всеки си знае най-добре положението, и аз искам да направя всичко за децата си, но пусто с тези мижави заплати не става, сина ми е на 16г. и работи в почистваща фирма за да има пари за глезотии ( не че ги харчи за глупости) купих му скъп ( за моето положение) телефон защото заслужава, не го казвам само че е мое дете, момичетата които го познават знаят какво дете е, разбран и отговорен, втория телефон си го купи сам ( пълна глупост според мен за какво са му два, но той си е работил и си е изкарал с труд парите за да си ги харчи) сам си плаща сметките на телефоните, таекондото, обувки, дрешки
радва ме факта че не мисли че сме му длъжни ( ако трябва да съм честна ме радва това му отношение) знае че може да разчита на нас, но ако ми каже че иска телефон за 300лв. пък другото както дойде
аз също гледам да не искам от майка ми, не и казвам когато сме зле с парите, жената на 60г. се принуди да работи в чужбина за да помага на децата си, а кога ще се поглези тя не се знае, нека не забравяме че тези родители се грижат за децата си докато станат самостоятелни ( а и след това) като често се лишават от много неща, не мога и да си помисля да кажа на майка ми че искам нещо за мен и тя няма право да си вземе един хубав парфюм примерно