Това ли е адаптацията?

Ако имаш друг вариант не се колебай- ползвай го. Винаги съм била твърдо против яслите и въобще колективното отглеждане на бебета и малки деца на куп, това е последното, към което бих прибягнала и само ако нямах нито една друга възможност.
Адаптацията е глупост. Човек "свиква" с жесток баща- побойник, с майка- алкохоличка, с постоянен тормоз от съученици и т.н., само дето не е нужно да го прави, ако има избор. Травмата, дори и да я няма на повърхността, си съществува заровена в съзнанието и психиката на човека и се подава като неканен гост когато най- малко очакваш, като прави куп поразии.
Не си подлагай детето на безсмислен тормоз. Ще "свикне", като няма на къде, само дето ще си има своите негативни последици за в бъдеще.
Понеже съм минала с големия син през глупавата за мен идея /понеже и тогава имах избор/ да опитам с ясли за няколко седмици, та имам и впечатления и изводи от безсмислеността и вредата от начинанието. Минахме после и през заболяванията, и през една двустранна пневмония в реанимация. Моя колежка от редовните антибиотици докара на детето си астма и резистентност- не е шега работа честото боледуване в ранна детска възраст. Всеки държащ на професията си педиатър ще ти препоръча тръгване на ДГ възможно най- късно.
 С малкия ми син дори не правя и такива опити за ранно започване на ясла. Намерих бавачка от рано и до 3 години минимум детето ще си е в къщи с неговия си режим, с неговите си играчки, с редовното и природосъобразно хранене. Има и с кого да играе навън и не е нужно да се отглежда като добитък в стадо. Не ми е нужно да убеждавам себе си, че стадното отглеждане е добро, понеже нямам друг избор. Варианти винаги има, стига да се търсят.

Аз се опитах да си дам щерката на ясла на времето. И тя изкара не повече от две седмици там. В първата седмица не я оставях да спи там, ами отвах на обяд да си я взема, но втората ходих, за да рабера дали е заспала и дали има някакви проблеми. Случи се в първите два дена да отивам във време, в което ги "приспиваха"... Ами то с крясъци не можеш да успокоиш едно детенце, което още не говори и все още силно зависимо от майка си. На четвъртият ден от втората седмица отиваме сутринта и тя плаче, ще се съдере... И аз й казвам - Хайде гушни лелята и отидете заедно до групата... Едвам я откъснах от мене, а сърцето ми се къса... Отивам на обяд да проверя дали е заспала и въпросната медицинска сестра започва да ми прави невъобразим скандал точно пред спалното (тя е излезнала да пуши, докато дечицата спят вътре самички) и така крещи, че се подава учителката на групата от втория етаж с молба да не крещиМ толкова... Аз до този момент не съм обелила дума защото бях прекалено същисана от факта, че тази жена претендира, че съм я обидила и принизила на чистачка, о пардон на помощен персонал. Аз гледам тъпо в случая и тя накрая изплюва камъчето като заявява, че тя не е ЛЕЛКА и аз нямам никакво право да насаждам у детето си отношение към нея като към ЛЕЛКА. Спокойно й обясних, че за мойто дете на този етап съществува само мама, баба, кака и леля и нито госпожа, нито медицинска сестра би могла да го рабере като понятие. В резултат на което, когато отивам да си я прибера към 16.30ч ми я извежда ЧИСТАЧКАТА, като ми обяснява как сестрата е при директорката и се оплаква от мене  (Може би трябваше и да уточня, че по това време вече детето ползваше памперси само докато спи, защото се беше научила да стиска и да си казва когато й се пишка) Та, гледам я аз, че нещо не както трябва и още там в градината й свалям панталонките и установявам, че тя е оставена с памперса, върху него обути чисто нови гащи и панталончето. Свалям памперса, а той опикан до безобразие, наакана от няколко часа, дупето е така подсечено, че тече кръв. Ама кръв ви казвам, пропила се дори в памперса... И директно с памперса при директорката, където заварвам "мила родна картинка" - двете жени пият кафенце, пушат си и си гукат сладко... Сестрата като ме видя и започна, тч такова, тя онакова, детето й незнам си какво направило, ходило и я ритало    И с такъв кеф пльоснах разтворения наакан, напикан и пропит с кръв памперс на бюрото на директорката с думите, че ще си контактуваме и виждаме само в съда, че ще дойда утре сутринта да прибера всички неща на детето, които съм донесла и ако бъдат така добри да ми върнат и всички други неща, които съм донесла с мисълта да им ги оставя за безвъзмездно ползване... Врътнах се и си излезнах. На другата сутрин изпратих баща ми ( и той не им останал длъжен и е направил такъв нечовешки скандал, че след това около два месеца говореха в квартала само за него по площадките  ) Гледах си я още една година вкъщи и на следващата година я записах в 1-ва група в детска градина, но в друго ОДЗ, от което съм изключително доволна.
Та след това километрично обяснение, искам да те посъветвам - гледай си дететнцето още малко сама. Знам, че ще е трудно и финансово (и на нас ни беше много трудно) но по-добро решение от това не мисля, че щях да мога да намеря 

Ами моята щерка ходи от два месеца, но такова чудо, каквото описваш, не съм видяла. Имаше период, в който сутрин плачеше, но само докато влезне. Сега си ходи с желание, всяка вечер ме посреща с нова песен, разказва за нещата, които учат. И тя имаше няколко дена отсъствия, но нищо сериозно. Памперси не ползва, отучиха я от бибероната. Може би не си случила на персонал, опитай ако не яслата, да смениш групата.

