Защо децата не четат?

Не знам   

...мойто учи и чете....

Задай си въпроса по- подробно, де...

Защото масово и родителите не четат.

  Така е! Както и от незаинтересованост. Много по-лесно е да му пуснеш ДВД-то, вместо да четеш книжки. Много по-лесно е да му дадеш пари, за да отиде в интернет-клуба, вместо да прочете няколко книги през ваканцията.

Да отговоря вместо Нана.
Приобщавам детето си към книгата с четене.
Вместо да й пусна Тв-то щот така е най-лесно чета. Чела съм, когато беше на 3 месеца, чета и сега.
За това вече познава всички букви и се опитва да срича.
Е, приятелката ми се подиграва,че дъщеря ми за разлика от нейното дете не знаела как да си пусне ДВД-то, аз пък се радвам.
Та с четене и показване на любов към книгата се приобщава детето, с пускане на филмчета или висене пред компа не става.

Не четат, защото има по-лесни откъм достъп и обработка начини за добиване на информация. Както се казва, една картинка може да замести цели страници от книга. Да не си кривим душите, ако по наше време имахме по-разнообразна програма по ТВ, интернет и ако можехме да си говорим без пари по скайпа, едва ли щяхме да четем толкова, колкото сме чели навремето. Казвам го обобщено, защото и по наше време много от децата НЕ четяха и се ограничаваха с част от задължителните книги от списъка или майките им четяха Под игото и после им разказваха. Не се заблуждавайте, че поколението на соца е било мноооого четящо. И тогава имаше деца, които четяха и други, които не четяха.

На мен сега ми е много хубаво и приятно, че има толкова много научно-популярни филми, където всичко е представено чудесно и с удоволствие ги гледам с децата. Един такъв филм ми спестява много време в ровене и четене на суха информация. АКо навремето имаше повече такива филми щях да зная повече, защото щях да икономисам време и усилия да не се чудя как са изглеждали динозаврите или как Нютон е правил своите експерименти и кое как е правил. Интерпретацията на някакъв текст винаги крие опесности при разбирането.

Вярно, в един филм виждаме преди всичко гледната точка на режисьора и екипа му, но не смятам това за голяма трагедия.
Обичам да чета, поощрявам и децата си да четат, но не си скубя косите как днешното поколение не четяло. Наясно съм, че към този момент децата ми четат и ще четат по-малко от мен просто, защото сме различни поколения. Засега ми е достатъчно, че имат желание да четат, независимо дали е книга на хартиен носител или Уикипедията в интернет.

това дали им 4етеш книжки или не и дали ти 4етеш или не е ве4е не толкова решаващ фактор-ве4е компютрите и многото канали запо4наха да заместват книгите
при мен каките ве4е са тинейджърки-като малки им 4етях много,но сега с тази натоварена програма,а и курсовете след у4илище -едва ли им остава време-и се радвам на документалните и нау4но популярните канали които гледат
на дреби сега и 4ета-ве4е е нау4ила по4ти наизуст няколко книжки-да видим после как ще
аз също 4ета-обикновенно ве4ер преди да заспя-само тогава имам време

а само да допълня-френски и английски

защо,въпроса не е тъп-много си е на място даже
като по малки 4етяха приказки-майка им беше изпратила от тези дебелите сборници с приказки,а и си бяхме донесли книжки,сега когато им остава време 4етът-може и да ти се стори стъранно-една тухла писана от психолог с негови отговори на писма и разкази от пациенти  /кво да ги правиш-пубер4ета/,или Агата Кристи/мое влияние/ или пък една от у4ителките им в у4илище им беше дала сценарии на театрални постановки издадени в книги,а и стихове-малко не за възрастта им

А за колко глемички деца иде реч?Препоръчвам Следите остават или Васко да Гама.... на братя Мормареви.Класика в жанра, а как съм се смяла....за един ден я глътнах, когато я четох за първи път, докато другите играеха на ръбче под балкона

за Агата Кристи-мисля 4е става за тях все пак голямата е на 13 ,а средната на 12,аз също по това време запо4нах с кримитата
а психолога е от библиотеката на баща им-на арабски е
знаеш ли сещам се за ГРАДЪТ на Артър Кларк-и до сега я препро4итам
дай някой стил-крими,фентази например

Ами като му чета откакто е станал на 10 месеца. В резултат на това сега може да ти каже наизуст шестте страници на "Работната мецана" и сам си стои по 1 час да си разглежда книжките. Мисля, че за възрастта му това е показателно.

