Извинявам се за резкия тон, извиних се и неколкократно в първия си постинг. Осъмних се в истинността на темата защото се е случвало не веднъж накой да подклоди скандал и да си плюе на петите или само да гледа сеир. Може и да не ви се вярва ,но вече имаше няколко случая. Майките пишат, отговарят от сърце и стараят да помогнат и накрая се оказва че някой се е пошегувал с тях. Явно случая не е такъв. Позволих си да дам някои принципни съвети за отношение към дете-без да визирам дали е осиновено или не. Права си Дидка- нямам опит с осиновено дете. Но намирам общ език с доста деца които не са мои и които водят за проблемни. Справям се някак и затова си позволих да дам съвет. Извинявам се за тона. Просто не си падам по насилието. Наказание за мен както съм казала по-горе е да лишиш от нещо любимо за ядене, но не от любовта си. Разбирам че Пенка обича децата си - иначе нямаше да пита за помощ тук. Но въпросът е как е пречупено през пизмата на детето. Catnadeen е описала много точно какво става в главата на едно дете. Важен е подходът към него. Дори ще си позволя да посъветвам Пенка да се срещнат с датски психолог- смятам че той може да помогне и на детето и на родителите.Ако не друго той поне може да стигне до същността на проблема с общуването, защото явно проблемът не е дъвката, както подозира и самата Пенка. Желая ви успех. Всъщност сигурна съм че ще успеете да намерите общ език с децата. Само да ти кажа също така да не очакваш цветя и рози, децата боледуват, сърдят се , грешат, ядосват се, обиждат се, смеят се и плачат едновременно, менят си настроенията-Това е да си родител-да си с тях и до тях във всеки един труден момент за тях. Дано пак не съм рязка.
Между другото прочетох много добре първия постинг и сама писах че съм объркала годините на детето, но понеже съветите са универсални не сметнах за нужно да го преправям.