Има ли други, толкова спънати и отнесени, като мен

  • 15 010
  • 128
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 388
С такива лоши последствия не, но имам една приятелка, която е рекордьор по прилягване по улиците.
Редовно, докато вървим, тя изчезва някъде долу.

# 46
  • Мнения: 1 289
Искам да ви кажа, че аз съм най-спънатият човек на света. Случват ми се невероятни неща. Спъвам се и падам на напълно равни места. Опитвала съм се да излезна през витрина. На старото ми работно място се спънах в кашон, залитнах и нацелих едно бюро с лицето си. Продължавайки да падам, намазах удар и от контейнера за документи. Накрая се паркирах под бюрото. Била съм в безсъзнание за около минута. Последствията бяха умопомрачителни: комоциум, бушон на окото, подут нос (все едно съм се боксирала), лека травма на ръката и на бедрото.  Забравих да кажа, че работех в банков салон.
Такива случаи бол, но този от преди 10 дена е черешката на тортата.
Влизайки спалното помещение у нас се хлъзнах на паркета, от там се спънах в килима, залитнах и се стоварих върху рамката на спалнята по гръб. За някакъв период кратък не можех да дишам, след това зверска болка ме прободе в ребрата. Цяла нощ не спах от болки. На сутринта, като се видях в огледалото Shocked На гърба напреко имах огромна синка, като от бухалка. Болката беше нетърпима. Отидох на лекар, последва снимка и какво мислите СДОБИЛА СЪМ СЕ СЪС СПУКАНО РЕБРО ooooh!

 Е има ли друг спънат, като мен кажете ми!

Мила, звучи като сюжет от комедия Mr. Green Но за да те успокоя ще ти кажа, че и аз имам спънати дни. Ама буквално се блъскам по ъглите в нас, не мога да улуча вратата  Joy (в трезво състояние). Съответно синките по раменете са факт. Удрям си краката по ръбовете на масата редовно - пак синки. Един път пък така се изтърсих в банята, че не можех да си седна на задника 2 седмици после. Цели 2 пъти си изкълчвах единия крак на едно и също място пред входа, слизайки от стъпалце има-няма 10 см. И двата пъти кракът ми се наду страшно и как болеше малеее. Още помня..Simple Smile
Така, че не си единствена.

п.п. Забравих да спомена, че онзи ден минах с вратата на хадилника върху единия си крак #Crazy

# 47
  • Мнения: 3 461
Ето ви още една "паднала" жена. Mr. Green Като малка ходех с бинтовани колена на училище, превантивно, защото вече зееха дупки от непрекъснатите падания. Мама ми прави прощъпулник на 10 години, ефектът беше от дъжд до пладне. Веднъж в годината имам по едно кардинално изтръшкване, с втората ми бременност паднах в 9 месец, пак на колене, но с третото, пак в 9 месец се спънах в праговете за коли на паркинга, прелетях 2 метра и се приземих по корем на тротоара. На мен ми се размина,  но една жена си изкара акъла. В резултат на многобройните падания, имам проблеми с хрущяла на коляното, предлагат ми артроскопия. Но любимият ми номер, с който едва ли друг може да се похвали е при влизането в кола, да затръшна вратата преди да съм влязла, образно казано да си смажа главата като в менгеме, не знам дали се разбра. Crazy Когато дъщеря ми беше бебе, си счупих двата пръста на крака в кошарата й, в момента съм със скъсан мускул на глезена. Печеля ли приза? Mr. Green

# 48
  • Мнения: 2 448
Dencho, не е смешно но с глас съм се смяла. Скорошно оздравяване.   bouquet
Аз винаги съм си мислила, че най спънатия и отнесен е брат ми. Една от най уникалните случки е как вървейки по тротоара единия му крак, хлътна в дупка, която беше толкова малка, че едва си измъкна крака, не знам как я нацели.  Joy
Така, че на мен да се радвам подобни падания са ми чужди (нищо че ме е мачкал трактор като малка, заради падане от колело), но на равно не съм падала, знай, че има и други като теб.  Hug

# 49
Аз съм почитателка на стълбовете телефонните кабинки стените мебелите и много обичам  да се подхлъзвам.Аз от дете  съм адски спъната брадъра ми беше написала указания къде ма завой или врата но аз винаги улисана в  това което писах се блъсках в стената или се подхлъзвах и стигах много бързо другия край на коридора а един път в летеж след подхлъзване с глава отворих врата на стаята на брат ми.
Миналата година около Коледа се спънах на един лед  пред един магазин за електро уреди уреди  и по колене долазих до една зелена черга пред магазина. Миналата седмица вървим си ние с мъжът ми:
Той: Бени  телефонна кабинка
Аз: Виждам не съм сляпа
В този момент се сблъсках челно във телефона и паднах под тел.кабинка и до сега ми е син задника. Онзи ден се ударих в един стълб. Преди година мия плочките на стената в банята качена на парапета в банята подхлъзнах се и паднах в легена не можах 10минути да из лена от легена последствие счупена дясна ръка  палец на десния крак и счупена под опашна кост.

