Бях на 17 когато се запознах с бившия ми приятел.Майка му реши че съм с него заради парите(тъкмо завършила гимназия,не добра работа)Мъчех се с мисълта колко не ме харесват.Започнах да се доказвам,постигнах много.Така 10 години все се доказвах,накрая женичката взе да ме харесва,но пък аз се зачудих дали той е мъжа на живота ми.Е разбрах той винаги ще бъде детето на мама,няма да предприеме нещо което на нея не и харесва и аз си тръгнах.Дано ако си решила да се бориш в един момент да не осъзнаеш като мен че си загубила ценни години за нищо.За килограмите ако ти се чустваш добре в кожата си да не ти пука...А защо не се опиташ(без предрасъдаци) да се опознаеш с жената.Дори и да не ти харесва виждайте се,говорете,опознайте се...Късмет
- Публикувана: 12 окт. 2008, 14:12 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2008, 15:30 ч.
Бягай - ОПАСНО - проблеми със свекървата .... ?!?
Бях на 17 когато се запознах с бившия ми приятел.Майка му реши че съм с него заради парите(тъкмо завършила гимназия,не добра работа)Мъчех се с мисълта колко не ме харесват.Започнах да се доказвам,постигнах много.Така 10 години все се доказвах,накрая женичката взе да ме харесва,но пък аз се зачудих дали той е мъжа на живота ми.Е разбрах той винаги ще бъде детето на мама,няма да предприеме нещо което на нея не и харесва и аз си тръгнах.Дано ако си решила да се бориш в един момент да не осъзнаеш като мен че си загубила ценни години за нищо.За килограмите ако ти се чустваш добре в кожата си да не ти пука...А защо не се опиташ(без предрасъдаци) да се опознаеш с жената.Дори и да не ти харесва виждайте се,говорете,опознайте се...Късмет
Ако тя ме допусне бих опитала, въпреки че съм обидена безкрайно, но в името на нещо хубаво - бих направила и това.
Съветът на Боряна да опознаеш мамичка ми се вижда много разумен.Само че ми се струва,че ще ти е безкрайно трудно.Ако тя е издигнала стена около себе си,трудно ще я пробиеш.Все пак в името на крайната цел,нищо не ти пречи да опиташ.Щом за теб битката за този човек си заслужава,направи го.Късмет ти пожелавам и аз.
Съветът на Боряна да опознаеш мамичка ми се вижда много разумен.Само че ми се струва,че ще ти е безкрайно трудно.Ако тя е издигнала стена около себе си,трудно ще я пробиеш.Все пак в името на крайната цел,нищо не ти пречи да опиташ.Щом за теб битката за този човек си заслужава,направи го.Късмет ти пожелавам и аз.
steli76, благодаря и на теб!
Аз съм готова на всичко и ще го направя колкото и каквото и да ми струва. Мисля,че това е доказателство за моите чувства.....остава ми надеждата,че ще успея и ще бъдем щастливи заедно! 
Дари, каквото и да правиш, отделете се - докато той живее с нея тя ще има влиание върху него и ще ти е много трудно да разбиеш това влияние и тя винаги ще застава между вас, а най-лошото е, че ако той така я слуша, никога няма да си сигурна в кой момент тя ще се намеси между вас... Може да ти отнеме години да я спечелиш, но междувременно тя може да скапе отношенията ви...
След като си убедена че това е мъжа за теб и искаш да се бориш, пожелавам ти успех и много щастие заедно
След като си убедена че това е мъжа за теб и искаш да се бориш, пожелавам ти успех и много щастие заедно
Проблемът не е в майката, а в приятеля ти според мен. Ако той е убеден в любовта си, никой не може да му повлияе, поне не по начина, който описваш. Вероятно аргументите на майката в посока, че не си подхождате са основателни и далеч не се изчерпват с факта, че си едра. Тя познава детето си по-добре от теб и вероятно вижда в проекция развитието на отношенията ви. Съветвам те да помислиш по-сериозно дали наистина си преценила правилно, че той е човека за теб. Понякога наистина няма сходство, дори и да има много, много любов.
