Казвала съм "не" , но не беше на човека който ме искаше , а на групата приятели които ми предложиха вместо него. Бяха толкова загрижени , че той ще се поболее от любов и решили да действат от негово име - уговаряха ме цял ден след една Нова Година , но аз така и не се съгласих.
- Публикувана: 25 окт. 2008, 14:59 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2008, 14:44 ч.
А казвали ли сте НЕ?
казвала съм НЕ.първия път беше на бившия ми приятел.живях с него 3 години,доста ме беше разочаровал през тези години,показваше по всякакъв начин,че тази връзка нищо незначи за него,изневеряваше ми,даже имаше и малка връзка,която потдържаже паралелно с нашата. 
абе да си го кажа,че си бях супер нещастна.а майка му ме довършваше. 
накрая ми писна.в ден ,в който беше на работа си събрах багажа и си тръгнах.после му се обадих да му кажа,че го напускам.той невярваше.когато се прибра разбра ,че е истина.след дни в ,които ме преследваше,ми предложи брак. 
явно от отчаяние или просто неможеше да приеме поражението.отказах му категорично. 
просто вече бях претръпнала. 
малко след това наш общ приятел разкри чуствата си към мен.дълго време ги таял,защото мислел,че няма да има шанс да ги сподели.и той ми предложи брак и допълнението беше,че нищо няма да ми липсва,защото ще стане адвокат. добър човек,но му отказах,защото никога нямаше да се получи м/у нас.после отказах още едно предложение,защото и там беше ситуацията от краката за главата и накрая срещнах точния човек.всъщност точния човек го познавах отдавна просто разбархме за чуствата си по-късничко,но не много. 
абе да си го кажа,че си бях супер нещастна.а майка му ме довършваше. накрая ми писна.в ден ,в който беше на работа си събрах багажа и си тръгнах.после му се обадих да му кажа,че го напускам.той невярваше.когато се прибра разбра ,че е истина.след дни в ,които ме преследваше,ми предложи брак. явно от отчаяние или просто неможеше да приеме поражението.отказах му категорично. просто вече бях претръпнала. малко след това наш общ приятел разкри чуствата си към мен.дълго време ги таял,защото мислел,че няма да има шанс да ги сподели.и той ми предложи брак и допълнението беше,че нищо няма да ми липсва,защото ще стане адвокат. добър човек,но му отказах,защото никога нямаше да се получи м/у нас.после отказах още едно предложение,защото и там беше ситуацията от краката за главата и накрая срещнах точния човек.всъщност точния човек го познавах отдавна просто разбархме за чуствата си по-късничко,но не много.
Казвала съм "Не" два пъти.
Веднъж на едно гадже, което после заплашваше да се самоубие заради мен
и ми пишеше любовни писма и стихотворения, който пускаше под вратата ми в общежитието (в Студентски град).
Втория път на мъжа ми отказах (бяхме гаджета от около година), още не може да го забрави нищо, че 7 години по-късно му казах и "Да"
.
Веднъж на едно гадже, което после заплашваше да се самоубие заради мен
и ми пишеше любовни писма и стихотворения, който пускаше под вратата ми в общежитието (в Студентски град).Втория път на мъжа ми отказах (бяхме гаджета от около година), още не може да го забрави нищо, че 7 години по-късно му казах и "Да"
.
Казах "НЕ"на първата си любов.Според мен спечелихме и двамата,но той беше на друго мнение,просто не искаше да повярва,че не го желая за съпруг!Та моята история е следната:Уж се разделихме по живо по здраво и ето той се появява на вратата точно на рождения ми ден с огромен букет цветя(майка ми подскачаше от радост в коридора),той падна най-демонстративно на колене и ми поиска ръката.Аз толкова се ядосах,защото ясно бях заявила позицията си по въпроса,взех букета,човека явно се обнадежди и тогава такъв букет изяде по главата,че свят му се зави,после го изгоних с едно:"Нали ти казах!!!"А майка ми остана със зинала уста невярваща на очите си,че съм способна на подобни действия 
И до сега ми опява какво съм му сторила на горкото момче,колко съм била коравосърдечна и безмилостна към "Него",колко бил добър и колко много ме обичал!!!
Та това е!
И до сега ми опява какво съм му сторила на горкото момче,колко съм била коравосърдечна и безмилостна към "Него",колко бил добър и колко много ме обичал!!!Та това е!
Казвала съм "Не" два пъти.
Веднъж на едно гадже, което после заплашваше да се самоубие заради мен и ми пишеше любовни писма и стихотворения, който пускаше под вратата ми в общежитието (в Студентски град).
Втория път на мъжа ми отказах (бяхме гаджета от около година), още не може да го забрави нищо, че 7 години по-късно му казах и "Да".
Веднъж на едно гадже, което после заплашваше да се самоубие заради мен
и ми пишеше любовни писма и стихотворения, който пускаше под вратата ми в общежитието (в Студентски град).Втория път на мъжа ми отказах (бяхме гаджета от около година), още не може да го забрави нищо, че 7 години по-късно му казах и "Да"
. Май това със заплахите за самоубийство е доста често срещано явление при мъжете! Няколко такива познавам, гаджета на приятелки, нито един не се е самоубил (слава Богу)
Казах веднъж. След 5 г връзка той каза - или трябва да се женим или да се разделяме, тази връзка не върви наникъде. И реши да се разделим - ни в клин, ни в ръкав, без скандали, без нищо. След 2 месеца дойде и ми поиска ръката. Да, ама парен каша духа. Откъде да го знам кога щеше да каже - този брак не върви наникъде ... и така, казах НЕ. Сега и двамата сме женени, с деца. Дълго време успяваше да ме издири чрез познати, но откакто се заселих отвъд океана не ме е издирил още. Беше ученическата ми любов.
На някои мъже толкова не им се свиди свободата, че на първата среща вече имат сериозни намерения към теб, на втората споделят за тях в откровен разговор, на третата вече искат да остареят със теб и започват да коват планове за съвместния ви живот, като започват да правят забележки за евентуални твои навици, които биха развалили домашния уют, а на четвъртата бършат сополи, поради така внезапно появилата се хладина в тона ти. В такива случаи винаги съм избягвала да се стига до 5-та среща. С мъжете, с които наистина сме се обичали сме били така добри да не си говорим за брак.