Франческа благодаря за отговора, сега видях   

Относно книгите, не виждам защо трябва да са само на български автори. Има прекрасни книги за деца. Като се започне от "Чичо Томовата колиба", "Тайната градина", "Малкият Никола", "Зайчето Питър", "Пипи Дългото Чорапче", "Роня дъщерята на разбойника", "Романи за деца" на Ерих Кестнер, "Емил и детективите", "Мери Попинз" и ако трябва да изреждат другите книги няма да ми стигне времето в момента.

фантастика-Соларис/Дюн....

на Ерик Кестнер -книгите са хубави, на Джани Рудари
следите остават -да хубава е -но дали ще им е интересно и дали ще разберът вси4ко,аз също имам доста книги от комунизма-вярно хубави са и са интересни-но са малко странни за съвременните деца-пък и защо ли не ще го приемат за нещо от рода на фантастиката
за по малките -виж там има голям избор-аз имам още от каките-горската поредица-цирк в гората,горския стадион и т.н

Опитай с "Г.Д.В." (или "големият добър великан") на Роалд Даал. Би трябвало в България да е издавана от "Кибеа", но не знам доколко е популярна на пазара. И изобщо - Роалд Даал, ако децата обичат динамичен сюжет, смело въображение, чувство за хумор, езикови игри, и не си падат по морализатористване, насилена сериозност,  или възрастни гласове в пристъп на патетична умалителност (нещо от рода на "малката Маичка положи къдравичката си главичка върху плюшеничката си възглавничка ... " - Виктор Самуилов си правеше майтап с този стил в едно стихотворение за вулканчето и лавичката, и според мене - с право.   ).

За по-големи деца са романите на Майн Рид, Карл Май, хубаво е да прочетат исторически романи - тетралогията на Фани Попова-Мутафова за Асеневци е страхотна.  

Едно време и за нас така казваха - това поколение не чете. И се тюхкаха. Аз като дете, мразех да чета от дъното на душата си и по-досадна работа за мен нямаше. Заобичах книгите някъде към 13-14 годишна, преди това едва бях прочела Том Сойер и Робинзон Крузо, защото баща ми ме накара. А родителите ми си четяха книги и до днес четат много.
Сега чета на детето си непрекъснато - и то същите книги, които са ми чели на мен, ама не съм сигурна, че това ще развие в него любов към четенето, поне любов към слушането е развил 
Иначе какви книги искаш да ти се препоръчат - то зависи от това какви интереси има човекът. Може Тери Пратчет да чете или класиките като Капитан Блъд, книгите на Жул Верн, много неща може, Хрониките на Амбър (да не се бърка с Вечната Амбър).

Да така е, моето вече срича, но определено предпочита да си пусне ДВД или ТВ. Така информацията се получава много по лесно. Аз приказки и чета, обичам да купувам детски книжки, детето също ги харесва, но сама все още не може да чете добре и не мога да я опреквам.

Пързууууул....

Абсолютно!

Една хубава, много богата и качествена детска библиотека, подредена на достъпно за детето място.
Четенето на глас като удоволствие, което майката, бащата, бабата, дядото споделят с детето, задължително гушнато - като начин да му се обърне внимание.
Редовното отбиване в книжарница, подаряване на книжки, ходене на библиотека, готвене на разни работи от книжките, игра на нещо, вдъхновено от книжката - примерно на нещотърсачи, на "Яйцето на Колумб" или на "Прави като Йон", палатка като на Франклин, канелени кифлички като на Карлсон.
Въобще ако си спомниш какво ти е доставяло удоволствие като малка в тази работа с четенето, ще можеш да го обясниш и на детето. Не на последно място - с книгата можеш да се завреш навсякъде (примерно докато те търсят да бършеш прах) и да си кротуваш на скришно, докато всъщност преследваш гризли.

Аха!

Изброените книги не са за 16г според моя опит. На тази възраст отдавна са подминали Мормареви и Линдгрен.

Не. Това не може да е сериозно. Отказвам да повярвам...