Дари, каквото и да правиш, отделете се - докато той живее с нея тя ще има влиание върху него и ще ти е много трудно да разбиеш това влияние и тя винаги ще застава между вас, а най-лошото е, че ако той така я слуша, никога няма да си сигурна в кой момент тя ще се намеси между вас... Може да ти отнеме години да я спечелиш, но междувременно тя може да скапе отношенията ви...
След като си убедена че това е мъжа за теб и искаш да се бориш, пожелавам ти успех и много щастие заедно
След като си убедена че това е мъжа за теб и искаш да се бориш, пожелавам ти успех и много щастие заедно
Това именно е цел №1, а нея ако я спечеля-спечеля, това ще е добре, т.е. нашето щастие е комплексно и зависи и от други фактори, не само от любовта и обичта ни. Ако не -по-важното е да успеем да се отделим. За момента залагам на спокойствие и търпение от моя страна и ще опитам нещата да се случват едно по едно, лека - полека. Давам му време, защото мисля,че ако го пришпоря ще загубя абсолютно моментално, а не това желая. Ще опитам,ще дам всичко от себе си, а останалото ..... дано имам успех ....
Проблемът не е в майката, а в приятеля ти според мен. Ако той е убеден в любовта си, никой не може да му повлияе, поне не по начина, който описваш. Вероятно аргументите на майката в посока, че не си подхождате са основателни и далеч не се изчерпват с факта, че си едра. Тя познава детето си по-добре от теб и вероятно вижда в проекция развитието на отношенията ви. Съветвам те да помислиш по-сериозно дали наистина си преценила правилно, че той е човека за теб. Понякога наистина няма сходство, дори и да има много, много любов.
Позволи ми да не се съглася с теб със следното : "Вероятно аргументите на майката в посока, че не си подхождате са основателни и далеч не се изчерпват с факта, че си едра. Тя познава детето си по-добре от теб и вероятно вижда в проекция развитието на отношенията ви.". Бих била съгласна,ако тя ме познаваше, а тя няма елементарна представа за мен.Хубаво - съгласна съм,че като майка познава най-добре детето си, но мен - ни най-малко. Все едно е видяла просто една снимка. Е, нормално ли е да се държи по този начин ?!? Другото което е - тя не е постоянно и навсякъде с нас, за да знае със сигурност как и дали се разбираме. Виж, аз съм реалист човек - да,обичам го страшно много, но съм наясно ,че тази тръпка, тези емоции не са съвсем достатъчни за едни дълготрайни отношения в бъдеще. Потърсила съм други качества в него и за това съм толкова амбицирана да продължа връзката. Ако не беше това - досега хиляди пъти да беше в миналото (както мждувпочем съм постъпвала в предишните си връзки),без изобщо да се налага да правя каквито и да било компромиси. Пак казвам - ако тя МИ беше дала шанс да ме опознае поне мъничко, тогава колкото и да не ми изнася - аргументите й щяха да имат поне почва, а сега .... какво - въздух под налягане .... Аз не съм съгласна,че човек, бил той мъж или жена - над 50 годишен, е нормално да разсъждава така повърхностно и елементарно, както майка му.
Ще се повторя - проблема не е в майката! Не е ли притеснително за теб да си тази, която настоява за задълбочаване на отношенията? Извини ме, но аз съм старомодна (или просто стара 
) и смятам, че тази роля се полага на мъжа - той да предлага брак/съвместно съжителство, той да ме търси, той да иска деца и т.н.
По отношение на преценката на майката - не е необходимо да те познава, за да заключи, че не си подходяща за сина и - има други важни факти - биография (поразпитала е за теб и семейството ти), поведение (синът и и е разказвал доста неща, както и на теб е разказвал за нея), лична среща (дори и веднъж) и т.н.
Според мен е излишно да се стараеш - момчето не държи на теб достатъчно, за да градите общо бъдеще. Ако беше обратното, нямаше да ти пука толкова за мнението на майката.
Съжалявам, че те натъжавам
) и смятам, че тази роля се полага на мъжа - той да предлага брак/съвместно съжителство, той да ме търси, той да иска деца и т.н.По отношение на преценката на майката - не е необходимо да те познава, за да заключи, че не си подходяща за сина и - има други важни факти - биография (поразпитала е за теб и семейството ти), поведение (синът и и е разказвал доста неща, както и на теб е разказвал за нея), лична среща (дори и веднъж) и т.н.
