но за съжаление в момента реалността е друга. Понякога е по-добре от преди, понякога е по-зле, но...трябва да живеем в тези условия и да се справяме с тях. Нямаме дуг изход!
За качването на снимките - нека да е друг път, когато имам муза за това.....Не е сложно, на мен лично ми допада този сайт, защото отдолу има линковете за слагането на снимките във форума. Но определено е кой както си е свикнал......
Дани, честита годишнина, поне още 7х7 годишнини, пък по-натам......каквото сабя покаже!
Да Деси,вече си направих сайт -най-накрая от давна ми се иска и си качих един албум със снимки които всъщност ми бяха на фотоапарата последните от Чирпан и много съм доволна много лесно и бързо става и всичко много повече ми харесва от снимка,бг вече там ще си правя албуми
Тази вечер като реших да ги къпя и отидох за вода незнам защо но Аската се хванал за камината и си изгори пръсчетата малко сега има мехури но не много големи,аз веднага го мих със студена вода и го намазах със сапун и после постоянно с дефламол,сега вече заспа,ще му мине но ще му е за урок,аз винаги съм се страхувала много да не се изгорят и съм им казвала сто пъти да не пипат печката но кой слуша
Лека нощ всички!
Тази вечер като реших да ги къпя и отидох за вода незнам защо но Аската се хванал за камината и си изгори пръсчетата малко сега има мехури но не много големи,аз веднага го мих със студена вода и го намазах със сапун и после постоянно с дефламол,сега вече заспа,ще му мине но ще му е за урок,аз винаги съм се страхувала много да не се изгорят и съм им казвала сто пъти да не пипат печката но кой слуша
Лека нощ всички!
Добро утро и хубава седмица на всички...леко неприятна изненада беше сутрешният дъжд, но вече съм в офиса и ми е все едно
Поздрави на празнуващите; много хубави снимки имате. Надявам се следобяд да мога да редактирам албума си и да ви дам линк към пътешествието до Истанбул. Що се отнася до земетресението...аз съм на 8-мия етаж и добре си се усети..милото ми мамче се уплаши много..и аз в това число..след втория трус вчера сутринта сериозно се замислих дали да не си пътувам с нея за Магадан В крайна сметка сме най-отгоре, така че първите ще ни извадят...малко черен хумор за закуска..Целувки и с пожелания за хубава седмица
Поздрави на празнуващите; много хубави снимки имате. Надявам се следобяд да мога да редактирам албума си и да ви дам линк към пътешествието до Истанбул. Що се отнася до земетресението...аз съм на 8-мия етаж и добре си се усети..милото ми мамче се уплаши много..и аз в това число..след втория трус вчера сутринта сериозно се замислих дали да не си пътувам с нея за Магадан В крайна сметка сме най-отгоре, така че първите ще ни извадят...малко черен хумор за закуска..Целувки и с пожелания за хубава седмица
Добро утро!
Билянче, мерси за кафенцето. И ние днес сме същата работа. Ивана само мрънка, с триста зора я събудих и естествено се разрева като я оставих в яслата. Но то и аз съм яхнала метлата здраво. Каква ли седмица ме чака щом започва така И мъж ми нещо ме дразни, ще го гръмна в скоро време 
Момичета, браво на всички за снимките
Дани Ч, честита годишнина на патерици от мен! Да се обичате и уважавате много и да отгледате поне 2 сладки дечица
Дани, горкото дете, как мина нощта?
Билянче, мерси за кафенцето. И ние днес сме същата работа. Ивана само мрънка, с триста зора я събудих и естествено се разрева като я оставих в яслата. Но то и аз съм яхнала метлата здраво. Каква ли седмица ме чака щом започва така
И мъж ми нещо ме дразни, ще го гръмна в скоро време Момичета, браво на всички за снимките
Дани Ч, честита годишнина на патерици от мен! Да се обичате и уважавате много и да отгледате поне 2 сладки дечица
Дани, горкото дете, как мина нощта?
Добро утро,
Благодаря и аз за кафето. Така са понеделниците, и Вики беше готова да ревне ама по целия път за дядо Коледа и говорих, как ако не реве ще и донесе наай-хубавия подарък. Много ми е лесна в тая възраст връзвам си я както искам, ама какво ли ще правя след някоя друга година.
Андреа Селесте на Венци брат му пък живее на 21 етаж, хич и не искам да си предстаям как е усетил той заметресението.
jinjer_78 опасна работа си е това с камината, наши познати я бяха оградили с оградка, такава специялна за камини, хем е много красиво хем и беше спокойно за детенцето.
Благодаря и аз за кафето. Така са понеделниците, и Вики беше готова да ревне ама по целия път за дядо Коледа и говорих, как ако не реве ще и донесе наай-хубавия подарък. Много ми е лесна в тая възраст връзвам си я както искам, ама какво ли ще правя след някоя друга година.
Андреа Селесте на Венци брат му пък живее на 21 етаж, хич и не искам да си предстаям как е усетил той заметресението.
jinjer_78 опасна работа си е това с камината, наши познати я бяха оградили с оградка, такава специялна за камини, хем е много красиво хем и беше спокойно за детенцето.
Добро утро!
