Психологически проблем след тръгване на дет.градина

Благодаря на всички за успокоението.       Надявам се, че нещата ще тръгнат надобре след известно време. Вчера баща и като отишъл да я вземе от ДГ видял, че всички деца си играят, само наша Димана седи на столчето и си гушка "нещото" с което ходи на градина. Но пък после тя на мен ми изпя една песничка, която са учили през деня, даже ми разказа за "джата (госпожата) с голямото нещо" (музикалната ръководителка с големия акордеон). Явно пък на мен споделянето и писането във форума ми е на късмет.

Мисля ,че притесненията ти са напълно неоснователни.Като психолог и най-вече като родител,който се е сблъскал със същия проблем ,ще ти кажа че всяко дете преминава през адаптационен период.Това,че не е комуникативна,не се храни,не спи ще отмине с времето-имай търпение.Говорете в къщи на детето за ползите от детската градина,дори ако трябва я изпращайте там с нейна любима играчка.Така децата не се чувстват сами и изолирани.
Дори и при нас възрастните е така-помисли си ти как си се чувствала,когато си на ново и непознато място,когато започваш нова работа.
При някои деца този период на адаптация е два дни,а при други може да продължи и една година,всичко си зависи от нагласата на детето.

Бих те посъветвала да не я разпитваш изобщо. Разказвай й за твоят ден, играй с нея , ако обича да рисува, нека рисува. Наблюдавай я, вместо да я питаш. Много деца блокират при пряко зададени въпроси и сякаш онемяват. Сякаш не са били там и не са участвали в нито едно занимание, сякаш нямат преживявания..........Ако си играе на детска градина - чудесен начин да изрази случващото се там или натрупаните впечатления през деня.....

Родителите, понякога много пресираме и невротизираме децата си с  притеснения, много обгрижване, много страхове. Има симптоми, които са сигнал за намесата на психолог, но неговоренето за случващото се през деня не е достатъчно.

Аз бих се усъмнила в професионализма на госпожите, които казват, че не комуникира....какво значи не комуникира - мълчанието също е вид послание - към тях.......какво означава това мълчание? И как те реагират на нейното мълчание - предлагат ли й занимания, рисуване, опитват ли се да я включат в живота на групата. А може с това  мълчание детето да се опитва да накаже всички, че е там, а не в дома си....Има варианти, но госпожите трябва да разберат, а за да разберат трябва да се потрудят.......Или мълчанието й ги устройва - тихичка, кротичка, няма проблеми.


Онзи ден етърва ми ми сподели, че лелите били недоволни, че малката била капризна в яденето - защо??? Защото при всеки проблем в дадено дете трябва да помислиш как да реагираш, трябва да си психологически подготвен, иска се мисъл, усилие.....все още се очаква децата да са безпроблемни, мълчаливи и най-важното - да НЕ създават никакви проблеми......за да е спокоен деня на учителките. 

Няма такива деца - всички, независимо дали викат бурно или шептят тихо с мълчанието си се нуждаят от мъдрост, знание и любов в тяхното обгрижване!