Продължителността на кърменето - божа работа, генетика или знание?

От няколко дни я дочитам тази интересна тема.В доста от постовете отркривам отражение и на това,което и аз съм изживяла.
Като бременна не знаех нищо за кърменето.Почвах да чета тук в библиотеката,но много ми се струваше сложно и се отказвах.Имах късмета обаче да попадна в една отчетна тема с една консултантка от ЛЛЛ-Мери и така благодарение на нейните постове по малко почнах да вдявам за какво става въпрос.
По отношение на генетиката май бях чела някъде,че само в изключително редки случай при майката изобщо не потича кърма.Така че може би на генетиката най-малко залагам .Все пак дори и мъже ,както и осиновителки биха могли да започнат да кърмят при необходимото желание насреща.
И така аз просто никога дори за момент не съм допускала,че няма да кърмя.Нищо чак толкова в повече незнаех като информация,но си казах,че щом жените го правят с хилядолетия,та аз ли няма да успея я?Тук идва обаче момента ,в който влияе и цялата среда около майката,защото мен ме подкрепи цялото ми семейство,но много други момичета не са били така за жалост.Примери за това има безброй.Наистина срещнах трудности в началото,отчайвах се ,плаках,мразех се,страхувах се.....Е тук дойде и знанието-седнах прочетох конкретно какво да правя,питах и Мери и малко по малко нещата се подредиха.
И аз броях тези първи 6 седмици.Чувствах се като затворник,отброяващ последните дни до екзекуцията си.Но събрах сили,окуражих се,стисках зъби.А после разбрах какво е истинското удоволствие от кърменето.
Затова и може би си мисля,че един от най-важните фактори за успешно,продължително кърмене е желание.Защото ,както няколко потребителки по-горе изброяват и  аз се наслушах на ''свършила им на 10 ден кърмата'' или '' не стигала'' и т.н и т.н.
Знаете ли,тъжно ми е просто,че ние си говорим тук,а навън в парка действителността е коренно различна.Няма да забравя начинът ,по който тези майки там гледат на такива като мен/вас и погледите им на насмешка,невярване,учудване,комбинирано с въртене на главата и изтърсване на някой тъп коментар относно кърменето.Вярвам,че всеки знае за какво говоря.И от време на време има по някой светъл лъч благодарение на такива себеотдаващи се хора,като Бу и Хедра и всички помагащи на майките по отношение на кърменето и отглеждането на децата,но или докато не се сменят поколенията ,или поне докато не се промени схващането,че кърменето е нещо едва ли не срамно,ние ще продължаваме да си говорим,ама кой ли ще слуша.

Продължителността на кърменето - божа работа, генетика или знание?

Може би е съвкупност от всичко това.
Още ме е яд,че ми спря кърмата след 11 месеца кърмене.Но сама съм си виновна.Спрях сутрешното кърмене в 6ч,остана само това преди нощния сън.И така постепенно за около 1 месец ми спря напълно.Много ми беше гадно после.
Но за другото бебе ще знам

Една вечер, докато бях бременна, мъжът ми ни в клин, ни в ръкав попита "Какво означава "да ти спре кърмата"?"  Аз първосигнално отговорих - "Ми означава че нещо физиологично ми се е объркало" той се позамисли за няколко секунди, и заключи "Е, значи на теб няма да ти спре, горе-долу си здрава". Обърна се пак към мача по телевизията и забрави за въпроса.
 През петте месеца, откакто кърмим бебе, дори в ситуацията на очевидно недохранено и обезводнено новородено той не е поставил под въпрос количеството и качеството на кърмата ми. За него такъв проблем не може да има, щом аз съм здрава.
Защо женските мозъци не могат да работят толкова семпло и ненатоварващо?
Според мен ключът е в здравия хормонален баланс и желанието. Знанието помага също!

Е заради такива крайни изказвания много майки които поради една или друга причина не са се справили с кърменето ни имат нас, кърмачките, за секта. 
(Разбира се че е безумно определение, но пък може ли човек да ги вини след като има хора които така назидателно им размахват пръст пред лицето?)