Защото, за съжаление, виждането на някоя от коя по- малоумните филмови вариации на тема "Един янки от Кентъки при двора на Крал Артур" отнема доста по- малко време от прочитането на шедьовъра... И после, като си видял веднъж тази боза, как ще повярваш, че има нещо ценно в книгата?

amalgama, на 15-16  малко късно да го отлепяш от ТВ/компютър, както и доста смешно да му избираш литературата /лично мнение/. Любовта към книгите се заражда доста по-рано.
Ако 4 годишната ми дъщеря сама може да се ориентира в книжарница и да каже коя книжка /за четене/ иска, с моя помощ изразяваща се да й прочета заглавие, част от книжка и пр., значи твоя 15-16 годишен младеж не би следвало да се нуждае от това ти да му избираш литературата. Отделно - сегашното поколение е друго. Изброените книги са доста далеч от сегашното време и, с цялото ми уважение към авторите им, едва ли биха били интересни особено за начало...

А защо не четат децата - защото родителите им не четат.

Амалгама, нямам - аз съм на 33, не на 15 и интересите ми са различни от тези на дригите, та и за 33 годишен не мога да препоръчам.
Това ми е и основната идея, ма ти май не си я забелязала. Няма книги за определена възраст. Всичко е въпрос на интереси.

На 15 определено не четях детски книги от рода на "Следите остават', а тези за възрастни от библиотеката на родителите ми. Примерно "Параграф 22" или '1984'... Кое ще е интересно на твоя младеж - знае само той и хората, които го познават.

"Хари Потър"?

Не съм съгласна, че децата не четат, защото родителите - не четат. От две години много внимателно избирам какво давам на сина ми, защото като се зачетох в една от книгите на любимите ми автори от детството - Ерих Кестнер, установих, че просто не става - после прочетох, че те са писани 30-те години, когато дори майка ми не е била родена. Е, казах си - ясно, че не му звучи интересно - случките някак си лъхат на мухъл. А да не говорим за разни думи вътре, дето вече не се казват така. Миналата седмица открих на български Goosebumps - имеше "Кажи зеле и умри" и "Стой далеч от мазето". В събота ги прочетох и двете и в неделя вече ги дадох на сина ми. Той преполови "Кажи зеле и умри" - чете цял следобед и вечерта не искаше да му изгася лампата.

О, и аз сега видях, че става въпрос за 15 г. На тази възраст съм съгласна с Иса, забрави - късно е за китка. Най-доброто, което можеш да направиш, е да му забраниш да чете определени книги. Така ще прочете поне тях.

Хм, на 15 четях фантастика...

На моите изобщо не им изирам книги. Подарявам им, но определено не художествена литература от моето детство. Тези книги ги има в моята библиотека и през лятото имат достъп до нея. Някои неща им харесват, други - не. Мога да им предложа една или друга книга, да им разкажа дали ми е харесала или не, но не и да им я пъхам в ръцете. Мога поне за това да не им упражнявам контрол.

А доколкото стана въпрос за 15-годишните - струва ми се особено неподходящо да им се натрапват някакви книги от стран на родителите. Спомням си, че в края на шести клас, точно когато учех за приемните изпити за гимназията четях тайно Летище (тайно, за да не ме хванат), а в осми клас вече бях прочела половината Стандал, Агата Кристи, всичко, до което можех да се докопам от библиотека Галактика (няма начин да не я помните) и разни други книжки, които... хм,... не съответстваха на патриархалните традиции (не бяха забранени, но не се и даваха на деца).
А сега децата могат да изчетат целия Тери Пратчет, например.

Права си, сега, като се замислям-никой не ми е бутал книжката в ръка.Или взимах от библиотеката на нашите/дааа, галактиката-Цялата!/Или между приятелките си разменяхме...

На прима виста се сещам за фантастика за 15-16г.:
"Ерагон" и "Първородният" на Кристофър Паолини
 Космическата опера за Стен на Алън Кол и Крис Бънч
 Стивън Кинг, защо не и Тери Пратчет
И какво му има на Дан Браун, та да не става за тази възраст?

... и докато пред двете нули се образува опашка...
Анда,  , извинявай, не успях да се сдържа!

Не zнам zащо, но ще се постарая моето да чете и да учи. Доколкото мога.

