Неописуемо е. Обикновено спорът започвам аз, преди това леко подрънквайки с тенджера (не знам що, все по време на домакинска работа ме хваща онова заядливото). Той в началото не подозира, че денят явно е от онези хубави ПМС-дни. Гледа телевизия и ръфа вафла, примерно. Аз продължавам да тропам и да създавам нервен шум, за да си проличи ,че все пак не е полтъргайста. Той все повече се съсредоточава във ставащото на екрана, явно надушил напрежението във въздуха. Мълчи. Понякога проговаря с много нежен тон, питайки какво има. Когато стане така навдигащата се буря в мен внезапно стихва, осъзнавам, че днес не ми се разваля настроението и спирам с бясното миене на чинии. Прегръщаме се , целуваме се и толкоз.
Обаче, ако продължи да мълчи аз не изтрайвам и започвам по същество.... Следват монолози от типа на Хамлет, в които слушателят е духът на починалия му баща..... Следват монолози от типа на лейди Макбет, в които думите са напоени с обилни количества отрова.....както и монологът на Дамата с камелиите, обилно полят със сълзи....и сополи.
Следва диалог, в който всичко, което е било разяснено от монолозите започва да става още по-неясно, отколкото е било преди те да започнат.
Тук вече се намесвам с арии, на Мадам Бътърфлай и Тоска в ред, зависещ от случая. От време на време се включва и той като фантомът на операта. След което приключваме като дуетче на Папагено и Памина, прегръщаме се, целуваме се и така до следващия път.
Обаче, ако продължи да мълчи аз не изтрайвам и започвам по същество.... Следват монолози от типа на Хамлет, в които слушателят е духът на починалия му баща..... Следват монолози от типа на лейди Макбет, в които думите са напоени с обилни количества отрова.....както и монологът на Дамата с камелиите, обилно полят със сълзи....и сополи.
Следва диалог, в който всичко, което е било разяснено от монолозите започва да става още по-неясно, отколкото е било преди те да започнат.
Тук вече се намесвам с арии, на Мадам Бътърфлай и Тоска в ред, зависещ от случая. От време на време се включва и той като фантомът на операта. След което приключваме като дуетче на Папагено и Памина, прегръщаме се, целуваме се и така до следващия път.
Хе-хе, и ние така, но аз се настървявам повече.
. Не ни се отдава да крещим - лекинко повишаваме тон и караницата минава на ниво святкане с очи и чий аргументи са по-по-по. 
Аз започвам обикновенно така наречените ни скандали - Скорпион съм. Той, съвсем в духа на Девата, логически се опитва да ме обори, доказвайки, че проблем няма и спокойно може да си продължи заниманието (компютъра или телевизора). Незнам защо, обаче тука винаги ми е дежурната реплика на излизане от стаята - "не ме слушаш, изобщо не ме чуваш, просто не ти пука (не ме обичаш) вече" (със или без затръщване на вратата според степента на бяс, която ме гони). Той мълчи. Половин час по-късно аз се движа из къщата с изражение на най-измъченото и нещастно, но прекрасно създание (пърхам с влажни клепки), като в кухнята и подсмърчам. От вътре ми идва, не го играя, обаче вече 13 години действа безотказно. Следва - той тихичко се примъква - "Пиле, сърдиш ли ми се?". Опит да си постигна моето и най-добрия начин за сдобряване 
Обидни думи не сме си казвали още. Трябва да си призная обаче, че чистите спорове, а не караници, винаги ги печели той. 
или по-точно доказателството, че той е най- бързо решава проблема.
) мъъъничко полудявам.Почвам с красноречивите анализи,примесени с лек сарказъм (който явно се приема за подигравка)на всичко,което се случва,задълбавам в малките неща,той се ядосва,след време повишава тон,аз държа на тихото говорене,и след около час-час и нещо казвам ядно,че излизам.Той казва:"Не,аз ще изляза!".Аз,обличайки се,оспорвам:"Не,стой си,аз ще изляза!".Винаги излизам аз,след десет минути се връщам(пушила една цигара,разхождайки се около блока 
).Известно време се правим,че не си говорим,след това някой "разчупва леда" и всичко завършва с хепи енд и още нещо. 
много рядко се караме с викове или скандали. А как се сдобряваме 
, а сдобряването ни е доста трудно 