Момиче, нямала си проблеми с кърменето и не знаеш какво говориш! За щастие, при нас също всичко вървеше (и още си върви) повече от добре, но гледах моя приятелка как кърми и плаче от болка, а след това детето повръща коктейл от мляко и кръв! Е, тя намери "лесния" начин - храни детето си от бутилка. С изцедена кърма, вече 9 месеца.  Та според теб това не е кърмене?

По темата - за мен всичко е въпрос на знание и желание. Освен редките случаи в които наистина майката има хормонален проблем и не може да кърми, има начин едно дете да получава кърма (дори и от бутилка!). Вярно, на много майки им е трудно и се отказват. Най-често защото педиатрите им пълнят главите със съвети за захранване на 40 дни и дохранване с АМ. Но това не значи че майките заслужават " " от нас. (Въпросните педиатри - друга история.)

% дълго-кърмени бебета в БГ ще се увеличи драстично ако педиатрите най-после си обновят знанията и започнат масово да препоръчват изключително кърмене през първите 6 месеца и НЕзаместване на хранене до първата годинка.

 

И според мен препоръките, които се дават в болниците и от педиатрите са от ключово значение каква ще бъде продължителността на кърменето! Има и още един фактор, който макар и не толкова съществен оказва някакво влияние, това е прекъснатата традиция, за 1-2 поколения вече кърменето е нещо чуждо и дори и да искат да подкрепят майката не знаят как!

Ох, много се хилих на края .
Ще продължа офф-a, пък Меги дано не се сърди . Та с тези дечица с хипо-, хипертониите и проблемните сукателни движения какво правите? Работите ли с логопеди и тясно специализирани физиотерапевти? Интересно ми е също доколко препоръчваните техники от рода на dancer-hand position, sublingual support, различните пози и стимули дават резултат.

 Трънче, .
И аз мисля, че проблемитът е в различната информация и порочните абсурдни практики в родната педиатрия.
За да не свърша и аз с шишето преди да родя едва  ли не насила накарах хората, които могат да ми влияят да прочетат малко  по въпроса. И пак вчера детето, бебчо с нейния рев по време на сукане (само да кажа, че млякото течеше по лицето на бебчо в този момент) и майка ми "Може да не му стига  " Е няма такъв скандал.

Докато бях бременна една моя колежка, родила предната година, дойде и ми наговори, че виждаш ли след третия месец бебето вече има собствен имунитет и в кърмата няма нищо  стойностно след този период, а виждаш ли,  след шестия въобще няма смисъл да кърмиш... и  да не съм гледала тия лудите във форума, които кърмели с години  Всъщност съм и много благодарна, защото ме подтикна да видя защо  пък някой ще иска да кърми с години и така се сдобих с информация, която надявам се ще ми помогне и на мен да кърмя докато бебето ми има нужда от мен   .
Според мен за успешното кърмене е необходима информация, че и на пръв поглед неразрешими проблеми се решават и информация къде да търсим помощ, когато имаме проблем. 

За прекъснатата традиция не съм съвсем съгласна. Аз съм кърмена до 11 месеца. Майка ми е щяла и по-дълго да ме кърми. Т.е. моето поколение е било кърмено.

И мен майка ми ме е кърмила до 14 месеца.. но след това баба ми я е накарала да ме отбие, защото нямало никакъв смисъл да я дъвча само  А кърма е имала.. едвам я е спряла 
Та закарали са ме "на село" не точно Но в друг град, далече за 2 седмици и .. после съм си поискала.. но никой не ми е дал 
Е аз няма да го причиня това на сина ми

Ами да! Ти не знаеш ли че гърдите си имат таймер-чукнат ли 3 мес кърмене, и край!Спират производството на хранителната кърма-пускат само една такава, синкава...'дет за нищо не става!