# 50
  • Мнения: 5
Аааа в отбора съм. Нямам много падания но са култови всичките. Първото беше на първата ми среща с бъдещият ми тогава /вече бивш мъж/ Та канят ме на кафе той и най добрият му приятел, най-готините момчета в квартала. Аз хем учудена, че са ме забелязали, хем притеснена...бях на 17 , се надръндих в най-новите обувки на майка ми за времето си невероятно модерни, донесени от чужбина с еййй....такива токове лилави по нашите магазини тогава имаше само черно, бяло и кафяво /1989/ Страшно се джазирах и с  къса пола и шлифер дълъг до земята /тогавашна мода/. Та се уговорихме да ме чакат в 6 на площадката пред входа, тогава нямаше мобилни телефони. Та слизам си аз от вторият етаж нормлно ,виждам ги от последната площтадка  помахвам им за здрасти и в този момент пропускам една стълба....е приземих се в краката им по задник и как успяха да ме отмотаят от шлифера и до ден днешен си остава загадка. А и как този човек после се ожени за мен също  Mr. Green Имам и още две, но стана дълго.

# 51
  • Мнения: 2 471
Hi-hi, клубът ни се множи. Много се забавлявам с разказите ви, макар да си е трагикомедия

Последна редакция: сб, 15 ное 2008, 11:48 от Dencho

# 52
  • под жаркото слънце
  • Мнения: 2 565
Здравейте и от мен,  Олимпия,  с походка "а ла спъващо се новородено жирафче"  Hug
От 3години нямам жестоки падания, защото много внимавах заради поредни бременности и малки бебета (а може би защото ми порасна и малко стъпалото, знам ли  newsm78).
Да отбележа, че и аз съм 180сантиметрова върлина, та падането от високо ми носеше "красиви" по цвят травми...
Имам си под коляното един красив белег около 7-8 сантиметра от едно охлузване преди 8години. Какво стана ли? Ами броих стълбите надолу към входа на детегледачката ми...рано сутринта в 10, отивайки да си прибера дъщерята след купон, на който не бях близвала алкохол, за да возя едни висши господа от Грузия...
Та отивам аз, наспала се (тогава млада-зелена ми стигаха 3-5часа сън на денонощие), гримирана и издокарана (за Макдоналдс, да не си мислите че с вечерния грим съм спала) и слизам от таксито. Слизам аз, стъпвайки накриво, естествено, но как да е...
От тук продължавам разказа от името на детегледачката (гледала ме е през прозореца): "Слиза Оля от таксито - красива, с едни разкошни руси къдрици около лицето, със страхотни панталони по тялото, ботуши и палто - самото съвършенство...Чакам аз да звънне на вратата, приготвяйки кафенце да поклюкарстваме - и - няма я наш'та 10минути  Rolling Eyes А сме на 1-ия етаж! Отварям аз вратата - и вместо русото съвършенство виждам една чорлава и мръсна, със скъсан панталон, размазан грим и кървящ крак псуваща Олимпия  Shocked"
Моя милост, гледайки в прозореца да съзра личицето на момиченцето си забравям за 12-те стъпала надолу и се "сривам", търкаляйки се прилично и стенейки...Е, дотъркалях се пред входа и от болки не можех да мръдна...Сидях така, чакайки някой да ме намери и ме дигне, ама нанайси  Laughing  Станах ядосана, изтупах се и в такъв красив вид се преставих на детето си...
Най-ме беше яд, че не бях близнала винце цяла нощ, а паднах като последната пияница...
Първото ми апартаментче беше в кокетна сграда на пресечка на "Милин камък" (сетете се сами какво предствлява тази улица в "Луксозенец" у Софето...). Докато се науча вечер къде ми е пресечката и кооперацията що пъти се губех, падах и удрях в стълбове - не е истина...(да не говорим, че веднъж на две чаши вино даже съм се извинила на уличната лампа  Embarassed)
Ще се сетя и за други, няма начин...
Денчо, оздравявай  Hug

