Добре, че прочетох!!! С първият си син такъв ужас съм изживяла с това забелване, сама не успях явно да се справя и стигнахме до хирург, сега разбирам, че е било напълно излишно! Повече никога не бих си причинила на мен и на детето ми това! 
- Публикувана: 2 окт. 2008, 10:35 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2008, 19:13 ч.
Не съм забелвала пишлетата на моите момчета
За мен лично "лекото оголване" е твърде хлъзгаво понятие. Дали дърпам достатъчно, за да има ефект? Дали пък няма да дръпна прекалено много и да предизвикам нараняване? Дали пък при вече позабелено, не дърпам прекалено малко и няма да предизвикам вторично слепване? Не съм намерила нещо, което да ме убеди, че субективното "леко забелване" ще ме предпази от възможните последствия, които се приписват на забелването. Самият факт, че е възможна вторична фимоза при вече уж оголена главичка, иде да ми каже, че кожичката си има някаква функция там, а именно да предпази тази бебешка нежна част от околния свят, и аз работа там нямам. Иначе истината за всеки е различна и се базира на информираност, интуиция и, не на последно място, опит на близки и познати.
Здравейте, много съм объркана. Изчетох почти всички мнения за и против забелването на момченцата. Аз самата се опитвах, когато синът ми беше бебе и почти успях - кожичката стигна до ръбчето на главичката. Повече не можах, защото той не ми даваше, плачеше и свиваше крака. Отказах се вярвайки, че природата сама ще свърши работа. Това положение на кожичката остана. Сега е на 4г. и аз обмислям вариант да го заведа на хирург. Той е добре, но се опасявам, че няма да се "оправи" сам, защото още не му е на акъла тази работа. Не мога да се оставя в ръцете на съдбата и природата и един ден синът ми да се черви. Какво да правя?
Ако ще предприемаме нещо с баща му, знам че изобщо не трябва да се бавим.
Ако ще предприемаме нещо с баща му, знам че изобщо не трябва да се бавим.
Прочети тази статия:
http://www.bg-mamma.com/site/content/view/966/53/
и ти обръщам внимание на:
До към 3 - 5 година слепналата кожичка спонтанно се отлепва при голямата част от децата. При останалите това става през пуберитета.
Според мен хигиената, за която говорят българските педиатри и забелването е едно и също нещо. Не практикувам нито тази хигиена, нито забелването. В статията много добре е обяснено, че работа там нямаме освен обща хигиена без дърпане.
Всяко насилствено и неестествено нещо е вредно!
Всяко насилствено и неестествено нещо е вредно!
когато го къпем, дърпам леко кожичката, без НИКАКЪВ натиск и обливам с течаща вода. Това за мен не е забелване, а хигиена. Забелване е това, което направи свекърва ми един ден докато беше малък Никола, дръпна кожичката с натиск, съответно кожичката се нацепи, имаше кръв (и да няма кръв, като се упражнява натиск е забелване)...всъщност като се замисля това правят и педиатрите, когато детето стане на пределната възраст от 6 месеца примерно и още не е забелено...както и да е де, след тази случка, реших да пренебрегна изказваия от рода на "на колежката, на сестрата, на сина детето го оперирали, защото не забелвали" и да прочета малко по въпроса. Попаднах на статията на доц. Бранков и на още няколко такива и направих информиран избор. Правя това, което споменах в началото и не се притеснявам от това, че все още не е забелен
и двете ми баби имат по двама сина, никога не са забелвали и никога не са стигали до хирург
и двете ми баби имат по двама сина, никога не са забелвали и никога не са стигали до хирург
когато го къпем, дърпам леко кожичката, без НИКАКЪВ натиск и обливам с течаща вода. Това за мен не е забелване, а хигиена....
Точно това трябваше да се уточни!