Не ви ли прави впечатление, че само жените признават проблемите си и търсят съвети. Врагът си мълчи. Това на какво прилича!
- Публикувана: 27 окт. 2008, 22:00 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2008, 15:39 ч.
ох, мъжа ми непрекъснато мълчи...
Те сигурно нямат проблеми и затова не споделят
не прочетох темата, но понеже мъжът ми е до мен на дивана и дреме 'гледайки' телевизия, и като го бутна казва " а, ъ, ъ" , ми стана смешно - ето какво може да прави авторката - вечерна бг-мама. и моят не е от приказливите, а уж за италианец го взех, не успях да го върна докато беше в гаранция и си живеем доста тихичко двамата. още не сме изпадали в крайности, но сме от 4 г. заедно, има време да млъкнем съвсем.
баба ми така казваше за дядо ми, че е ням. И дядо ми и мъжа ми са Козирог, значи на зле отиват нещата
)))идеята ми е, че това, че човека не говори много не значи, че не те обича. просто той е такъв, само че с времето и малкото усилия, които е правил ( интересно му е било в началтоо) сега не ги прави. Това нищо не значи. Всъщност, значи, че трябва да разбреш къде са лимитите му и да му ги разширяваш бавничко. да си наясно какво може да очакваш, като подвиг от него - например да си разкаже деня - и да работиш в тази посока.
успоредно да не разчиташ той да ти пълни живота, измисли си занимания.
ти все пак тропни с крак, наложи някаква дисциплина - лягане заедно, малко да контролира компютъра, докато ядете да не работи тв-то, питай го, споделяй си ти - може да се промени, знам ли...
Много ми е странно на мен такова отношение.Чак пък непрекъснато и за всичко да мълчи не смятам че е нормално,все пак трябва да взема някакво участие в семейния живот.Нали хората затова се събират,за да си и общуват и споделят освен всичко друго.В крайна сметка то все едно сама живееш,щом мъжът ти си живее в свой собствен свят,без много много да те включва в него.Моят мъж също често ми отговаря едносрично,дори и без изобщо да ме е чул;понякога и цяла вечер си прекарваме в мълчание,всеки има нужда да се уедини.Но нещата,които ти описваш направо ми се струват доста неприятни,аз не бих издържала.Дано да намерите решение,то от мъжа ти зависи най-вече де,дано направи опит за промяна,поне малко.Успех
За мен такова отношение е обидно..Незнам как бих съхранила обичта си,ако човекът срещу мен показва толкова явно безразличие и неуважение.Не може да се разчита на чудо,че отново ще се влюби,нали?Значи за мен нещата просто са отмряли.Трудно се асимилират крайните ситуации,особено когато си част от тях.Имам 4-годишен брак и очакваме второто си детенце,но и досега водим разговори с часове...дори напоследък често се будя нощем,към 3-4 часа, и с мъжа ми си говорим,докато ни се доспи отново...Далече съм от мисълта,че разговорите са единственото показателно нещо за едни отношения,но реплики от сорта "махай ми се от главата","стига с твоите глупости" и "не ми досаждай"....определено са...
Твоят мъж е в сериозна депресия. Има нужда от помощ и едва ли трошейки слушалките или какъвто и да е инвентар ще му помогнеш. Трябва си специалист. 
Подкрепям. Потърсете помощ, защото три години са твърде дълъг период и ако не се лекува, нещата могат да станат неконтролируеми.
Това е и моето мнение - или е депресия или някакъв друг психологичен проблем.
П.С. И понеже гледам, че се чепкали зодиите, да кажа - баща ми е козирог и е всичко друго, но не и мълчалив, напротив, не може да се вземе думата от него
... Мъжа ми е Козирог.Той е един нервен темерут,а аз покрай него се превърнах в истеричка. Това мъчание и безразличие ме съсипа. Единствено говорим като се караме, не ме питайте колко ме е жал за детето. Незнам накъде да тръгна.
Дядо ми и баща ми са зодия козирог и са пълна противоположност.Ня дядо ми устата не можеш да затвориш,а баща ми......като прочетох заглавието на темата и се сетих веднага за него.Той по същия начин не говореше,може да мълчи с часове с дни със седмици даже.Като се прибере в къщи и започваше да чисти и да готви,след като беше напазарил попът.И само казва по някое време че вечерята е готова и край,млъква и така може да го откара цяла семица,...най често проговаряше за да пита искаме ли нещо определено за обяд,вечеря или да се скара за светнатите крушки в коридора,за разпиляните по земята дрехи(токущо прибрани от простира).Като малка му се чудех защо е такъв после свикнах.Дори и сега като се чуваме по телефона повече от как си,имаш ли нужда от нещо не си казваме.Някой определят такива хора като темерути,въпроса е дали можеш да живееш така цял живот това не се променя с времето(поне не към по-добро).