Според мен, проблемът е в яслата и в лелите. И моите деца ходеха на ясла - обожаваха лелите и госпожите. Да, в началото сутрин мрънкаха, но още с влизането ги гушваха и спираха. И досега обичат да ходят сутрин да се гушкат с госпожите от яслата, а чак после отиват при техните госпожи в градината (яслата е на 1-ви етаж, а градината на 2-ри). Ходят с удоволствие, научават много неща, сутрин нямат търпение да видят госпожите, а през ваканциите им липсват. Изглежда, при вас не успяват да намерят точния подход и от това страдат децата.
Всъщност, не мога да повярвам, че има подобни ясли...
В коя ясла е детето ти?

Не всяко дете се адаптира. Зависи от детето, персонала и родителите. Ако дъщеря ти е свикнала да и ходиш по гъза постоянно - никога няма да свикне сама.
Аз поне не съм имала проблеми с яслата. Имаше малък период на плачене в началото, който отмина и нещата се оправиха. Определено боледува повече (поне 4 пъти си е била в къщи за по 3 дена до седмица), но не съм имала сериозни проблеми. Ходи с удоволствие и една малка приказка в яслата.
По отношение на удрянето обаче определено имате проблем. Ако разбира се детето не си измисля (защото моята дъщеря определено лъже и то съвсем съзнателно и убедително).

Мила, първия ти пост, в частта за психическото състояние на детето след като е тръгнала на ясла, все едно аз съм го писала.
Синът ми е на 2,5 г. Тръгна на ясла на 1 септември. От тази седмица вече не ходи. Не мога повече да му причинявам това. Явно не може да се адаптира. Мисля, че и ти трябва да спреш детето си, ако искаш да си върнеш здравото, весело и жизнено момиченце!

И ние сме на ясла от 1.10 , но на частна (малката е на година и 2 месеца).  Е, болестите са неизбежни, но такива фрапиращи неща определано няма. Грижат се за детето ми по-добре и от мен  Даже й перат дрешките, ако се изцапа.
Задължително трябва да я смениш тази ясла. Но за държавна, мисля че трябва да започнеш да кандидатстваш на ново. Така че пробвай поне групата да смениш. Ако не става, тогава или някой да гледа детето вкъщи ( баба/ бавачка...) , или частна ясла. Не мъчи и детето и себе си като продължаваш с тази ясла 

Това изказване е доста пресилено. Адаптация има. Ето приемрно аз сега се адпатирам да ходя на работа след 2 г. отсъствие, но това не означава, че за мен е вредно и противопоказно да работя, нито, че не си харесвам работата, просто ми трябва време, за да започне да ми харесва отново. 

И при мен е подобна картинката, децата сами искат да ходят. Адаптация имаше, но чак така не е нормално да стоят нещата. Дано успееш да смениш яслата. Моята дребосъчка тръгна на година и седем месеца, вече втора година е там. Баткото беше в същата група преди да го прехвърлят в градина и дълго време държеше да водим първо нея, че да си види госпожите. То не бяха прегръдки, емоции...Малката онзи ден ме върна от стълбите, защото забравилада целуне госпожата за довиждане . Явно подходът на различните места е много различен и явно твоето детенце не е на едно от добрите места.

И ние бяхме в частна ясла. Даже 2 сменихме - втората беше много добра, но травмата от първата явно трудно може да бъде заличена...

Не е така във всички ясли. Аз не мога да кажа и една лоша дума за нашата. Не знам дали защото сме в провинцията, а не в София. Синът ми свикна за няколко дена с яслата. Лятото беше за 1 месец на дежурна. Съответно с непознат персонал и непознати деца и пак се чувстваше добре. В нашата ясла постоянно учат нови песнички, рисуват, имат страшно много играчки и книжки. Не съм виждала никога да деца да плачат и да изглеждат нещастни. Напротив, обикновено всички са дяволито ухилени.

