Искам да започна с това, че се прекланям пред всяка от вас и съчувствам на болката ви. Не съм я изпитвала, надявам се и да не я изпитам... Не знам какво да кажа, не искам да бъда поредната с реплика не на място , защото не знае как да изрази съболезнованията си.
И именно за това се обръщам към вас...с въпрос.
Как да се държа? Моя съседка преди три години загуби синът си в катастрофа. Момчето беше на 19...Познавах го, бяхме отраснали на една улица, бяхме играли заедно. Видях го часове преди да загине и му казах , че му е време за сериозна жена, смяхме се... а след няколко часа него вече го нямаше. Бях бременна в 4я месец....Не знаех как да реагирам, не знаех да вярвам или не. Не можех да повярвам и до ден днешен не мога. Никога не сме били супер близки, но го познавах от бебе, имахме си приказка...А него вече го няма. Отидох на погребението , въпреки всички които се опитаха да ми кажат "че в това състояние на такива места не се ходи". Видях родителите му,млади хора, на по близо 40...бях свикнала да ги виждам винаги весели, винаги силни (семейството е заможно, и двамата изглеждат перфектно и се държат като мои набори), бяха... смазани, бяха сенки. Когато минавах да изкажа съболезнования майката ме хвана силно за ръка и ми каза "Миличка, обещай ми , че никога няма да оставаш само с едно дете". Погледнах я , тя избърса сълзите ми и ме прегърна, толкова силно колкото дори собствената ми майка не го е правила. След време се видяхме пак, дни преди сватбата ми. Тя ме извика и каза "нали помниш какво те помолих". Бяха минали 2 месеца от загубата на Жоро. Казах й че искам и тя да ми обещае нещо в замяна - Помолих я да ми обещае , че ще се опитат да имат и друго дете. Знам, че няма да замести Жоро, но знам, че ще о отгледат и ще го обичат.
И сега половината от нашето обещание е факт. на 13.08 им се роди момченце. Александър. Обадих й се , честитих й и тя пожела да се видим. (след загубата на Жоро се преместиха в друг квартал, мисля че им беше тежко да виждат всички тук)
Сега не знам как да се държа, не знам как да отида и да се радвам на новото бебче, не знам дали мога да говоря за Жоро или не... Не знам дали имам право да й кажа как се чувствам, да й кажа , че няма случай в който да влезна в църква и да запаля свещичка за него, да й кажа , че се моля да е на по- добро място, да й кажа , че се надявам той , отгоре , да бди над мен и дъщеричката ми, да й кажа , че съм ходила на гроба му.
Много е странно за мен самата, колко тежко го изживявам, въпреки , че не е бил от най- добрте ми приятели. Отдавам го на факта, че в съзнателните си години не съм губила никой близък...
Моля ви , дайте ми съвет как да не бръкна в раната, но и да не прозвуча като човек който не помни или не мисли за това..
Предварително ви благодаря!