Според мен е излишно да се стараеш - момчето не държи на теб достатъчно, за да градите общо бъдеще. Ако беше обратното, нямаше да ти пука толкова за мнението на майката.
Съжалявам, че те натъжавам
Ще се повторя - проблема не е в майката! Не е ли притеснително за теб да си тази, която настоява за задълбочаване на отношенията? Извини ме, но аз съм старомодна (или просто стара ) и смятам, че тази роля се полага на мъжа - той да предлага брак/съвместно съжителство, той да ме търси, той да иска деца и т.н.
По отношение на преценката на майката - не е необходимо да те познава, за да заключи, че не си подходяща за сина и - има други важни факти - биография (поразпитала е за теб и семейството ти), поведение (синът и и е разказвал доста неща, както и на теб е разказвал за нея), лична среща (дори и веднъж) и т.н.
Според мен е излишно да се стараеш - момчето не държи на теб достатъчно, за да градите общо бъдеще. Ако беше обратното, нямаше да ти пука толкова за мнението на майката.
Съжалявам, че те натъжавам
quote]
Първо - пука ми за мнението на майка му,защото нашите добри и щастливи отношения зависят не само от нас двамата, но и от заобикалящата ни среда - родители, приятели и т.н. (макар и в малка степен).
Как така да не необходимо да ме познава
?!? Че тогава от къде на къде ще дава преценка и мнение, на какво основание ?!?
Като че ли не съм споменавала за факта,че ние не живеем в едни и същи град - разстоянието което ни дели е 50 км.
Да - тя разпита за семейството ми ...и знаеш ли какво .... оценката беше 6+, защото виждаш ли баща ми е доста сериозна и влиятелна личност в моя град, с отговорна и заемаща висок пост длъжност . Майка ми и професията й също бяха оценени по достойнство. Представи си - произхождам от семейство на икономисти - главен ревизор и счетоводител.
А дали ми е притеснително аз да поемам инициативата - ами категоричо не! Аз имам същите права като един мъж да чувствам и желая едно или друго нещо! И какво излиза според теб - той ако иска брак или деца, аз може и да не искам точно това, ноооооо щом "принца" го желае аз трябва да приема?!? О,не!
Такива решение се взимат от двамата, не само е единствено от мъжа!
) и смятам, че тази роля се полага на мъжа - той да предлага брак/съвместно съжителство, той да ме търси, той да иска деца и т.н.По отношение на преценката на майката - не е необходимо да те познава, за да заключи, че не си подходяща за сина и - има други важни факти - биография (поразпитала е за теб и семейството ти), поведение (синът и и е разказвал доста неща, както и на теб е разказвал за нея), лична среща (дори и веднъж) и т.н.
Според мен е излишно да се стараеш - момчето не държи на теб достатъчно, за да градите общо бъдеще. Ако беше обратното, нямаше да ти пука толкова за мнението на майката.
Съжалявам, че те натъжавам
quote]
Първо - пука ми за мнението на майка му,защото нашите добри и щастливи отношения зависят не само от нас двамата, но и от заобикалящата ни среда - родители, приятели и т.н. (макар и в малка степен).
Как така да не необходимо да ме познава
?!? Че тогава от къде на къде ще дава преценка и мнение, на какво основание ?!? Като че ли не съм споменавала за факта,че ние не живеем в едни и същи град - разстоянието което ни дели е 50 км.
Да - тя разпита за семейството ми ...и знаеш ли какво .... оценката беше 6+, защото виждаш ли баща ми е доста сериозна и влиятелна личност в моя град, с отговорна и заемаща висок пост длъжност . Майка ми и професията й също бяха оценени по достойнство. Представи си - произхождам от семейство на икономисти - главен ревизор и счетоводител.
А дали ми е притеснително аз да поемам инициативата - ами категоричо не! Аз имам същите права като един мъж да чувствам и желая едно или друго нещо! И какво излиза според теб - той ако иска брак или деца, аз може и да не искам точно това, ноооооо щом "принца" го желае аз трябва да приема?!? О,не!
Такива решение се взимат от двамата, не само е единствено от мъжа!Ще се повторя - проблема не е в майката! Не е ли притеснително за теб да си тази, която настоява за задълбочаване на отношенията? Извини ме, но аз съм старомодна (или просто стара ) и смятам, че тази роля се полага на мъжа - той да предлага брак/съвместно съжителство, той да ме търси, той да иска деца и т.н.