Защото на 15-16 години децата вече си търсят разшение от РИТ за работа и, съответно, си търсят  работа. 
Информацията е доста по- достъпна по нета или ТВ-то и това се ползва и от деца и от възрастни. Иначе книги има колкото щеш за всяка възраст и вкус. Да си припомня - на тези години се увличах по фантастиката, даже пописвах, по философията и религиозните течения, "апокрифна" и трудно намираща се в онези години литература- "Как живеем" /за различните държави/, Солженицин, Семов, Н. Николов. Политиката тогава ме вълнуваше, както и заобикалящият ме свят въобще. Обичах и много криминална литература. Въпрос на интереси, вкус, възпитание, манталитет, на много неща. 

Виж амалгама, много трудно човек на 16 би те взел насериозно, ако се опитваш да му набуташ книга в ръката при положение, че до сега не се е запознавал с нея. А за играждането на трайна любов между читателя и книгата наистина трябва да се тръгне от "Работната мецана". Така или иначе едва ли ще успееш да му събудиш интереса, не защото той се е приспал, а просто защото го няма.

Мисля, че малко си закъсняла с тази среща. Не се коси толкова, четенето на книги не е масово мерило за успех.

То е запазена марка за ценители.

П.П. Постингът ми е напълно добронамерен.

Амалгама, все пак ми се вижда интересна идеята ти да направиш списък с книги, които сегашните деца четат. Аз наистина трудно избирам какво да дам на сина ми - 11г. - не му се четат много книги Но вече съм сигурна, че вината не е негова - мисля, че се получава голямо разминаване между това, което ние си мислим, че е интересно и това, което е интересно за децата. И на мен някой като ми дава нещо, пък на мен не ми е интересно - не го чета. Ама за децата ептен прашасали неща се предлагат и направо ги отващават от четене. Аз за съжаление не мога да разчитам някой от съучениците му да му подскаже или да му даде книга, защото той твърди, че в целия му клас (от 29 деца) само трима, заедно с него, четяли

Затова (пък имам и по-малко дете) чакам твоя списък - моля те прибави "Кажи Зеле и умри" и "Стой далече от мазето", заради другите родители в моето положение. Четох американския сайт на тези книжки и там пише, че карат и "най-злоядите" читатели да четат! Дай боже! Авторът е Р.Л.Стайн

Аз пък не мога да се съглася, че за 20-тина години романи като Робинзон Крузо, Чичо Томовата колиба, Парижката Света Богородица, Том Сойер и др. са остарели драстично и видите ли, не стават за децата ни. Просто са писани преди около 150-300 години и ако когато сме ги чели ние не са били толкова стари (щото са ни били интересни, нали?!), сега също не са "мухлясали", мисля си.
Разбирам amalgama чудесно какво има предвид и стискам палци и пожелавам успех на всички майки, които си мислят, че това, че 2-3 годишните им дечица са научили наизуст по 6-7 страници от любими детски книжки е сигурен залог, че 15-16 годишни ще стават и лягат с книгата.
Факт е, че децата ни са зомбирани от телевизии, компютри, интернет, а четенето на книга изисква ако не усилие, то поне време, което би "изяло" от времето за игра в сървър (каквото и да значи това  )
Понякога си мисля, че съм крайна, но от края на лятото просто РС-то изчезна от бюрото. (на 10 години е)  Спестявам си разни истерии от сорта "сега една седмица без кабел", или пък ченгеджийското: "хайде, един час вече мина, спирай компютъра". Уплътняваме времето с книги и плуване. Е, четенето не му е любимо (беше на 3, когато казваше без грешка цялата история на Тарзан), но при положение, че така и не попаднахме на интересна книга, убедена съм - не в книгите е проблемът.
Очевидни за мен, татко му, баби и дядовци + невероятно взискателната му класна са богатият му речник, добрият изказ и разни други хубавини, които със сигурност са плод на  четенето (макар и зорлийско).
Така че, amalgama, просто не се колебай, а избирай и подавай книгите в ръцете. Не мисля, че е късно да пламне любов м/у книгата и детето, макар и на 15-16 г, а ако пък не пламне - полза друга със сигурност ще има.
Успех! 

