Още не съм родила моето дете, но знам разказа на майка ми как се е чувствала като съм била бебе. Искам да знаеш, че не си единствена и че всичко ще се оправи и ще си дойде на мястото в един момент 
- Публикувана: 3 ноем. 2008, 13:35 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2008, 18:36 ч.
Нямам настроение за нищо
Момичета,
развеселихте ме
Благодаря ви
развеселихте ме
Благодаря ви
Видя ли къде е хапчето за депресия ... във форума
Една хубава тема
Не се сърди, че пиша в нея
И аз съм се чувствала така с малкото бебе, чувствам се понякога и с голямо и кротко дете, но... неизбежно е. Сложно е. Да, примерно нямаш нужда от пари, здрави сме, но все пак чувстваме как нещо ни липсва, убягва, искаме и искаме. И като се опитаме да обясним на мъж или родители или приятели, не могат да ни разберат - казват си - е, за какво сега мрънка и се оплаква? И да, сигурно са прави, ама не сме програмирани да си натиснем копчето и да превключим програмата
Ще ти кажа какво ми помага на мен в такива ситуации, дано не прозвучи тъпо, но винаги действа - отивам на едно от трите места - гробище, болница или дом за изоставени деца. Това страшно отрезвява, уверявам те Помага, премисляш нещата, дори подсъзнателно. Ако не можеш, вземи си някаква езотерична литература. Или просто се усамоти някъде, крещи, чупи, бесней, танцувай, пусни си хубава и силна музика, изпий чаша червено вино, тегли една майна и продължавай. Това е
Не се сърди, че пиша в нея
И аз съм се чувствала така с малкото бебе, чувствам се понякога и с голямо и кротко дете, но... неизбежно е. Сложно е. Да, примерно нямаш нужда от пари, здрави сме, но все пак чувстваме как нещо ни липсва, убягва, искаме и искаме. И като се опитаме да обясним на мъж или родители или приятели, не могат да ни разберат - казват си - е, за какво сега мрънка и се оплаква? И да, сигурно са прави, ама не сме програмирани да си натиснем копчето и да превключим програматаЩе ти кажа какво ми помага на мен в такива ситуации, дано не прозвучи тъпо, но винаги действа - отивам на едно от трите места - гробище, болница или дом за изоставени деца. Това страшно отрезвява, уверявам те
Помага, премисляш нещата, дори подсъзнателно. Ако не можеш, вземи си някаква езотерична литература. Или просто се усамоти някъде, крещи, чупи, бесней, танцувай, пусни си хубава и силна музика, изпий чаша червено вино, тегли една майна и продължавай. Това е
Не често ,но подобни състояния и мен са ме навестявали.Винаги съм ги приписвала на умора,че чак депресия...струва ми се прекалено,плаши ме самата дума.Ще отмине,споко,само не се поддавай напълно.Отдай се на детенцето и не мисли за състоянието си.Пей под душа ,ако ти помага 
(при мен действа),или просто прекарвай повече време с детето навън,в някой готин парк.
(при мен действа),или просто прекарвай повече време с детето навън,в някой готин парк.
Здравейте,ето ме днес
Днес е къде къде по-различно от вчера.
Слава Богу,тези мои състояния приключват в рамките на деня.
Днес беше горе долу добър ден,нямаше и следа от вчерашното ми душевно неразположение
Излязох с детето на разходка,видях се с приятелка.
Благодаря на всички майки които ми писаха и подкрепиха.
П.С.
Блонди,не се сърдя ,че си писала и ти.
Нали знаеш,че с теб сме приятелки?
Днес е къде къде по-различно от вчера.
Слава Богу,тези мои състояния приключват в рамките на деня.
Днес беше горе долу добър ден,нямаше и следа от вчерашното ми душевно неразположение
Излязох с детето на разходка,видях се с приятелка.
Благодаря на всички майки които ми писаха и подкрепиха.
П.С.
