Първото ми дете (след извънматочната) тръгна да се ражда нормално, но така и не се получи, та се наложи секцио.
С второто (сега сме почти на 2 месеца) макар и да са минали 6 години от първото раждане, ми беше назначено планирано ресекцио (така го наричат). Моята докторка реши да не рискува да пробваме по нормалния начин, а и аз не настоявах.
Какво да ти кажа за секциото. В интерес на истината, първото секцио ми беше "по-терсене". Сега се възстаних по- бързо, но всичко си изисква време. Настройваш се за силни болки, гадене и изобщо гадости за маx 24 часа. След това, с помощта на малко обезболяващи, всичко минава и се забравя. Важното е да станеш от леглото колкото се може по- бързо (веднага като ти свършат системите).
След това лично при мен шевовете наболяват дълго време. Първата седмица е може би най- болезнена. Дори и сега като се преуморя, или кихна по- силно, усещам болка.
Това са моите изживявания. Всичко минава и се забравя. Ако не се забравяше, нямаше да раждаме по повече деца. А това са най- хубавите събития в живота ми.
Между другото, интересно ми е , дали наистина имаш право на избор, или просто ще си имаш специален доктор?