Не разбирам какво толкова сте ги нарочили тези компютри. Шушолина, извинявай, но твоят син няма да търпи дълго време да е без компютър. А и ти си го направила точно, за да спестиш проблеми на себе си с контрола, а не за доброто на детето. За мен няма противоречие между книгите и компютрите. Добре, че е интернет и спестявам на децата досадното висене по библиотеки и компютърните игри и мултимедията, че да имат още един начин на забавление и учене. Съжалявам, че навремето не съм имала достъп до такива технологии и затова нямам намерение да ги ограничавам. Те така или иначе се научиха да си правят сметката кога да играят, четат, учат и т.н. Въпросът не е да им го взема, а да ги науча да се контролират. И богатството на речника няма противоречие с компютъра и свързаните с него дейности, а си опира до дете, среда и организация. На всички вкъщи ни е кеф да играем игрички, а когато двамата играят с баща си или само двамата в мрежа е несравнимо удоволствие. Задобряха и с английския, и с технологиите. Не всичко е книги и дълбокомислени разговори.

Аз не бих посмяла да махна компютъра - това означава да пратя сина ми в разни интернет клубове, където съвсем да му изгубя края. Иначе по въпроса как така били остарели за 20 години книгите, които ние сме чели и били писани преди още 200 - ами така, остаряха Преди 20 години имаше две ТВ програми, едната от които свършваше в полунощ с химна, а другата почваше вечерта и свършваше преди полунощ. Персоналният компютър, който беше "най-разпространен" се казваше Правец 8D и беше с черен екран и зелени букви. Видеото беше супер придобивка! Да изброявам ли още? Просто източниците на информация бяха съвсем други! Светът ни беше много по-малък и когато човек няма с кой знае какъв избор за развлечение - чете каквото има. Сега изборът е милиони пъти по-голям и книгите са в жестока конкуренция.  А иначе четенето на книги е важно не само като източник на информация и за забавление - за децата четенето е важно като начин да се научат да разбират текст - ако някой се е явявал на сериозен изпит по английски, сигурно се сеща за какво говоря! Едно е да можеш да прочетеш един текст и съвсем друго е да си го разбрал! Това също се учи! Учи се с четене!

Ох, права си ... донякъде, обаче
Само на мен ли ми изглеждат толкова сложни нещата?  
Но е факт, че сега чете повече, играе навън повече, плува повече, а за мен това наистина е важно.
Когато има нужда да намери информация в Интернет - лаптопът на баща му е на разположение.
А що се отнася до самоконтрола - да, разкарването на РС-то от неговото бюро е моята крайна мярка, която се наложи да взема. (вероятно след моя провал да го науча да се самоконтролира).
Но възможностите на всички хора са различни ... някои явно го можете, други явно не успяваме

Офф топик - Не бях чувала цитираните от Астер "Кажи зеле и умри" и "Стой далече от мазето" и пуснах да питам чичко Гугъл. Поръчах ги около 12 часа и вече ми ги доставиха . Нямам думи. Ето сайта. Надявам се да бъдат приети добре от дъщеря ми - на пръв поглед изглеждат интересни.

Що се отнася до това дали и по колко четат децата, категорично твърдя, че личният пример няма никаква връзка с това.
А и четенето на книги от майката в ранна детска възраст и от самото детето в началните класове също.
И аз мислех, че дъщеря ми ще е като нас, но не е. Чете само от време на време, без особено желание. И за това обвинявам (образно казано) компютрите и телевизията, както и цялата й среда. Ами тя няма с кого да обсъди прочетеното, но пък с часове може да си приказва с приятелки по скайпа в обсъждане на игри или бог знае какво друго ...

Не знам как го правите това с идеалните деца, които ползват компютър само да се образоват

Идеални, грънци! МОите просто са свикнали от раждането си с компютъра. Първо ни гледаха нас да играем, а после започаха и те. Веднъж, може би да са били на 5-6 години така се зомбираха с една игра (баща им ги оставил да играят цяяяял ден), че после цяла седмица не припариха до компютъра. Подозирам, че "махмурлукът" на следващия ден ги е накарал да разберат, че не бива да прекаляват. 

Харесват ги децата (моите все още не - страшни били, но това е може би защото са по-малки). Това, което съм зачитала, беше увлекателно написано, добро четиво за деца, които си падат по страхотии, аз ги асоциирам с нашите детски истории за жълти и всякакви други ръце, които се появяват нощем от стената.
"Дневниците на един лигльо" (така ли трябва да е "Diary of a wimpy kid"?) е също много популярна поредица сред децата в САЩ, особено момченцата (на възраст 6-10г.), засега виждам, че в България само я внасят на английски, но не бих се учудила да я преведат. Явно децата се идентифицират лесно с героя, който ги провокира и да пишат, освен да четат.

