това са моите чувства, предадени от теб!
След близо две години опити, установен мъжки фактор и варикоцелектомия, аз забременях. Беше чудо, моето чудо. Оказа се тубарна бременност, последва лапароскопия и резекция на фалопиевата тръба. Потънах в нищото....не виждах смисъл и надежда....
Тогава, неотлъчно до мен, бяха съпругът ми, лекарят, на когото дължа живота си и най-близките ми приятели.
Помня думите на съпруга ми, все едно е било вчера:
"Разбрах, че за мен вече не е толкова важно дали ще имаме дете или не. Осъзнах, че единственото, което искам, е да си здрава и да си до мен. Онова, което има помежду ни, ми е напълно достатъчно. Мнозина не го откриват за цял един живот."
Тези думи ме изправиха на крака. Те ми помогнаха да продължа напред.
Виждам и другата страна на медала - хора, които имат деца, без да имат връзка помежду си. Хора, които живеят, като съквартиранти. Хора, които нямат топлина в душите и дома си.
Не искам това. И ако цената за моето щастие е такава, аз съм готова да я платя! Стига ми онова, което имам и всеки ден благодаря на Бога за двете топли очи, които ме гледат сутрин.
Ралче,
ще се справим! Аз ще пиша в твоята тема! Ще пиша в темите на всички момичета, които сега тънат в отчаяние и болка!