Борбата с рака- духовното оцеляване и физическото преодоляване

ЗДРАВЕЙТЕ МОМИЧЕТА!
Ето ме и мен, днес съм по-добре. Не знам какво да мисля, но явно химия плюс настинка е равно на ужас. Видимо уж бях оздравяла, пък и кръвната картина нищо не показа, а аз гледах да минава по-бързо и не казах, че съм болна, но сега съжалявам, да бях отложила малко,отколкото да се мъча така. Но стига съм се оплаквала, мина вече всичко. Здрава съм.
Нина, не прави тази грешка,като мен, като отидеш на химия, кажи, че си настинала. Лекарите да преценят. Аз също използвам упсарин, помага ми. 
Озарение, подкрепям те напълно за решението ти. Желая ти успех и по-малко болки! Аз също съм със запазена гърда и нямам познания по въпроса, но ти отиваш при специалист и това е най-важното.
Ангелари, вече съм добре, благодаря за подкрепата. Радвам се за теб, дано да избегнеш химията. Желая ти го от сърце!
Кана, само така, браво на теб! Мъжко момиче си! За сега прави само упражненията, не мисли за нищо друго. Всичко по реда си. Аз също съм за златната среда. Подкрепям те напълно
Оптимисче, като говорим за суетност, мен питаш ли ме!?! Аз, дори с перука не смея да се покажа, още навън, но незнам докога ще издържа. Мисля че всяка жена, която държи да изглежда добре е суетна.
Май стана дълго, хайде приятна вечер на всички! 

Кана, аз имах предвид това, че точно след операцията са по- полезни четива, неангажиращи съзнанието, защото    сме по-податливи на лошо настроение, а тежките четива само  натоварват   излишно.

не боли чак толкова много, да не кажа и че почти не боли в сравнение с мастектомията  .

Здравейте момичета. Въпреки че не пиша, редовно следя темата.Реших отново да се включа ,защото чувствам как различните съвети могат да породят съмнения, раздвоения и в последствие да окажат влияние и върху толкова важни решения.
Първо искам да те поздравя Кана .Ти взе своето решение ,сега силно вярвай ,че то е най-правилното,защото ако се усъмниш дори за миг ,червейчето на съмнението ще те гризе непрекъснато .Мнения много, само твоята вяра и твърди убеждения биха ти помогнали да се справяш с всички предизвикателства в живота, вкл. и рака.
Уважавам мненията на хората,защото това са тяхните убеждения,но съвсем не мога да приема че съдбата ни зависи от решението на някой друг,или някой би трябвало да взима решения вместо нас ,само затова, че той е авторитет ,или по инерция .
Ангелари, слушай всички мнения, но в крайна сметка решението е твое.А моето мнение по отношение на рака е съвсем различно от традиционалното ,затова не пиша често ,за да не обърквам и раздвоявам хората ,които са взели друго решение (защото с тази диагноза те  са много податливи на внушения ,лабилни и чувствителни са)
Но сега съм провокирана и бих искала да споделя ,и моето мнение.
Не подкрепям масовато убеждение,че превантивно можем да направим операция,лъчетерапия,
химия,хормонотерапия.Всичко това е повече вредно ,отколкото полезно за нашия организъм.
Преди години и аз не направих изключение и се поддадох на масовата психоза от рака ,като взех решение, да се оперирам и да мина лъчетерапията.Toгава ми се размина химията защото лекарите нещо недогледаха,за което съм им много благодарна.Въпреки ,че имах отрицателни лимфни възли ,след време един доктор откровено сподели''Как сме те изпуснали?''
Това ме наведе на мисълта ,че те действат по процедура ,по клинична пътека-просто профилактично.Но химията убива както раковите клетки ,така и здравите ,срива имунната система,косата пада,организма се изтощава(тези които са минали знаят най- добре как е )
И въпреки тази агресия към организма ,той геройски преодолява всичко това и се справя.
Хули ,уважавам те за твоята борбеност и бях писала веднъж ,че не лекарствата,процедурите на които си се подложила ,са ти помогнали а...СИЛНАТА ВЯРА И УБЕДЕНОСТ,ЧЕ ТОЧНО ТЕ СА ПАНАЦЕЯТА.
Затова, оттогава сама вземам решенията относно моето здраве.За това прекратих и хормонотерапията(въпреки,че може да ви изглежда безотговорно),но прецених ,че с хормоните аз няма да правя експерименти с моето тяло и да го подлагам на изпитания .
С времето разбрах,че хората сами определят съдбата си със СВОИТЕ МИСЛИ,СВОИТЕ РЕШЕНИЯ И СВОИТЕ ДЕЙСТВИЯ.
Дано моят пост събуди размишления и вяра,че от нас зависи да бъдем здрави тялом и духом.
Желая ви вяра да победите страховете си и сила да го направите!!!   

Оптимистче, нас нина,   леле, това с ремонта...При мен беше отдавна, но още помня как падах постоянно върху скупчения багаж, как спях сред прах и пепел и как се миех с канче!  Успех и дано скоро приключи, защото след това е разкошотия. Е, има доста  и  после, ама...

