Публикувана: 31 окт. 2008, 00:15 ч.
Последно мнение: 7 ноем. 2008, 17:03 ч.

Семейните отношения..., когато се появи детето?!

3 513
40
1

# 30 1 ноем. 2008, 13:37 ч.

София
Мнения: 3 123

е някой да е искал медал.
Просто всеки си има различно мнение.На мен ми е хубаво да съм 24 часа с детето ми и съм,нито съм съдила тези дето ги оставят на баби,нито нищо.Никой няма да ми го счупи - и майка ми и свекърва ми са страхотни ,просто за сега така чувствам нещата.Може би е продиктувано от трудностите при забременяването,може би от загубите на бебетата ,но нещата са такива и не съм карала никой да прави като като мен.

pasinet ,може би си права и постепенно нещата ще се променят.
Аз не казвам,че няма да го оставям никога,просто за момента имам егоистичната необходимост да е с мен постоянно.Ще гледам скоро да я преодолея,че не искам да направя от синът си мамино синче - това е ужасно за един мъж.

# 31 1 ноем. 2008, 15:26 ч.

Мнения: 215

Да, знам за какво говорите...И ние сме в някаква криза на път да се првърне в перманентна. Все нямаме време и сме уморени един за друг. Сега обвинявам себе си (не живеем сами), че не се чувствам спокойна, но времето си лети и се отчудаваме все повече.
Жалко наистина Weary

# 32 1 ноем. 2008, 16:24 ч.

Мнения: 423

Определено се променят отношенията на партноьорите след появата на дете, но при нас специално в положителна насока. Нямаме това свободно и безгрижно време, което го имахме и преди, но сега имаме вече други потребности свързани с детето.
Не сме се отдалечили в никакъв случай, но аз оставям дъщеря ми от време на време при бабите за по ден два и не се чувствам виновна от тоя факт. Имам ги, свестни са, вярвам им, спокойна съм когато е при тях защо да не я оставям и да не си обърна внимание на себе си и на мъжа ми?
Лошо е тогава, когато нямаш на кой имам такива приятелки и никак не им е лесно, но при тях последна грижа им е учуждението със съпруга им, на първо място мислят за това кой ще гледа хлапето като е болно а те трябва да работят и немогат да отсъстват, как да се комбинират да го вземат от градина и т.н. все такива неща.
така че трудно се получават нещата във всяко отношение при липса на помощ и напълно ги разбирам.

# 33 1 ноем. 2008, 17:04 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 390

Ние с мъжът ми си походихме солидно преди да родя. Обиколихме доста места, пътувахме много.
Сега сме домошари, и специално него трудно мога да изкарам на вън дори за вечеря.
Почти винаги сме четиримата, но когато децата легнат в тяхната стая, настъпва нашето време.

# 34 1 ноем. 2008, 22:06 ч.

Мнения: 6

Цитат на: pasinet в сб, 01 ное 2008, 08:07

Цитат на: angels_zg в пт, 31 окт 2008, 23:57

вие пък с тия баби направо ме разбивате.
При нас пък бабите са много желаещи да гледат детето,даже ако може целодневно.Но ние пък се дърпаме и не го даваме.За тея 8 месеца ,сме го оставяли 2-3 пъти за по 2 часа и 1 път за цял ден .Навсякъде сме с детето - по заведения,боулинг,гости,други държави и т.н.

За осем месечно бебе, кво да го оставяш. Изкарай 4 - 5 години без да го даваш на баби и ще видиш за какво ти говоря. Wink

Цитат

и двамата доработваме след работа, за да успеем да се справим финансово

Извинявай, но кой взема детето от ясла, след като се прибирате и двамата късно? Или е на седмична такава. Thinking

pasinet - Детето ми е на целодневна детска ясла, до преди месец го вземаше свекърва ми , но сега е оперирана и трябва да се щади.Помагаше ми жената с каквото и както може, достатъчно ми беше , че като се приберем винаги имаше прясно сготвена храна, за това и аз можех да си позволя да работя допълнително , защото тя ми гледаше детето от 17.00 - 19/20.00 ч. Майка ми е много заета - държи барче и почти винаги е там до късно вечрта, включително и Събота.Сега обаче обстоятелствата са различни, в момента съм в отпуска за да се грижа за нея, малкият също е със бронхиален спазъм, татко си оперира коляното / имаше скъсан минискус/.... и като добавим и цялата домашна работа, непрекъснатото звънене на телефона по служебни въпроси......идилията е пълна. Доста ми е трудничко в момента, но не губя вяра и кураж, че с общи усиля ще превъзмогнем този труден за мен и семейството ми период.
nista - идеята за свещичката " на споделянето" ми допада и и ще я опитам още тази вечер, Благодаря ти и ти пожелавм скоро да се радваш на рожба и да нямаш подобни проблеми Hug