Голямото ми дете тръгна на ясла на 2,6 години и есента беше в градината. Малкото ми дете още първия ден остана да обядва. Беше на 1 година и 3 месеца. След месец памперса го нямаше. Ходили са в различни ясли /в квартала ни има две ясли, в която има места, в нея ходят децата./
Адаптацията е свикване с новия ред, с новия режим, с контактуването с много деца. А не нагаждане към физически и психически тормоз от страна на .... /не мога да характеризирам персонала без нецензурни думички, но може би чудовища в човешки облик е приемливо./

Адаптация има, но адаптация не е това, което описва авторката на темата, нали 

Адаптация е като се види, че не му понася на детето, да се спре за няколко месеца, после да се опита отново, като се води за по няколко часа няколко пъти в седмицата. И ако се види, че наистина започва да му харесва, евентуално да се удължи престоят му там (вчера попаднах на тази статия - точно по темата е и много ми хареса). Иначе доста постинги по-горе съвсем точно го казват - то и на бой се свиква... въпросът е какви са последиците... Предполагам няма да отречеш, че твоите възможности за адаптация (демек емоционална зрялост и прочее ресурси да се справиш, поставена в стресова ситуация) не може да се сравнява с тази на 2-годишно дете. От подобна "адаптация" моята дъщеря след едноседмично си ходене в една ясла, когато беше на 1г 10м (толкова издържах преди да я спра), в следващите две години можеше да ака само докато спеше (а когато тръгна сама си искаше гърне, имитирайки брат си). Дори и в съня си плачеше, докато се изака...

Така че, освен да повторя дадения вече съвет към wife, ако има друг вариант, незабавно да се възползва от него, друго не мога да направя.

1.Според описаното от авторката за мен адаптация не е налице и това не е нормално. За който е нормално- добре. Не бих чакала и приела децата ми да страдат така. Едно е детето ти да понамрънка малко, да поплаче сутрин 1-2 седмици, съвсем друго е описаната ситуация. Каква ти тук адаптация въобще? За мен не може да се говори за такова нещо. Дори и да "не плаче" едно дете, да се храни- това не са сигурни и безспорни показатели, че новата среда е подходяща за него. За да съм уверена, че детето ми е добре първо то трябва да е достатъчно голямо, за да може самото то да ми разкаже как се чувства, което при бебетата е невъзможно, да ми пресъздаде епизоди от деня, да има приятелчета, да се включва в игрите, а не просто да не плаче сутрин и да се храни, за мен последното е крайно недостатъчно.
2.Сравнението между възрастен човек на нова работа и бебе на ясла е неуместно. Големият човек има коренно различна психика, възможности, самостоятелност и право на личен избор, в сравнение с малкото дете, особено с бебето. Свидетел съм на това как родители натискат и чакат с месеци детето "да свикне" с обстановка /в яслата, в градината, в училището, в конкретния клас, в школата/, в която самите родители едва ли биха се поставили сами. Обаче виж, за децата- може, те ще "свикнат".
Когато си сменям работата /правя го редовно и съм работила с години на няколко места едновременно/ нито отслабвам, нито се разболявам, нито се терзая до степен да плача, да променя начина си на общуване, въобще възрастен човек съм и изживявам подобни промени по коренно различен начин от едно бебе.
3.Говорим за конкретната обстановка и конкретното поведение на конкретното дете все пак, не за случаи, когато детето приема промяната с положителна нагласа. За бебетата направих уточнение- за тях аз лично не съм убедена, предпочитам да стане по- голямо, за да може да опише съзнателно преживяванията и чувствата си, не бих рискувала.

Самата аз знам как изглеждаше синът ми в яслата, която не желаеше да посещава и как след това се чувстваше в градината, мога да сравня и знам, че описаното е всичко друго, но не и адаптация.

Прочетох тук в темата нещо- и през ум не ми минава, че едно дете не свиква, когато му "ходиш по г...", дори не ми се обсъжда това твърдение, не ми се цапа излишно. Всяко нормално гледано дете би реагирало негативно, ако в детско заведение се отнасят с него зле, а случаи такива си има. При положение, че то не може още да споделя заради малката си възраст и умения не мога да разчитам на обективна информация, тъй като последната идва изцяло от персонала. За краткото време, през което големият ми син ходеше в ясла /а вече говореше, беше на 2 г. и 4 месеца/ от него лично знам, че го карали да сяда по гърнета, когато той не искал /памперса го бяхме махнали отдавна вече, та с гърнето проблеми не сме имали/, а насилване за храна и спане за мен са едни от върховите  възпитателски постижения на масовия датскоградински персонал.

1. Съгласна съм, че споделеното от авторката не е нормално и съм го написала по-горе. Това не означава, че няма деца с адаптация, протичаща по различен начин.
2. Естествено, че има огромна разлика между емоциите и преживяванията на възрастен и малко дете, но и даването на ясла не е коректно да се отъждествява непременно с "жесток баща- побойник, с майка- алкохоличка, с постоянен тормоз от съученици и т.н."
3. Детето дори да не може да говори добре ясно дава сигнали с поведението си и може да се разбере отлично как се чувства и как преживява нещата. По-лесно е като говори, но така или иначе майката неминуемо общува с бебето и детето още от самото му раждане.