Блонди,не се сърдя ,че си писала и ти.
Нали знаеш,че с теб сме приятелки?
Нали знаеш,че с теб сме приятелки?
Може и да станем, не се знае
Аз много често изпадам в такива състояние-също като теб,нищо не ми се прави...чувствам се ужасно...Няма на кой да оставя малкия,за да се оттърся от това-гледаме се цял ден.Винаги съм си мислела:дали има и други майки като мен...?Също нямам приятелки,които живеят наблизко,за да се виждаме през деня и така по бързо да минава времето..повечето са в други квартали и за мен не е удобно да ходя с Мишо.Всеки ден едно и също-от сутрин до вечер.Мъжа ми се прибира към 18.00,понякога и по късно,сигурна съм, че ако има кой да ме отмени или по често да имам някакви контакти,това със сигурност ще повлияе положително на емоционалното ми съсътояние...
Тази криза, мисля аз, е характерна най-вече за майки, чиито дечица са на възраст между 1 и 2 години. Преди това, още кипиш от ентусиазъм, а и малкото си кротува, след тази възраст, детето е по-голямо и започва да става за комуникация. Към годинката си много уморен, ако никой не ти е помагал, нямаш сили, а и не виждаш скоро това да се промени. Променя се. Само това мога да ти кажа. Минава времето и се променя. Сега си мечтая да съм с голямата ми дъщеря, с която все по-рядко съм, ходи на училище по цял ден, и искам да оставя на някого малкото съкровище, защото сме непрестанно заедно. Ако детето е по-енергично, нещата са още по-лоши. Но и това се променя. Времето минава. Радвай се, че сте добре и се имате. Всички забавни дни и весели моменти са пред вас.
Ако детето е по-енергично, нещата са още по-лоши. Но и това се променя. Времето минава. Радвай се, че сте добре и се имате. Всички забавни дни и весели моменти са пред вас.
Имала съм разбира се, особено след ред безсънни нощи покрай малкия. Това твоето ми звучи като чиста депресийка. Нищо няма да стане ако един ден не излезете, почини си, докато спи детето се поглези с нещо - я книга, я филм, пък утрото е по-мъдро от вечерта, утре може да се чустваш по-добре. Ако състоянието продължи дълго обаче потърси специализирана помощ
Тази криза, мисля аз, е характерна най-вече за майки, чиито дечица са на възраст между 1 и 2 години. Преди това, още кипиш от ентусиазъм, а и малкото си кротува, след тази възраст, детето е по-голямо и започва да става за комуникация. Към годинката си много уморен, ако никой не ти е помагал, нямаш сили, а и не виждаш скоро това да се промени. Променя се. Само това мога да ти кажа. Минава времето и се променя. Сега си мечтая да съм с голямата ми дъщеря, с която все по-рядко съм, ходи на училище по цял ден, и искам да оставя на някого малкото съкровище, защото сме непрестанно заедно. Ако детето е по-енергично, нещата са още по-лоши. Но и това се променя. Времето минава. Радвай се, че сте добре и се имате. Всички забавни дни и весели моменти са пред вас.
Ако детето е по-енергично, нещата са още по-лоши. Но и това се променя. Времето минава. Радвай се, че сте добре и се имате. Всички забавни дни и весели моменти са пред вас. Много мъдър постинг! И аз стигнах до тези изводи, връщайки се години назад. Поздрави!
Моят син беше много палав като малък, точно в този период и ми беше много трудно.
Познато ми е. Даже точно тия дни и аз бях така. Не бях в кофти настроение, но ужаааасен мързел и една такава слабост. Днес заспах с него следобед и излязохме чак в 5. Добре, че имам приятелка с две малки деца, която също късно успява да излезе, подрънкахме си глупости и това ме ободри. Ще мине. Наистина - по-добре се насили и излез - действа добре. Докато е хубаво времето поне, че като завалят едни дъждове, ще искаш да излезеш, ама няма да става.