На мен ми се случи абсолютно същото (ама от свеки)! Те дори и да са добронамерени, са си сложили разни готови изрази в устите, и ги повтарят без да се замислят! Детето качва по кило и нещо всеки месец, млякото му тече по муцунката, то връща ли връща, чак реве от преяждане, а баба му казва "Може да не ти е достатъчно вече млякото" Аз направих много грозна сцена, понеже достатъчно се бях изнервила от рева на бебето, и в заключение й казах да не съм чула от нея думата кърма в мое присъствие!
Иначе и аз и брат ми сме кърмени до година, макар че майка ми си живее с идеята, че й била "нехранителна"; свекито пък е кърмила 10 месеца мъж ми, а твърди, че не й стигала кърма... понякога просто не се замислят какви небивалици говорят! Добре, че аз съм темерут един безподобен, и не ги слушам какво коментират  
Това всичкото изписах, за да кажа, че и обкръжението е особено важно  

Айде и аз да оспамя темата с оплакване от реплики...
Сина ни е болен от скарлатина, респективно няма апетит, а аз  не го и насилвам...майка ми вчера ми изтърси /след кърмене 2г и 8мес/, че видиш ли на, именно това дълго кърмене е причината за неговата липса на апетит!
Снаха ми кърмила само 3 мес, бебето й /в мом на 7мес/, изяждало цял банан с 5 натр.бисквити и за още питало, пък нашия син кога щял да изяде подобно количество при положение, че е вече почти на 3г?!?!?
В отговор заявих, че ако имам второ, ще  бъде само на кърма до едната годинка, пък може и да го кърмя като цяло до първи клас

Пращаме на логопед, да (сигурно си я чувала, мацката пише понякога във форума в Децата с увреждания, Нина се казва - тя има специализация за орална рехабилитация при бебета и добри резултати). Конкретно хипертонуса беше много специфичен казус и точно от логопеда разбрахме каква е причината, бебето не можеше да яде дори от шише, защото прави спастични движения и залепва биберона за небцето така, че никакво мляко не може да мине през него (а на гърдата прави същото и съответно не може да суче, като всичко това се беше развило след първия месец, когато наддаването беше добро, прогресира нататък зле и в крайна сметка кърменето не можа да се съхрани, а храненето на детето и съответно наддаването продължават да са много проблемни - първопричината явно е много травматичното раждане, макар че такъв отложен старт на проблемите не е типичен)
При късно откритите хипотонии задължително трябва да ходят на физиотерапия, едната майка се наложи да продължава с месеци (хипоксия при раждането, макар че е било планово секцио!), другите минаха леко, само с упражнения вкъщи след първоначалната консултация. При ранните хипотонии обикновено нещата се преодоляват с наваксване наддаването на бебето - това са едни от случаите, в които е важно детето да се дохранва. Позите и стимулите дават ефект, танцьорското поддържане още не се е налагало да прилагаме.
Кофти са  лицевите аномалии с деформирана челюст - и там много трудно вървят нещата, с много зор и проблеми, продължителна травма на зърната и понякога трудно поддържане на количеството мляко дори с изцеждането. Позите вършат чудесна работа, обикновено е много голяма играчка да се намери точно подходящата за конкретната ситуация и понякога позата, в която майката и детето се чувстват добре, изглежда напълно откачена и напълно грешна
Попадали сме и на ларингомалация, а подозирам и на един случай на IBC (хората така и не се обадиха да кажат за какво става въпрос след мамологичния преглед, но неминаващ със седмици мастит въпреки АБ и хлътване на зърното от едната страна, предвид че преди това е било нормално, много лошо звучаха).
В момента точно сме в серия спряло наддаване след третия месец (нали знаеш, че нещата винаги вървят на серии поне по 3 случая) - е, много трудно се установяват причините Понякога и не се установяват хич За нещастие невинаги може да се направи много - а и за много от нещата учим в движение, пък и съответните специалисти липсват у нас... На моменти много ме е яд, че няма краниосакрална терапия примерно или повече логопеди с интерес в бебешката област.

Благодаря, Хедра ! Беше ми много интересно. Чудесно е, че този кабинет съществува и че има начин кърмачките с проблеми да получат необходимата качествена помощ и подкрепа.

Баба ми  не си е играла да кара да ме отбиват, просто е почерпила майка ми  с развалена супа.  Малко преди това  ми е  пробутала мазен тутманик в ръцете ... при положение, че майка ми ме е захранвала педагогически  ,  но  това май за изцепки при захранване.