Миз,   наистина ли не боли чак толкова? Аз понеже съм по-цицореста  и една приятелка с реконструкция сподели (понеже и тя е така), че я е боляло много разтягането на кожата. А при нея са взимали и мускул от корема...При теб как е? Ако е удобно да споделиш, разбира се. Може и на лични, но предполагам, че и за озарение е важно да има информация. 

СОНЧЕЕЕЕЕЕЕ,   радвам се, радвам се много, че вече си добре!!! 

Вивир,   да, в това отношение си напълно права. Аз имам тук 2 романа, но понеже чета малко особена литература (навик от университета  ) и този път съм надминала себе си в избора на четиво и доста трудно върви първия. Ама хич не се насилвам, гледам си филми, ровя си из нета и така. 

Еливас,   радвам се, че споделяш с нас своето виждане, убедена съм че доста си обмисляла преди това.  И аз като теб уважам чуждото мнение и избор, всеки човек е индивид сам по себе си и поради тази причина и аз не натрапвам мнение, а само изказвам своето. Има много истина в това, което си написала, естествено че е така, че ние също трябва да си помагаме с мислите си, но за мен си остава идеята за златната среда - не залитам нито в едната, нито в другата посока, защото и в двете има по-малко истина и полезни неща. Но това съм аз.  Още веднъж ти благодаря, че сподели!

А сега за мен. 
Вчера ме изписаха (наобяд) и вече съм на другото място, където обикновено отсядам. Все още не ме боли, явно е отшумяло, но ми е доста изтръпнало. Снощи излизах на вечеря и пих винце. Ама нещо съм доста сополива и сега съм на панадол и някаква хомеопатия - осцилокоцинум. Има и друго, ама вече не ми пука, то претръпнах  Въпреки че дренажите даваха 0 течност, моя хирург ми обясни да следя за "джоб", защото било често срещано  - събиране на малко течност около шева. Еми, освен ако не ми расте нова цицка, май имам малко и утре ще ходя в болницата да ми го теглят с игла, ако е това. Не боляло, ама то и да боли, имам ли избор?  То е съвсем малко, пак казвам - ако е това, но по-добре да ме видят, отколкото да си правя експерименти. 

Сега ви целувам и хубав ден!   

Кана и аз събирах лимфна течност и ходих към 5-6 пъти да ми я точат. Нищо не се усеща. Повярвай ми. Всичко е толкова изтръпнало, че месеци по късно пак няма да усещаш. Аз не вярвах като ми казваха, но е така. Особенно в началото не усещах като си правя епилация под мишницата или ако се пръскам  с дезодорант нищо не усещам по кожата...в началото докато свикна се прасках в повечко щото все си мислех, че не съм уцелила мястото 

Привет, момичета!
Влизам само, за да те успокоя Кана - и на мен ми се събираше течност известно време. На 2-3 пъти ми теглиха със спринцовка. Никак не е болезнено.
А пък мен наистина ме чака голяма шетня, но днес какъвто студ е тук изобщо не ми се подхваща. Но няма как. . .
Хубав ден и от мен! Целувки на всички   

Кана, аз също ще те успокоя, че изтеглянето на лимфна течност изобщо не боли, те пръскат мястото с месна упойка. На мен още в болницата, като бях на два пъти ми източваха по една голяма спринцовка от гърдата. Сега не знам дали има още никой не ме е преглеждал вече 2 месеца. Чувствам ръката си изтръпнала и под мишницата, но не знам това дали е лимфна течност, а пък и кой да ми каже....
Кана, ако искаш да гледаш онлайн бг телевизия от тук:www.dimisoft.net  за развлечение разбира се.
Нина, стига с тези ремонти, идва зима вече...
eliwas, много ми хареса твоя пост. Споделям твоето мнение. Но не всички лекари са компетентни и ти обръщат необходимото внимание, някои се водят само на работа като задължение, а не като в услуга на пациента. А не всеки пациент е длъжен да се превърне в половин "доктор" за да разбере болестта и диагнозата си, за да избира сам лечението си.

Оптимисче, Нас Нина как я хванахте тази лимфна течност. В началото се притеснявах, че непременно ще трябва чистене под пълна упойка, понеже имаше такъв случай в болницата. Но явно е било не само от лимфна течност.

Кана явно няма нищо страшно в това, не прави моята грешка да тръпнеш от страх. Въпреки, че като чета постовете ти си мисля, че не си толкова изплашена.
А ето и Соня сподели, че и се е случвало и няма нищо страшно.
Леле момичета, да знаех ,че няма нищо страшно, а колко страх му брах след опрецията, че може пак да ме оперират.

Оптимистче ще падна, депилация и пръскане с дезодорант. Колко време мина от операцията? При мен вече почнах петия месец и никаква депилация и пръскане с дезодорант. То не че има пот и косми под мишницата, даже една приятелка се шегуваше, че хората плащали луди пари за такъв ефект, а при мен безплатно. Дори спрях да си депилирам ръцете, защото ми препоръчаха шест месеца да не се депилирам. Има един лосион против окосмяване и ако нямам химия ще го пробвам на ръцете иначе преди ползвах машинката за цялото тяло.