# 53
  • Мнения: 2 471
Amaryllis за неограничените ми възможности да се губя, мога с дни и нощи да споделям. Това ляво и дясно, това тази или онази улица - много са ми далечни. Живея в центъра на София и не познавам града извън Патриарха, Граф Игнатиев, Витошка и т.н.
Веднъж, миналата зима имах среща с една съфорумка (rut). Та тя ми казва, ще се чакаме при Пирогов. Не, че не знам къде е, но да попитам аз с какво се ходи до там. Та тя ми казва - с 5-та. Аз си излизам от нас, хващам си тролей 5 и чакам да стигна до мястото на срещата. Брееее, минавам Руски паметник, после Стамболийски, после взе да ми става много непознато... След 20мин. път реших да слезна, някъде... Звъня на приятелката ми и и казвам, че съм слезнала на непознато място. И докато говоря, включвам - трябвало е да взема ТРАМВАЙ №5 ooooh!

(да кажа, че и в Созопол съм се губила Embarassed)

# 54
  • София
  • Мнения: 1 524
Със сълзи съм се смяла, ръката си хапех за да не събудя бебка. Просто извинявайте, но разказите са ви уникални. Но и аз хоп в отбора. Падания много - последствия за сега леки.
Главата ми остава поне пет пъти между вратата на колата и колонката, колената са ми целите в белези, а винаги си имам синини.

# 55
  • Мнения: 641
Аз честичко се спъвам и се хвърлям по очи,но чак такова чудо като твоето не ме се е случвало.Нали казват,че при такива ситуации трябва да омесиш пита и да я раздадеш за здраве.

# 56
Да разкажа още една случка годината е 99 часът е някъде към 5-6сутринта аз наконтена гримирана направена отивам на училище слизам внимателно по всички стълби който ми се изпречат насреща  и вървейки оглеждам дали наблизо някъде няма стълб  телефона кабинка или стъклена витрина в този момент виждам една приятелка и се затичвам към нея в този момент чух Албена внимавай телефонна кабинка внимавай следващото което си спомням е как си удрям главата в телефона да не ви казвам как ми изглеждаше носа следващите няколко седмици  а и как ми  викаше баща ми.

# 57
  • София
  • Мнения: 320
 Joy Joy Joy
Много се смях със вас! (След земетресението трябваше да разпусна)
Като малка и аз бях доста спъната, коленете ми бяха вечно в рани от падания. Слава богу с годините се научих да си гледам в краката, докато вървя, но пък ръбовете не мога да избегна. Редовно се сдобивам със синини, понякога дори не знам как са се получили.  newsm78 Мъжа ми вече свикна и не ме пита от къде са ми синките.

# 58
  • Мнения: 4 520
Брееее, минавам Руски паметник, после Стамболийски, после взе да ми става много непознато...
Joy Тука вече не издържам!  Joy Същото нещо се беше случило и на един мой приятел, макар че му бяха повторили и потретили, че трябва да хване не трамвай, ами тролей.
Noia, твоето влизане в кола ме разби!  ooooh!  Laughing  Hug На мен онзи ден ми се случи да си фрасна жестоко главата на излизане от колата, чак си седнах обратно на мястото.  Sick

# 59
  • Мнения: 301
 Laughing и аз съм така, но съм на периоди. Обикновенно като ми се струпа повече в работата и с детето всички мебели вкъщи ми пречат. Мъжа ми обаче упорито продължава да се стряска при всяко "Ох", породено от поредните ми близки срещи с ръбовете вкъщи.
Остри ножове вкъщи нямаме - само един, но той се ползва само и единственно от мъжа ми. Причината, разбира се е, че всеки мой опит да използвам въпросният нож завършва с порязване. Единия път доста дълбоко (но не чак да трябва да ме шият  Blush) се порязах. Викам "Охххх" от кухнята и мъжо търчи на помощ. Междувременно аз съм си фиксирала погледа в раната и (за мой късмет) припадам точно, когато той стига до мен. Много го бях уплашила. Свестявам се в банята, той ме държи до мивката и се опитва да ми плисне вода в лицето, обаче аз в първия момент не мога да разбера как така съм в банята и кой ме е стиснал през кръста. Embarassed Така че, започвам да се боря с него  и още повече го хвърлям в ужас.   hahaha
Счупих си глезена слизайки по единствените 4 стълби на блока. Пропуснах да стъпя на най-долната стълба със скромната й височина от 5 см.  Joy А бях обута в маратонки, та не мога да кажа че токчето нещо...там...

Общи условия

Активация на акаунт