По отношение на преценката на майката - не е необходимо да те познава, за да заключи, че не си подходяща за сина и - има други важни факти - биография (поразпитала е за теб и семейството ти), поведение (синът и и е разказвал доста неща, както и на теб е разказвал за нея), лична среща (дори и веднъж) и т.н.
Според мен е излишно да се стараеш - момчето не държи на теб достатъчно, за да градите общо бъдеще. Ако беше обратното, нямаше да ти пука толкова за мнението на майката.
Съжалявам, че те натъжавам
quote]
Първо - пука ми за мнението на майка му,защото нашите добри и щастливи отношения зависят не само от нас двамата, но и от заобикалящата ни среда - родители, приятели и т.н. (макар и в малка степен).
Как така да не необходимо да ме познава ?!? Че тогава от къде на къде ще дава преценка и мнение, на какво основание ?!?
Като че ли не съм споменавала за факта,че ние не живеем в едни и същи град - разстоянието което ни дели е 50 км.
Да - тя разпита за семейството ми ...и знаеш ли какво .... оценката беше 6+, защото виждаш ли баща ми е доста сериозна и влиятелна личност в моя град, с отговорна и заемаща висок пост длъжност . Майка ми и професията й също бяха оценени по достойнство. Представи си - произхождам от семейство на икономисти - главен ревизор и счетоводител.
А дали ми е притеснително аз да поемам инициативата - ами категоричо не! Аз имам същите права като един мъж да чувствам и желая едно или друго нещо! И какво излиза според теб - той ако иска брак или деца, аз може и да не искам точно това, ноооооо щом "принца" го желае аз трябва да приема?!? О,не! Такива решение се взимат от двамата, не само е единствено от мъжа!
) и смятам, че тази роля се полага на мъжа - той да предлага брак/съвместно съжителство, той да ме търси, той да иска деца и т.н.По отношение на преценката на майката - не е необходимо да те познава, за да заключи, че не си подходяща за сина и - има други важни факти - биография (поразпитала е за теб и семейството ти), поведение (синът и и е разказвал доста неща, както и на теб е разказвал за нея), лична среща (дори и веднъж) и т.н.
Според мен е излишно да се стараеш - момчето не държи на теб достатъчно, за да градите общо бъдеще. Ако беше обратното, нямаше да ти пука толкова за мнението на майката.
Съжалявам, че те натъжавам
quote]
Първо - пука ми за мнението на майка му,защото нашите добри и щастливи отношения зависят не само от нас двамата, но и от заобикалящата ни среда - родители, приятели и т.н. (макар и в малка степен).
Как така да не необходимо да ме познава ?!? Че тогава от къде на къде ще дава преценка и мнение, на какво основание ?!?
Като че ли не съм споменавала за факта,че ние не живеем в едни и същи град - разстоянието което ни дели е 50 км.
Да - тя разпита за семейството ми ...и знаеш ли какво .... оценката беше 6+, защото виждаш ли баща ми е доста сериозна и влиятелна личност в моя град, с отговорна и заемаща висок пост длъжност . Майка ми и професията й също бяха оценени по достойнство. Представи си - произхождам от семейство на икономисти - главен ревизор и счетоводител.
А дали ми е притеснително аз да поемам инициативата - ами категоричо не! Аз имам същите права като един мъж да чувствам и желая едно или друго нещо! И какво излиза според теб - той ако иска брак или деца, аз може и да не искам точно това, ноооооо щом "принца" го желае аз трябва да приема?!? О,не! Такива решение се взимат от двамата, не само е единствено от мъжа!
Отговора на въпроса ти е написан още в заглавието на темета ти.
БЯГАЙ......БЯГАЙ.........имам същия проблем - само че вече съм омъжена за него и съм бременна в 9 месец - другата седмица ми е секциото, а сянката на злобната му майка е надвиснала над отношенията ни пове4е отвсякога.
На тази възраст мъж да живее с майка си и баща си е сигурен признак за предстоящи проблеми.. моят съпруг все още духом си живее с техните, нищо че сме отделно, не минава ден без да се види с тях.