# 35 2 ноем. 2008, 11:59 ч.

Мнения: 4 784

При нас се промениха в положителна насока. Успяваме да намерим достатъчно време един за друг. Най-малкото вечер, като заспи детето, настъпват нашите съвместни часове. Лягаме си късничко, но пък ни е приятно.
На обяд също се виждаме. Мъжът ми се прибира всеки ден да обядва.

# 36 2 ноем. 2008, 12:09 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: elina1 в сб, 01 ное 2008, 22:06

... Доста ми е трудничко в момента, но не губя вяра и кураж, че с общи усиля ще превъзмогнем този труден за мен и семейството ми период.

Както сама си разбрала, това е само кратък период, който ще отмине. Разбирам, че не сте съвсем без подкрепа от баби и дядовци, така, че нищо обезпокоително не намирам , освен, че напрежението за момента ти идва в повече. Ако обаче знаеш, че като тенденция, няма на кого да разчиташ е доста по неприятно ( повярвай говоря ти от личен опит ) и се личаваш от много неща (най вече хубава работа). Така, че горе главата.

# 37 2 ноем. 2008, 17:37 ч.

Мнения: 1 536

Цитат на: pasinet в пт, 31 окт 2008, 15:29

Който казва, че вземането през уикендите на децата от бабите не е гледане и помощ, моля да взима моето за събота и неделя. И аз ще му кажа, че нищо не прави за мен.
Щото аз баби нямам, разбирайте буквално и завинаги.

Ха-ха,това много ми хареса,имаш пълно право.
Факт е,че някои наистина НЕ разбират,какво е да си гледаш сам детето,буквално.До този момент нашето дете не сме го оставили и половин час на някой,къде ти цял ден....

# 38 2 ноем. 2008, 17:43 ч.

Мнения: 1 536

Да добавя за една моя позната,която ми обясняваше онзи ден как си била гледала сама двете деца.....
Laughing

Нали виждате,това че живеела в една къща с майка и и баща и не означавало ,че й гледали децата....само по 1-2 часа следобяд и вечер ,понеже с мъжа и доста често излизали Laughing

Та така.....кой как го разбира....

# 39 2 ноем. 2008, 19:59 ч.

Мнения: 2 577

Определено такъв проблем имат родители на по-палави деца. Защото от тичане по детето няма време нито за разговори, нито за уединеие, особено и ако няма на кой за пет минути да го оставиш. Нещата са много сложни наистина. От дете до дете разлика има голяма. Всяко дете изисква грижи, но някои деца изискват повече.

Нашето дете ни превзе цялото лично пространство и време. Ние си решихме донякъде проблема като вечеряме след като заспи малкия. Той ляга рано - така го научихме то(но заради този проблем. Към 21.30 вече е в леглото и тогава настъпва нашето време - вечеря, разговори или просто почивка. Това ни спасява. Освен това винаги поне в месеца веднъж го водим при моите родители на гости, които живеят в близък град до нашия. И ние отиваме някъде сами за ден два. Това е спасението, иначе тотално можеш да се изхабиш.

Мисля, че много ни помогна и това, че преди детето ние живяхме 10 години заедно и сме преживели много емоции, сега просто почиваме и сме се оставили времето да мине и детето да поизрасте.

# 40 7 ноем. 2008, 17:03 ч.

Мнения: 316

Благодаря ви, че ви има! Значи не съм единствената "зациклила" в отношенията след раждането на детето...

Препоръчани теми

Първите 2 часа след раждането

134
Бъдещи майки

СЪСЕДИТЕ НАД НАС

Преносване

Как се промениха мъжете ви след появата на детето?

Причина:

Причина: