Продължителността на кърменето - божа работа, генетика или знание?

Mademoiselle Chocolat , принципно си права-но случаите на болна майка/бебе, сякаш са по-малко на фона на бързо развяващите белия байрак майки.И сякаш тези, с проблемите, са по-упорити от нямащите такива  Ние, които пишем и се ровим из форумите е ясно че го правим, защото търсим вариант за справяне със дадена ситуация, обаче има една доста голяма част мами, които просто казват "кърмата ми не е хранителна-синкава е! ", или направят рагади..и айде стига толкова.
Аз също като Чикита, раждах секцио, дадоха ми бебето на 4-ия ден, спрях му всичките доп. адаптета които ми даваха да му давам +водата, и реших че ще кърмя. Естествено направих рагади, 2 пъти имах "щастието" да направя мастит /запушванията ама изобщо не ги броя /, минах през хиперлактация /но пък си напълних фризера с кърма! /, обаче устисках да кърмя 2г 8мес и половина

Според мен повечето жени спират да кърмят не защото нямат кърма и детето е гладно, а защото не искат да кърмят. В началото въобще не ми харесваше да кърмя и постоянно бях на крачка от това да спра. Гърдите ме боляха страшно, бебето искаше да суче през 1 час денем и нощем, аз бях със секцио и още имах болки и бях отпаднала и постоянно си мислех, че кърменето е много неприятно и ако имаше друг начин щях да спра веднага да кърмя. През първия месец е много важно какво ти говорят околните и как те настройват. Ако майка ми не ме беше "натискала" постоянно, че трябва да кърмя на всяка цена със сигурност щях да се откажа. Мисля, че повечето майки не биха си признали, че в един момент просто са се предали и са минали на АМ. Казват, че не им стига кърмата. И в един момент се оказва, че на близо 50% от жените от втория месец не им стига кърмата, което не е реално. Много хора ми казваха - моето дете или внуче е на АМ и нищо му няма. Има и много майки, които хранят децата си с АМ и не им е приятно, че примерно ти си успяла да кърмиш. Те също настройват към изкуствено хранене.
Кърменето започна да ми доставя удоволствие чак след 40 ден - дотогава го приемах като задължение и ми се струваше, че това дете ме задушава, постоянно залепено за гърдата ми.
Според мен за продължително кърмене е необходимо бременните жени да са информирани колко полезно е то и че в началото ще срещнат трудности, но трябва да потърпят и после ще им бъде лесно. Докато бях бременна си мислех, че кърменето е лесно - слягаш го на гърдата и готово. Когато започнат проблемите си мислиш, че в теб има нещо сбъркано - защо другите могат да кърмят пък мен ме боли и имам толкова малко кърма?
Ако знаеш, че всички имат такива проблеми е по-лесно да продължиш напред, така че според мен информираността е определяща и най-вече търпение, много търпение.

Това е едно от нещата, които се старая да не забравя да кажа на бременните майки, на които изнасям лекция за кърменето
Нещо от типа на: Може да срещнете трудности в началото (не всеки среща, все пак), но се опитайте да не се отказвате първите 6 седмици.
Често след първите седмици, когато много неща тепърва се нареждат, животът изглежда съвсем различен.

Ох, как съм ги броила тия първи 6 седмици ако знаеш  Във всички материали бяха ключови.. и наистина бяха
След това спрях да се притеснявам, да обръщам толкова внимание и да се вманиачавам кое как правя и .. Всичко стана прекрасно 

За мен водещи са желанието и знанията.
Изключвам здрава майка, здраво бебе и др сериозни неща, които слава богу са рядкост.
С първото си дете не бях никак на ясно с кърменето, но нямах грам проблем.Щастлива случайност.
С второто имах доста проблеми, но благодарение на информацията и знанията успях.А, и на желанието, което не можа да се притъпи от болката.

И при нас така - първите дни - прекрасно! Следващите няколко - разранени зърна, но знаех, че сукането му е майката, и правилното поставяне, та болката не беше за отказване. После нощем особено много следях дали добре засуква и като минаха тези 6 седмици (дето в началото ден по ден ги броях  ) нещата стаха като най-простото нещо на света. А и бебето задобря - сега като "включи вакум-помпата" има чувството, че цялата може да ме източи през гърдата 

Продължителността на кърменето зависи най вече от  ЗНАНИЕТО  по въпросите за кърменето. 
 Без наука няма сполука е казал народа. 

Ако не бях го прочела и аз щях да напиша същото, т.е. въпреки желанието, физическата годност, трябва и информация, и подкрепа от най-близките, и воля. Заради незнанието си в началото допусках грешчици, като тази да се презастраховам с малко АМ, че синът ми е получил достатъчно мляко вечер, когато се чувствах "празна". От друга страна пък съм плакала, четейки статии за кърмене и питайки се защо при мен не става така, както пише ... Но винаги си напомням, че няма лесно, когато става дума за важните неща.

