Ним , нова работа ще си намериш, нищо че си с малко дете. Изобщо не бива да се съмняваш в това. 
- Публикувана: 6 ноем. 2008, 22:38 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2008, 13:55 ч.
Въпроси за работната обстановка
И в моята работа е така - шефа се държи арогантно с колежките, които му го позволяват.Ако го позволяваш ще продължава да го прави-комплекси!
Не знам конкретните поводи за които се заяжда с теб, но мини през Славейков има хубави книги за това, прочети ги и пробвай - вършат работа.На мен поне ми свършиха и сега ходя с удоволствие на работа.
Давам съвети на колежките си, но те не ме слушат, а някои от тях дори стигат до рев! Не го позволявай!Чети и си реши проблема, иначе работното място се превръща в кошмар!
Не знам конкретните поводи за които се заяжда с теб, но мини през Славейков има хубави книги за това, прочети ги и пробвай - вършат работа.На мен поне ми свършиха и сега ходя с удоволствие на работа.
Давам съвети на колежките си, но те не ме слушат, а някои от тях дори стигат до рев! Не го позволявай!Чети и си реши проблема, иначе работното място се превръща в кошмар!
Аз бях лично свидетел как един колега отнесе боя.После май се съдиха нещо...
Крясъци не търпя - нито на работата, нито вкъщи. Вероятно, защото и аз не мога да крещя 
Мъжо, като се запознахме и ми се подиграваше, че като кажа, че ще му крещя, всъщност имам предвид, че просто ще повишавам тона (нямала съм сила).
Иначе шефа крещи - да, ама не и на мен. В началото като започнах работа във фирмата се опита на няколко пъти да избухва, но аз вместо като другите колежки да замръзвам на мястото си, треперейки пред неговото "величие" просто спокойно ставах и си излизах, без да дочакам изобщо края на тирадата. И докато не ми наредеше с нормален тон въпросната задача, тя за мен не съществуваше. Колежките все ми повтаряха, че ще ме уволни за неуважение - ми не ме уволни. Обратното се получи - той ми има уважение сега - и вече съм даже началник на същите тези послушни колежки. При това ме чака 3 години да съм в майчинство и сега търпи почти непрекъснатите болнични заради детето.
Горното дългословие
беше опит да кажа, че да си защитаваш позицията не задължително води до загуба на съответната.
Работа (особено в София) и за хора, които действително си разбират от работата - бол. Не трябва да се унижаваш и да търпиш подобно отношение за пари. Успех.
Мъжо, като се запознахме и ми се подиграваше, че като кажа, че ще му крещя, всъщност имам предвид, че просто ще повишавам тона (нямала съм сила). Иначе шефа крещи - да, ама не и на мен. В началото като започнах работа във фирмата се опита на няколко пъти да избухва, но аз вместо като другите колежки да замръзвам на мястото си, треперейки пред неговото "величие" просто спокойно ставах и си излизах, без да дочакам изобщо края на тирадата. И докато не ми наредеше с нормален тон въпросната задача, тя за мен не съществуваше. Колежките все ми повтаряха, че ще ме уволни за неуважение - ми не ме уволни. Обратното се получи - той ми има уважение сега - и вече съм даже началник на същите тези послушни колежки. При това ме чака 3 години да съм в майчинство и сега търпи почти непрекъснатите болнични заради детето.
Горното дългословие
беше опит да кажа, че да си защитаваш позицията не задължително води до загуба на съответната.Работа (особено в София) и за хора, които действително си разбират от работата - бол. Не трябва да се унижаваш и да търпиш подобно отношение за пари.
Успех.
Ами такива хора се "хранят" от хорския страх и мълчаливо наведена глава.
Имала съм такъв шеф, макар и да не беше прекия ми, но имах достатъчно много ежедневни контакти с него и пряко поставяни задачи. Крещеше и тъпчеше по- слабите и чувствителни, които не смееха да му кажат копче.
С мен никога не се е държал така, но и аз никога не му мълчала, дори и като бях на 2 дни служба.
Определено страдаше от някаква маниия за величие този човек. Тези, които не му връзваха да се страхуват от него им обясняваше как всичко прави от загриженост за другите и разбира се, за да не пропадне фирмата.
Имала съм такъв шеф, макар и да не беше прекия ми, но имах достатъчно много ежедневни контакти с него и пряко поставяни задачи. Крещеше и тъпчеше по- слабите и чувствителни, които не смееха да му кажат копче.
С мен никога не се е държал така, но и аз никога не му мълчала, дори и като бях на 2 дни служба.
Определено страдаше от някаква маниия за величие този човек. Тези, които не му връзваха да се страхуват от него им обясняваше как всичко прави от загриженост за другите и разбира се, за да не пропадне фирмата.
А,не.
Аз не мога да работя при такава обстановка.Това не е начиньт,като вземеш на подчинения страха.Когато сьм работила за повече пари,ми "вадеха с памук душата" т.е.угаждаха ми с:храна,пари за такси,слушане на музика.В редки случай сьм имала и нервни работодатели от тип ЕТ,които са ме плашили с "Знаеш ли колко хора чакат на вратата,за тази работа?" 
Аз не мога да работя при такава обстановка.Това не е начиньт,като вземеш на подчинения страха.Когато сьм работила за повече пари,ми "вадеха с памук душата" т.е.угаждаха ми с:храна,пари за такси,слушане на музика.В редки случай сьм имала и нервни работодатели от тип ЕТ,които са ме плашили с "Знаеш ли колко хора чакат на вратата,за тази работа?" 