Мозъкът му е като промит в последно веме - властта която имат над него е неимоверна. Не ти трябва да се занимаваш с такъв човек, той не е съомял досега да си вземе живота в ръце та сега ли. Харесвах добрината му, а сега ми е най-омразното му качество, защото заради нея неможе да им се опре и да ги накара да престанат да се месят в отношенията ни. А щом се и колебае- забрави ще те чака нещо добро.....просто се махни - остави прекрасния син на майка му - да си живеят заедно до края на дните си. Никоя жена не заслужава да и се натяква, че едва ли не не заслажава мъжа до себе си.
Сега ще боли , но после е още по-тежко.
БЯГАЙ......БЯГАЙ.........имам същия проблем - само че вече съм омъжена за него и съм бременна в 9 месец - другата седмица ми е секциото, а сянката на злобната му майка е надвиснала над отношенията ни пове4е отвсякога.
На тази възраст мъж да живее с майка си и баща си е сигурен признак за предстоящи проблеми.. моят съпруг все още духом си живее с техните, нищо че сме отделно, не минава ден без да се види с тях.
Мозъкът му е като промит в последно веме - властта която имат над него е неимоверна. Не ти трябва да се занимаваш с такъв човек, той не е съомял досега да си вземе живота в ръце та сега ли. Харесвах добрината му, а сега ми е най-омразното му качество, защото заради нея неможе да им се опре и да ги накара да престанат да се месят в отношенията ни. А щом се и колебае- забрави ще те чака нещо добро.....просто се махни - остави прекрасния син на майка му - да си живеят заедно до края на дните си. Никоя жена не заслужава да и се натяква, че едва ли не не заслажава мъжа до себе си.
Сега ще боли , но после е още по-тежко.
Според мен проблема за цялата ситуация е в приятелят ти. Настина това, че живее заедно с родителите си е много показателно...разбира се, че те ще се опитват да влияят на изборът му. Такива изказвания като ние се обичаме ама майка му ни пречи не ги разбирам ...наистина. Вие сте достатъчно зрели хора, за да решите какво ще е добро за вас. И тя пък коя е, че ще казва, че не си подхождате. В една връзка никога няма гаранции..след 2-3 години може нещата да се променят..хората се променят. Но това не означава нищо. Преценката на майката не е Божи закон..тя може и да го прави с добри намерения, може и да е права...но може и да греши. Нека човек сам да се учи от грешките си. Когато хората се обичат те не се интересуват от чуждото мнение...това разбира се е според мен. И какво му е лошото на твойта професия....една от най-хуманните професии. Това да помагаш на хората е най-доброто, което човек може да направи през живота си...изобщо не мога да го сравнявам със служител в община...смешно е. Добре, че свекърва ми е много добър човек, пък и знае че с мен шега не бива 
Затова и милата не се меси. Приятелят ти трябва да и покаже, че те обича и не трябва да се поддава на манипулации. Колко много майки ги боли от това, че друга жена ще заеме мястото им и ще ги откъсне от възлюбеното им синче. Айде стига не живеем в Средновековието. Хората решават сами бъдещето си.
п.п. Доколкото разбрах не сте от много време заедно. Не му говори още от сега за дом, семейство, деца. Някои мъже се плащаш ако всичко става много бързо... естествено няма да си го признаят. Направете първата и най-важна крачка. Заживейте заедно. Пък после нещата сами ще си дойдат по местата. Така и свекървата вече няма да пили глупости. Вземи нещата в свои ръце и не се страхувай да се противопоставяш Успех
Затова и милата не се меси. Приятелят ти трябва да и покаже, че те обича и не трябва да се поддава на манипулации. Колко много майки ги боли от това, че друга жена ще заеме мястото им и ще ги откъсне от възлюбеното им синче. Айде стига не живеем в Средновековието. Хората решават сами бъдещето си.п.п. Доколкото разбрах не сте от много време заедно. Не му говори още от сега за дом, семейство, деца. Някои мъже се плащаш ако всичко става много бързо... естествено няма да си го признаят. Направете първата и най-важна крачка. Заживейте заедно. Пък после нещата сами ще си дойдат по местата. Така и свекървата вече няма да пили глупости. Вземи нещата в свои ръце и не се страхувай да се противопоставяш
Успех