Аз съм нямала проблеми с кърменето,но мразя когато ми кажата"ох тя кърмата ми не е хранителна та се кърмихме много малко" или "ми аз нямах кърма" или "той сам се отби на 40-ия ден" Това са просто пълни лъжи за мен.Ми като не искат да кърмят що не си го признаят открито,ами се правят на света вода ненапита не ми е ясно!ДА може и божа работа да е.Не знам.Не ми е ясно обаче жените им е трудно да кърмят,а им е по-лесно да дават шише.

Мда... Една приятелка първия месец постоянно ми се жалваше как й били гърдите целите на бучки.. и нямала изобщо мляко  Е тия бучки от въздух ли са  .. на 40тия ден започна да си спира кърмата с хапчета .. и продължи доста дълго.. защото изобщо нямаше кърма 

Всеки си прави личен избор, но наистина се иска най-вече желание..

По-кротко с емотиконите, ако обичате. Някои жени наистина не знаят как да се грижат за децата си. Те разчитат на педиатъра, който при първи проблем отсича - "добавка" и така се започва отбиването. Казвала съм го много пъти - бебетата не са "болни" и не бива да се подхожда към тях като такива. Когато майките започнат да се доверяват на  инстинктите си всичко ще се нормализира. Що се отнася да даването на шише - ами някои майки са по-спокойни, че детето им е нахранено и спи по 3 часа, но пък не се замислят, че от кравата то няма да придобие имунната информация, която му е необходима, за да расте здраво и силно, защото все пак то не е теленце. Не отричам АМ, защото при проблем е чудесен заместител на майчиното мляко, но не приемам порочната лекарска практика, която започва още в родилния дом.

Интересно ми е, за хипотония ли говориш или нещо друго? Често ли ви се случва в практиката?

Покрай първата кампания за кърмачески тениски, разхождайки си тениска с логото на ЛЛЛ се запознах с една майка. Тя първо се подразни от надписа "Щастливи майки, кърмени бебета", каза нещо от сорта, "А ние дето нямаме кърма какво, нещастни ли сме?" Аз и обясних деликатно какъв е замисъла, подпитах я защо мисли, че няма кърма, дали може нещо да се направи, че да се стимулира, бебето и беше на около 2 месеца. Тя явно не пожела да обсъждаме и сменихме темата. Малко след това майката реши да се радва на моето дете и го вдигна на високо. Алекс беше тежичък и явно от това като шурна една кърма от гърдите и, цялата подгизна. Ама тече това мляко, няма спирка. А тя твърди, че няма кърма. Това за мен си е личен избор да не кърмиш детето си, но понякога е много трудно да си го признаеш. По лесно е да обвиниш нещастната си съдба и да караш кърмещите майки да се чувстват неудобно за така сполетялия ги късмет.

Аз имам няколко предположения за този "феномен":

- ранно захранване, препоръчано от педиатъра
- налагане на режим на кърменето под въздействието на роднини, познати (от рода "а, бебето вече не е новородено, не може да продължава да суче, когато си иска, трябва да го научиш да огладнява на три часа!")
- поддаване на разпространения мит, че с всеки изминал месец майката трябва да произвежда все повече и повече мляко, и съответно, широко застъпеното мнение, че след 1-2 месец вече е нормално продукцията да не може да отговори на потребностите на бебето. В действителност, след първите седмици, при редовно кърмене от порядъка на 8 пъти на ден, количествата кърма, които то трябва да поеме, си остават сравнително постоянни.
-съвет, производен на горния- митът, че кърмата й вече не е хранителна и не може да задоволи нуждите на бебето.
- майката се е отегчила от кърменето, тежи й по-голямата ангажираност с бебето и е загубила мотивация да поддържа лактацията.

Лично аз смятам, че по-малко са жените, които просто не искат да кърмят и си търсят оправдание, а повечето са лошо информирани и са се поддали на некомпетентни съвети на педиатри и роднини. Първичният страх на майката е, че детето й може да гладува, и при подчиняване на гореизброените митове нищо чудно, че тя се поддава лесно на съмненията и се отказва от кърменето в името на доброто на бебето (както й внушават).

И хипотония, и лошо сукане, което не е хванато навреме (ако има обилно количество мляко в началото, бебето наддава и без да има добра сукателна техника), и късно развит хипертонус - всичките се е случвало да виждаме, понякога и в прогресия. Все пак в кабинета идват основно силно проблемните ситуации и вече сме виждали голяма гама от различни аномалии, някои от които много рядко срещани (напр. пълна хипоплазия, с типичния вид и скрита, която се установи чак с ехографско изследване). Хипотониите са сравнително чести, особено при новородени, които лошо се хранят и човек се чуди кое е първичното - лошо се хранят, защото са хипотонични, или са хипотонични, защото лошо се хранят (макар че това не е по темата, де - по-рядко се случва късно да се установи хипотония, чак към третия месец, но и това сме виждали, на прима виста се сещам за 2 случая на такава късно открита хипотония и за поне няколко, в които бебето си държи главата много добре изправена от коремно положение, но ако го повдигнеш за ръцете, главата увисва назад и няма никакъв контрол, което също е аномалия и също може да оказва влияние върху храненето). И накрая почваш да виждаш проблеми и там, където ги няма Сори за офф-а