Моите деца са от четящите тинейджъри. Предлагам ви да направим нещо като списък, за да е по-лесно на всички мами.
1. Хари Потър - Дж. Роулинг
2. Хрониките на Амбър - Р.Зелазни
2. Ерагон; Първородният - К. Паолини /Излезе и 3-тия том, но на английски език - Brisingr. Моят син специално ме накара да го дръпна от интернет и го прочете на компютъра. Нямаше търпение./
3. Легенди за драконовото копие - М. Вайс и Т. Хикман
4. Лоис Макмастър Бюджолд - всичко от тази авторка е на почит /а то е доста/
5. Дете на времето - А.Азимов и Р. Силвърбърг
6. Фантастично пътешествие - А. Азимов
7. Шерлок Холмс - А.К.Дойл
8. Властелинът на пръстените - Толкин
9. Тери Пратчет - всичко издадено досега

Това е малка част от книгите, които моите деца харесват и четат. Допълвайте и вие.
Някой по-горе спомена книгите на Карл Май. Колкото ние да ги харесваме, моите деца ги оплюха. Не ги харесаха. Явно всяко поколение си има вкусове.

Моята дъщеря много харесва трилогията за "Тримата мускетари" на Александър Дюма. Обожава романите на Агата Кристи. Като цяло харесва романите на западните автори повече, отколкото на българските.

И аз се надявах, че синът ми ще хареса Агата Кристи, но уви! Това лято си купих "Убийство в Месопотамия" - някакво ново издание - няма с какво да го заинтригува. То и аз доста се изнервих - не знам дали защото стигнах до тази книга точно след три книги на Исабел Алиенде, но ако не бяхме в Гърция и имах нещо друго за четене, сигурно нямаше да я дочета. Точно затова говоря, че старите книги миришат на мухъл. Ами то и ние вземаме да четем новоизданени книги, а не тези от преди да се родим. Иначе с носталгия си спомням как си разменяхме Агата Кристи, но това време и за мен  самата вече е минало бешело...

защо не опиташ с Гор Видал-има хубави истори4ески романи като-сътворението или юлиан и в по екшън стил-цар плъх или вихрушка
понеже той е и историк-книгите са доста увлекателно написани а и има поне зрънце истина в тях,така 4етящия ще добие и малко знания

А защо изобщо трябва да им казваме какво да четат? Че и списък да има! Ако в къщата има достатъчно много книги ще има избор без да го съветвам. Кеф му книгите вкъщи, кеф му книжарницата да си купи! И без това като ги хване пубертета се опитват все да играят контра.

Е, пробвай тогава с Гуузбъмпс наистина, дето соларис и Астер ги приказват. Те не са дебели.  

ами в твоя слу4ай освен за комикси не се сешам-хем са малки,хем с картинки ,хем и с пряка ре4
и аз мисля 4е на тази възраст рудно можеш да ги накараш нещо насила,4е и по списък

Точно за това говоря - във всяка къща книгите са според вкусовете на обитателите й, в случая първо на родителите и после на децата. Все пак не купуваме всичко, което излезе. Затова и детето има насочване на вкуса, защото първо посяга към домашната бибилиотека. Не зная как е в обществените библиотеки. ЩОм детето е в училищна възраст и може да чете има право на избор, дори и в книжарницата. Подарявам книги, но преди това мисля какво може да му хареса на него, а не какво ми харесва на мен.

не знам оба4е тези книги като 4е ли не са подходящи за 15-16 годишни,нали за такива говорим

Имам син на 14 години и дъщеря на 18 години 

Така е! Действително част от книгите, които децата ми харесват сме си ги купували ние с баща им. След това обаче те започнаха да си търсят. Някое приятелче препоръчало книга и ето - ново заглавие в домашната библиотека. 
Затова ще следя с интерес новата тема "Четящи деца". Там със сигурност ще видя и заглавия от други жанрове., а не само фентъзи и криминалета.

amalgama,
пусни и още една тема -  Как да накараме да четат децата ни?

