Вярвате ли че човек има "душа"

Това е важно уточнение, на което никой не обръща внимание.
Какво е душата? Съзнанието ли? Защото ако е това, е практически невъзможно да има съзнание след смъртта.
А ако душата наистина тежи 21 гр., то със сигурност е тленна

Чудна работа. Теми в един същи  стил и от един и същи човек. Какъв ти е проблема? 

Много, ама много точно казано!!!
Аз също мисля така!
Или поне ми се иска да е така.......
Че след това ми тяло, душата ми ще има друго, когато му дойде времето.
И мисля, че няма общо с това дали си вярващ или абсолютен атеист.

Един ден всички ще раберем....

Eстествено.


И аз искам да знам за експерименти с теглото при животни. Все пак човекът е социално животно .. в повечето случаи.

И аз мисля така. 
И душата е нематериална, абсурдно е някой да я е измерил.
Както пише vassalex - Един ден всички ще раберем.... Дотогава само ще предполагаме...

  "Бог създаде човекът от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание и човекът стана жива душа"      Битие 2:7
  Забележете: човекът не е получил някаква душа, а е станал "жива душа" или живо същество, оживял е.    Т.е.   тялото/ съставено от елементите съдържащи се в пръстта/  + духът /или Дъхът/ - Божествената енергия заложена в нас  =  душа.
  Никъде в библията не се говори, че душата е безсмъртна , напротив казва се че:
  "Душата, която е съгрешила, тя ще умре."    Езекиил18:20
   Няма безгрешни хора и всички сме смъртни.  Единствено Бог е безсмъртен / като Негово постоянно и присъщо качество/    Идеята за безсмъртна душа всъщност не е библейска-- тя навлиза по късно в християнството от езичеството и най-вече от гръцката философия.
   Какво става при смъртта :   " И се върне пръстта в земята, както е била и духът се върне при Бога, който го е дал."      Еклисиаст12:7
  Дали този дух продължава някакво съзнателно съществуване след смъртта? ?
  Ето отговорът:   " Живите поне знаят, че ще умрат, но мъртвите  не знаят нищо, нито вече придобиват....още и любовта им, и омразата им и завистта им са вече изгубени, нито ще имат някога дял във нещо, което става под слънцето."          Еклисиаст9:5,6
   След смъртта няма съзнание, няма чувства,няма дейност,физическият, духовният и психическият живот се прекратяват. Човекът е в пълно небитие.
   Един пример:
  Електрическия ток преминава през различни уреди--лампа, котлон, телевизор, и дава различен ефект-- светлина, топлина,звук и картина. Когато токът спре, спира и ефектът.
  Така и духът, този ток на живота или Божествената енергия заложена в нас, според божието слово не е личен. Той преминава през различни организми с различна генетична конструкция и дава различна индивидуалност и психика. При смъртта тази сила, даваща живот,се връща при Бога и с личността се свършва.  Христос уподобява смъртта със сън. Както има събуждане от съня, така и при вузкресението личността ще се възстанови.  /Йоан5:28,29/
  Апостол Павел повтаря същото във  1 Коринтяни 15: 51-54  и във 1 Солунци 4:13-17.
  Праведните ще възкръснат с нетленни тела, т.е. безсмъртни, съвършенни. Човекът ще има безсмъртен живот в цветуща младост. Духовното тяло, за което ап. Павел говори не е нещо призрачно, а материя от друг тип, с други свойства,непознати днес.
  И така: Надеждата на християните за живот след смъртта е във възкресението.
  И това е здравото и логично библейско учение за душата.     Иначе всеки може да си вярва в каквото си иска.  Аз съм убедена и вярвам в това.

Разбира се, че има душа! Нали ни трябва някакъв заряд, за да работи организма ни, за да живее, да се движи... Тази енергия, която задвижва процесите в нашите тела, е душата според мен. Тялото е обвивката, дрехата на душата. Душата е енергия - Космична, Вселенска, Божествена енергия. Зависи кой как определя за себе си Бог. За мен Бог е Вселената. Ние сме част от Бог, част от Вселената, от цялата енергия, която съществува в Космоса. След физическата смърт на тялото, енергията /душата/ остава жива, тя не умира заедно с тялото, заедно с обвивката. Тя се трансформира постоянно и докато сме живи, и след нашата смърт.
Чела съм доста факти за съществуването на душата, но за хората, които не вярват - фактите са измислица. Лично аз по време на медитация съм излизала от тялото си, душата ми излезе от тялото. И още един такъв случай имам, но няма да разказвам...
Само нещо от прочетеното ще посоча: Норбеков в продължение на 4 години със свои екипи е изследвал клиничната смърт. От различни болници са им звъняли да ги информират за случай на човек, излязъл от клинична смърт. Ако добре си спомням е трябвало да разговарят с такъв пациент до 30 минути, защото след това спомените от видяното по време на смъртта избледняват. Та едно от всички заключения, до които е стигнал е, че при инвалидите душата не се различава от тази на обикновения човек. Например при сляп човек, докато е бил в клинична смърт, душата е виждала и човекът по-късно е описал с какво е бил облечен доктора и какво е видял. Това беше малко отклонение, но на някои предполагам им е било интересно.
И аз като прочетох за дух и душа, се пообърках. Отворих тълковния речник и видях, че в него двете думи се разглеждат като синоними. Т.е. в българския език двете думи означават едно и също. Може би хората използват думата дух повече в случаите, когато става въпрос за духа на мъртъв човек. Поне моето впечатление е такова.
Така че пред мен не съществува дилемата за божественото и човека. Но зависи кой каква представа има за Бог. Много дилеми и вътрешни конфликти идват от представите ни. А те малко или много са ограничени.

май не.
Вярата като действие ми убягва, така че може и на това да се дължи.
Зад думичката душа, по-скоро намирам сбор от социално-генетически предпоставки, начукали канчето на съзнанието ни.

Повечето хора вярват в това, в което искат да вярват.

съдейки по някои инидивиди, мога и да се усъмня в наличието на душата человеческа.

Вярвам, да! И в прераждането вярвам.  Иначе какво - умираш, изяждат те червеите и толкоз. И що толкова гърч цял живот? Ще ми се да вярвам, че ще имаме и други възможности да поправим грешки, или ако щете да си получим заслуженото за направени вече. Прекалено много необясними неща има, които добиват смисъл, ако вярваш.

Лисе, душко,  , какво против имаш овчите аватари?

Аз вярвам, но по-скоро силно се надявам да има душа и бебето, което твърди, че има живот след раждането да е право. Понякога ме гризат съмнения дали наистина всичко не е само химия, но се надявам, че животът не може да бъде толкова гаден и страшен.
Ще поживеем, ще умрем и ще "видим".

Дъщеря /6г./ ми онзи ден се изказа по темата така: "Във всеки човек има някаква магия. Това е неговата енергия."

разбира се