хоби:гадаене-хаиде да се пробваме...

Гут морниг.Ай лонт ту сей дат дъ фотос нон майн. Тези снимки не са мои, взех ги от един сайт.Мъжете там не са ми познати, конете също.

Ето една снимка от Рилски манастир - <a href="http://www.picvalley.net/v.php?p=u/861/1362398074.JPG">photo_1</a>

Сайт със снимки от Побити камъни - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B … D1%8A%D0%BD%D0%B8

Ab alio expectes, alteri quod feceris. - Чакай от другия това, което си му направил.
Ab equis ad asinos. - От кон на магаре (понижение в длъжност).
Absentem laedit, qui cum ebrio litigat (Syrus) - Който спори с пиян, воюва с неприсъстващ
Acrius appetimus nova, quam iam perta tenemus. - По-упорито се стремим към новото, отколкото да пазим вече придобитото.
Ad cogitandum et agendum homo natus est - Човекът е роден да мисли и да действа.
Addio! (ит.) - Сбогом! Ad duo festinans neutrum bene peregeris - Вършейки прибързано две работи, няма да се справиш добре с ни една


Великите духове винаги намират яростна опозиция сред посредствените. Посредствените не могат да разберат, когато човек не се придържа към безмислените предразсъдъци, а честно и смело използва своя интелект.
А.Айнщайн

Беден е този, чиито удоволствия зависят от позволението на друг.
Мадона

Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.
Тери Пратчет

Всички сме ангели само с едно крило. Можем да летим единствено като се прегърнем един друг.
Лучано Ди Крисченцо

Винаги трябва да знаеш кога приключва един етап от живота ти. Ако упорстваш да го продължиш повече от необходимото, ще изгубиш радостта и смисъла на всичко останало.
Паулу Куелю-Петата планина

Дано синтенциите и мислите на великите са ви харесали. Ще потърся още снимки.

http://ide.li/modules.php?op=modload&name=eGallery&do=sh … amp;orderby=dateD

http://ivoso.blog.bg/viewpost.php?id=13454

Добро утро, момичета  МНого хубави снимки виждам. На Перперикон съм ходила два пъти наистина е много магнетично това място. Това за цветята много ме заинтригува, ей сега ще го прочета по-подробно. Ведър и успешен ден ви желая 

                    "Свещени думи на Учителя към ученика"
                                 "Изгревът", том14
Божественият свят
Божественият свят е най-красивият. Хората не могат да си представят тази красота. Съществата,които живеят там,са красиви,умни,учени и щастливи-най просветените същества. И на вас не остава нищо друго, освен да влезете в този свят. Вън от Този свят щастие не съществува.
Звездите
Всяка звезда е жилище на разумни същества,които изпращат своите светли мисли по цялата Вселена. За тях Земята представлява предметно учение. Понеже Разумните същества влизат в система, създадена от Първата Причина,затова Те мислят за всичко,за което и тя мисли.
Съзнанието
Единственото нещо,което човек запазва след смъртта си,това е неговото съзнание.
Онзи свят
Къде е онзи свят? - Не е много далеч. разстоянието от този до Онзи свят е един ден път. Колкото време минава от изгряването да залязването на Слънцето,толкова време ще употребите да отидете до Небето,до Рая,т.е. до Онзи свят.Това може да се разбере в буквален,в преносен и в идеен смисъл.Ако го разберете в буквален смисъл,ще намерите на Земята онази Школа,която е клон от Небесната Школа.Ако го разберете в преносен смисъл,ще се пренесете в една област,също тъй клон на Божествената.Там ще изучавате по-високи неща от земните.Това ви се вижда чудно,отвлечено,защото мислите,че пространството над Земята е празно.Не,цялото пространство е населено със същества с по-висока култура от нашата.За да имате ясна представа за този свят трябва да се научите да излизате от тялото си, да посещавате тия светове-ще отивате и ще ги разгледате и ще се върнете пак в тялото си.Тогава няма да се страхувате от това,което днес ви плаши.Колкото и да се страхувате, Ангелът на смъртта ще дойде,ще ви вземе и занесе на Онзи свят.Докато сте на Земята,вие трябва да работите,да изпълнявате онова,за което сте дошли.Тогава като ви се заговори за Онзи свят,да не се страхувате.Вие няма да умрете,но ще възкръснете.Който е възкръснал,той не знае вече какво нещо е смъртта.
                     Учителят Дънов казва:
"Човек трябва да живее на Земята 120 години,за да премине по 10 години във всеки зодиакален знак"

      ,ще чакам

Добър ден и от мен!

