как разбрахте че е дошло време за раздяла

Днес си влизам с истинското име - а не SCARLET, защото няма смисъл от игрички - както и предполагах от дълго време мъжът ми ми чете нещата, а предполагам и любовницата и тя - ама лошо няма, нека четат, нека се радват. От няколко дена съм в дупка - гадно ми е, плаче ми се. Няма страшно обаче - знам какво е - депресия или редуващи се състояния на върхове и спадове - ще се оправя някой ден, къде ще ходя. Днес ще пиша и да ми олекне малко от напрежението, че нещо доста го понатрупах. Откъде да почна - май от любовницата - май доста съм я подценила тая мома струва ми се. Сега се сещам за всички необясними неща - за озлоблението му към мене, за безразличието и си ги обяснявам. Физическата изневяра я простих - странно ама факт, обаче тази другата в чувствата май не мога. Би трябвало да съм доволна - в къщи си е, много мило се държи, иска да ми помага, но някак няма живец, изглежда като човек дето се е примирал със съдбата си и е с мене, защото така правят добрите съпрузи, от тях това се очаква. Явно на нея държи/или е държал/ много повече -  това не мога да преглътна по никой начин. Преди ползваше хубави парфюми, дъвки за свеж дъх, бельо и т.н., а сега вече тези неща нямат значение - трябва да го приема такъв какъвто е, и аз го приемам, но няма как да не усетя разликата. Питам се какво толкова има повече от мене - по-хубава ли е , по-умна, незнам и никога няма да разбера явно, защото като стане въпрос за нея, млъква и се озлобява, все едно аз съм виновна за това, че не са заедно. Не знам какво да направя - обичам го много, но не съм виновна нито за това, че съзнателно е решил да бъде с друга, нито за това, че после се е отказал. Единственото за което съм виновна и съжалявам е, че не послушах интуицията си преди няколко години, когато всичко е започнало, защото ако тогава беше решил да приключим, си мисля, че за всички щеше да е много по-добре отколкото сега.
Другото е за егото - май там най-силно ме заболя. Наистина си мислех, че като обичаш някой с цялото си сърце, няма никакъв начин той да не ти отвърне със същото - е оказа се грешка. Тук някои ме съветват - точно заради егото да действам на принципа клин клин избива, ама в моя случай не става. Докато съм с него няма да мога да бъда с друг - такива са ми принципите и той го знае много добре. Ако наистина не е щастлив с мене, а само преживява, защо тогава просто не ми го каже, не ме пусне така да се каже.
Не знам какво да ви кажа повече - много е объркана ситуацията, но аз поне знам какво искам - ако останем заедно - нека поне да сме щастливи, не заради детето, не заради роднините, заради нас самите, но ми се струва абсурдно невъзможно към момента.
И на всичкото отгоре си искам и бебето - това откъдето тръгна цялата история, то добре че не забременях и после да разбера какво се случва, че май по-гадно от това няма накъде. Тогава идея си нямам какво щях да направя

Аз го разбрах по много особен начин. Моя съученичка ми се обади ( бях на работа в този момент) и ми каза : "Ела до офиса , че Еленка е при мен!!!" Качих се на колата и там съученичката ми обясни , че "жена ми" дошла при нея , знаейки за приятелството ни , казала и :"Нали все си искала да имаш дете и мъж като моя -ето ти ги!!!" и хукнала по стълбите. от тогава не съм я виждал. Така останах самотен татко с 4 месечно бебе и несигурна работа. Шока беше доста голям в началото , но с времето свикнах. Майка ми доста помогна.