извинявам се предварително,че пиша анонимно.
Темата не е пързалка./за съжаление/
Та на проблема... искам много да си имам бебенце. Вече съм на 28 години, но... няма го човекът, бащата и т.н
Не съм грозна, не че има значение де, но така се подреди живота ми досега, че нито съм женена, нито имам на кой да се опра наистина. Не говоря за семейство, а по-скоро за мъж до себе си.
Много много ми е мъчно, че така се получава... не очаквам да ми дадете някаква вълшебна рецепта, просто тази вечер много ми натежа и реших да споделя
Дори си излязох от акаунта, за да напиша това. Никога през годините не съм се замисляла,че ще дойде момента, в който ще искам такова нещо, а свестен човек до мен няма да има. Така че момичета, радвайте се на половинките си и успех с бебеправенето