Явно всички наши деца са тръгнали с рев на ДГ......Ние не направихме изключение......Миналата седмица рева ЗА ДГ, тази явно ще е ОТ ДГ........ За сметка на това му обещах да го взема от първите.....
Диде, да, Марси е права - попитайте за ограда за камина, аз също съм виждала и наистина е практично.
Ели, с какво ще гърмиш мъж ти?......Да не би да си му приватизирала пушките?
Лек и спорен ден, девойки, нищо, че навън е едно сиво и никакво.......
Явно всички наши деца са тръгнали с рев на ДГ......Ние не направихме изключение......Миналата седмица рева ЗА ДГ, тази явно ще е ОТ ДГ........ За сметка на това му обещах да го взема от първите.....
Диде, да, Марси е права - попитайте за ограда за камина, аз също съм виждала и наистина е практично.
Ели, с какво ще гърмиш мъж ти?......Да не би да си му приватизирала пушките?
Лек и спорен ден, девойки, нищо, че навън е едно сиво и никакво.......
Добро утро и от мен
ами ние днес доста се поуспахме цялото семейство,едва към 8,30 вече ги вдигнах моите мъже,че то така можехме и до 11 ч да изкараме
нощта мина добре,съвсем леки са му мехурчетата на пръсчетата на Аси но все пак ги има и си държи ръчичката така на страни страхго е не пипа нищо с нея,като се сетя как ми казваше снощи *многооо ме боли мамо*направо ми сеужас ама ще му мине,по-малкото зло е било
за камината и оградката съм си мислила и аз ама и без това е супер мъничък хола то няма да има място да се минава при все и като сложим новият диван,незнам да ви кажа
днес са вече на детска,дано са добре и да си ходят при другарчетата че в къщи е скучно,а и аз да си свърша някоя работа,например трябва още по-обед да отида по града за да купя подарък на една приятелка от селото прави 30г в сряда и сме на гости,и тя като мен си пада по гоблените и съм решила да и купя гоблен за подарък сигурна съм че много ще се зарадва,хем личен,хем по мерак,хем за спомен подарък,после подпис на борсата и хаййде на фризьор,пък слад това и на курс,което ме подсеща да сядам да уча по английски че няма време
мрачно е на вън но в сърцата ви трябва да греят слънца
ами ние днес доста се поуспахме цялото семейство,едва към 8,30 вече ги вдигнах моите мъже,че то така можехме и до 11 ч да изкараме
нощта мина добре,съвсем леки са му мехурчетата на пръсчетата на Аси но все пак ги има и си държи ръчичката така на страни страхго е не пипа нищо с нея,като се сетя как ми казваше снощи *многооо ме боли мамо*направо ми се
ужас ама ще му мине,по-малкото зло е било за камината и оградката съм си мислила и аз ама и без това е супер мъничък хола то няма да има място да се минава при все и като сложим новият диван,незнам да ви кажа
днес са вече на детска,дано са добре и да си ходят при другарчетата че в къщи е скучно,а и аз да си свърша някоя работа,например трябва още по-обед да отида по града за да купя подарък на една приятелка от селото прави 30г в сряда и сме на гости,и тя като мен си пада по гоблените и съм решила да и купя гоблен за подарък сигурна съм че много ще се зарадва,хем личен,хем по мерак,хем за спомен подарък,после подпис на борсата и хаййде на фризьор,пък слад това и на курс,което ме подсеща да сядам да уча по английски че няма време
мрачно е на вън но в сърцата ви трябва да греят слънца
Здравейте!
Чак нова тема почнали. Много време за писане напирате!
Ужасяващото земетресение от ужасяващата степен 4, ние преживяхме без особени притеснение, нищо че живеем на 100-на метра от Южния парк (където беше епицентърът му.). Ама аз съм израснала в Благоевград, мен земетресения не ме плашат, все още пазя топъл спомен как учителката ми по английски, се хвана с една ръка за катедрата, а с другата за прозореца и каза: "Земетресетие! Хванете за нещо стабилно!".
Племенникът вече подари на неродения си братовчет балон за скачане, защото като се родел нямало на какво да скача. Бебето няма да скача доста дълго на тоя балон, но пък се оказа прекрасна играчка за възрастни. Вече една прителка, мъж й и кума се пребиха в опити да го използват, кумата оскача орталъка, а таткото стана истински майстор в балансирането на него. И мен много ме сърби задника да пробвам, обаче не смея.
Чак нова тема почнали. Много време за писане напирате!
Ужасяващото земетресение от ужасяващата степен 4, ние преживяхме без особени притеснение, нищо че живеем на 100-на метра от Южния парк (където беше епицентърът му.). Ама аз съм израснала в Благоевград, мен земетресения не ме плашат, все още пазя топъл спомен как учителката ми по английски, се хвана с една ръка за катедрата, а с другата за прозореца и каза: "Земетресетие! Хванете за нещо стабилно!".
Племенникът вече подари на неродения си братовчет балон за скачане, защото като се родел нямало на какво да скача. Бебето няма да скача доста дълго на тоя балон, но пък се оказа прекрасна играчка за възрастни. Вече една прителка, мъж й и кума се пребиха в опити да го използват, кумата оскача орталъка, а таткото стана истински майстор в балансирането на него. И мен много ме сърби задника да пробвам, обаче не смея.