пробва ли със
Синовете на Великата Мечка
Антилски пирати
Конникът беz глава
Ямайски Марони
Пътникът от Калкута
Страноприемница Ямайка
Синята птица
...

 

Мъжът ми специално издири от антиквар "Наследникът от Калкута", защото е била една от любимите му книги. Обаче като я прочете, се отказа да я даде на сина ни. Според мъжа ми тази книга не е подходяща за сегашно 10-годишно дете (може да я прочете по-нататък) защото просто динамиката на живота ни вече е друга, говорим по друг начин, очакваме събитията да се случват с друго темпо и на този фон книгата изглежда досадно протяжна. Мъжа ми реши да не му я дава сега, за да не го отблъсне от четенето, а не че книгата не е хубава. Тя е хубава, но гледната точка към нея трябва да е "с едно наум", а не можем да искаме толкова много от малки деца. Сега според мен е важно те да заобичат четенето. Аз общо взето разбрах, че съм на прав път в подхода си към четенето на сина ми, когато той ми обясняваше, че не знам кой филм направо нищо не струвал в сравнение с книгата - мисля че беше Карибски пирати. Беше първо го гледал, а после почна да чете книжките. След това ми се обаждаше по телефона да му купя всяка следваща книжка, сам следеше кога излиза нова. Аз наистина много държа сега той да чете неща, които му помагат да използва фантазията си, за да вижда образите и ситуациите. Защото за мен това е удоволствието от четенето. После сам ще прочете и "Наследникът от Калкута", ако реши и Достоевски, но ако сега не чете - до тези книги няма никакъв шанс да стигне.

За 10 годишно ли говорим?
И zависи от детето аz на 10 съм ги чела, че и по малка. Имах библиотеката и чЕтях наред никой не ме епроверявал какво и кога каквото искам от четенето не се отвратих, просто сега не ги препрочитам вече , усещането е друго  Aster  кажи на мъжа си, че много хора не харесват книгите, които са ги вълнували много преz детството, но децата им могат да ги хаерсат ... НЕ преценявайте вместо тях.
амалгама виж Лиzелоте Велскоп Хнеих ,Емилио Салгари, Майн Рид, Джек Лондон, Виж също Удхаус ... Морие, Дюма и какво ли не.

Не съм писала, че книгата не е хубава или че мъжът ми не я е харесал, а че звучи странно вече днес и още - че се надявам синът ми да я прочете по-нататък, но няма да му я предлагаме сега, за да не се получи обратен ефект. Освен това нали си даваш сметка, че между момичета и момчета има разлика в отношението им към книгите, както сега - така и тогава, когато бяхме деца.

Добре де, аz не те нападам с нищо ,давам ти идеи, споделям опит. Винаги ли така подскачаш? В крайна сметка кое zвучи актуално? червената шапчица ли? Или Илиада?
 

Астер, ти в крайна сметка одобри ли нещо от подадените ти предложения?Така до догодина ще отричаш всичко и пак никой нищо няма да е прочел ми се струва...

Я му дай да чете разни книги от фентъзи жанра. Властелинът ще му е трудничък, но има много заглавия на такава тематика. Не са остаряли, защото са писани преди десетина-двадесет години и сега продължават. Все едно Диабло на книга.

Може и фентъzи ... Хрониките на Нарния, Момо, Прикаzка беz край ...

А, точно Хрониките на Нарния четох преди години и мног ми хареса.

и поредицата-ченге не е лоша-ако харесва криминалните романи

или китайските zагадки или Джералд Даръл, ако си пада по животни 

Дали аз ще одобря или не - голямо значение няма. За мен е важно синът ми да чете - при нас наличието на библиотеката не е достатъчно, не е никак притегателна. Затова търся съвет и то конкретен - не по принцип, от сорта "Ами аз преди 20 години..." Иска ми се да чуя майки, които да кажат - сина ми/дъщерями в момента чете или миналата седмица прочете. Такива майки нещо тук май няма. НЕщо много по принцип идват нещата.

А що се отнася до въпроса - кое е актуално "Червената шапчица" или "Илиада" - ами всяко си има времето. Но аз наистина търся информация за нови неща - старите и аз съм ги чела! Все пак и ние като възрастни търсим да прочетем нещо ново, а не романите от преди 50 години - те са само между другото. Не е ли така?