Донякъде съм съгласна с теб, даже преди време казах на майка ми, че не вярвам в лечението, а ще го проведа за мое лично успокоение. Че ако не го проведа, винаги ще съществува страхът, че не съм направила всичко необходимо да живея.
По отношение на клиничните пътеки и разцъфването на фармацевтиката съм споделяла мнението си в друга тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=308735.0
Няма да го правя тук, защото не е мястото.

Хули къде си? Чакам отговор от теб?
Тъй като наистина има лекари и лекари, а решението е мое, трябва да сондирам мнения и да направя най-доброто проучване. Тъй като никога не си се притеснявала да споделиш го пиша в темата, но може и на лични да обменим малко информация.
Когато окончателно приключа с комисите, обещавам официално ще си публикувам резултатите в темата.

Леле, момичета, вие сте златни, истински перлички!  То зима иде, ама за съм на някаква морска вълна...Дали не се дължи на факта, че кинезитерапевта ми е от Карибите и цяла седмица водехме разговори на тази тема? Благодаря на всички за включването и информацията.

Ангелари,   казваш страх - страх, не страх, и без това вече съм като Франкенщайн    - кръпка отгоре, кръпка отдолу, та трябва да продължавам да правя каквото е необходимо!

Сонче,   УРААА!!! БГ телевизия, мила родна реч!!! ХИП-ХИП-УРААА!!! 

Пак ви целувам всичките! 

Сонче,   така се зарадвах на всички ви, че забравих нещо много важно, касаещо теб!
И така - перуката! Виждам, че и при теб е дошъл реда й и искам да ти кажа няколко думи. 

Прости ми, че навлизам в тази толкова лична и деликатна тема, а именно за външния ни вид, но понеже знам колко се притесняваш за това как изглеждаш, реших да ти дам един съвет. Знам колко е трудно да излезеш с перуката първия път, да се покажеш. Но, ще ти кажа какво направих аз, дано ти помогне.
Сложих си я, погледнах се в огледалото и си казах - "Тези, които заслужават да знаят и са ми близки, знаят, следователно няма да се взират. Тези, които не знаят, значи не заслужават да знаят и съответно тяхното мнение не е важно за мен. А ако има такива, които от нездраво любопитсво или от липса на възпитание се опитат да се бъркат - свалям перуката на мига пред тях и ги чакам да им падне ченето! Това съм аз, аз и моите близки, ние заедно се бориме с тази диагноза и само НИЕ имаме значение!" И така излязох - със самочувствието на борец, на красив борец! Защото Сонче,   , именно тва сме всички ние - красиви борци! Успех, мила, и помни - колкото по-рано се престрашиш, но го направи с ГОРДО ВДИГНАТА ГЛАВА И СИЛА В ПОГЛЕДА,  толкова по-лесно ще ти е, не отлагай! Целувам те!  И помни - наистина не личи, само ние сме тези, които разпознаваме перуките. 

Кана, много ти благодаря за милите думи. Успяваш да ме накараш да се боря все повече и повече с всичко и с всички.   Бъди жива и здрава!
Благодаря и на другите момичета във форума, няма да ви изброявам. Вие си знаете   
Още имам някой косъм на главата си, но за 3-та химия, която е на 21-ви, сигурно ще я сложа тази прословута перука. А и семейството много ме хареса с нея, какво ми пука от другите.
Момичета, искам още нещо да питам, много се притесних дали да нямам още лимфна течност, кой трябва да ме прегледа /Хирурга, който е в София и изобщо не се интересува от пациентите си/ или да отида при първия ми хирург в Кърджали, или пък в Хасково, където правя химията... Тя моята е много сложна, всеки прехвърля топката на друг, за сметка на пациента...т.е.  аз съм потърпевшата. Сама си изследвах хер-а ,ПР,ЕР и като попитах химиотерапевта, какво следва от тук нататък, каза - "нищо". Значи съм имала излишни 200 лв. , т.е. нищо не се променя...

miladam не разбрах само почнала ли си химия или не, или пък вече си я преминала. И всъщност какво общо има химията с това?
Да не би проблема да е в главата, в повечето случаи е там.
Може би трябва да си зададеш въпроса имаш ли достатъчно самочувствие след операцията? И ако отговора е "НЕ" не е нужно да поташ повече.
Пиша ти всичко това, защото си споделила, че си омъжена от скоро. Може би все още се притесняваш от операцията и от това дали изглеждаш добре.

Соня аз не съм много веща, но ще ти пиша това което знам.  На комисия те дава основно хирург. Най-добре е този който те е оперирал. Но ти може да посетиш и някой от Хасково, да му обясниш и той да ти назначи нова комисия.
Но Хули тук е по-веща, нека ме поправи.

Кана ти просто си пълна с дух    Няма да казвам запази го, ще кажа увеличавай го.

miladam, мисля че проблема идва от другаде, наистина, не е от операцията, не е и от химиотерапията. Това е моето скромно мнение,аз съм оперирана преди 2 месеца,  минах вече 2 химиотерапии и съм на 42 години. Разкажи повече за себе си, ако искаш на лични по-добре.