Аз съм точно от тези, които точно в петък работят много, но какво да се прави - съдба.
[/url]

 Добър и слънчев ден! Статията за символиката на цветята е готина. Мерси!

Кактуса малко ме хвърли в оркестъра мен. Преди време една приятелка пожела да й подаря именно кактус за рождения ден. Надявам се да й се случат само хубави работи,де 

Здравейте, момичета. Аз съм доста грипозна и днес ще пазя къщата, в резултат на което ще досаждам много в темата:) Видях, че Фатима харесва снимки на кученца и мисля като начало да сложа няколко.

Това е кучето на един приятел, жалко, че го откраднаха, но пък снимката винаги ме развеселява

Това пък е моето куче, което дойде при мен в един много тежък момент и просто ми даде смисъл за някои неща. Много го обичам. Няма толкова непорочно, чисто същество.

Ето и една статия за циклите в астрологията, много е дълга и зат … о пък е интересна.
Поствам ви и един албум със снимки, които съм събирала доста време, но символиката в тях е уникална. Настроението, което носят е някак тъй специфично - хем плашещо, хем успокояващо. Ето и моите Горски настроения

Хелта, кучето е страхоооотно  искам и аз таковааа
А горските снимки са вълщебни направо! Ти ли си ги правила?

buttinsky, не съм ги правила аз за съжаление. Те са професионални, ще ми се и аз да имам подходящ апарат за такива снимки, ама нямам. Просто съм ги събирала две години от нета.
Моето кученце е на 1 година, догодина се надявам да стане баща. Ако тогава все още имаш желание ще измислим нещо.
А сега ви пускам една статия за Феноменологията - нещо крайно интересно за мен.

Феноменологията е философия на преживяването. За феноменологията крайната точка на всяко значение и всяка стойност е живото преживяване на хората. Задачата на философа е да опише структурата на преживяването, в частност съзнанието, въображението, отношението с другите живи същества и ситуираността на човека в обществото и историята. Феноменологическата литературна теория разглежда произведенията на изкуството като посредници между съзнанието на автора и това на читателя или като опит да се разкрият аспектите на човешкото същество и неговите светове.
Модерният основател на феноменологията е немският философ Едмонт Хусерл, който търси пътищата, по които философията може да стане строга наука чрез завръщането към самите неща. Търсейки основанията, върху които философът може да се облегне в отстраняването на всички неопровержими допускания и описание на това, което е дадено в опита. Пътят към една философия без предпоставки започва с отменянето на ‘естественото отношение’ на всекидневното познание и приемането, че нещата са просто там във външния свят. Философът трябва да постави извън скоби обектния свят и да се съсредоточи върху онова, което е вътрешно за съзнанието. Тъкмо чистото описание на феномените на преживяването, според вярването на Хусерл, предоставя на философа основанието за необходимото, сигурното знание.
По - късните феноменолози са скептични към твърдението на Хусерл, че може да има описание на съзнанието, без взимането предвид на определени предпоставки. Обектите се възприемат винаги частично и нецялостно и допълването на пълния им вид се осъществява по отношение на интересите и очакванията на възприемателя. Всяко възприятие и всяко преживяване включва определен хоризонт от очаквания, от които, противно на твърдението на Хусерл, не можем да се освободим.
Тръгвайки от Хусерл Мартин Хайдегер твърди, че преживяването е винаги свързано с акта на познанието, а познанието от своя страна е свързано с разбирането. За разбирането Хайдегер твърди, че е винаги налично – бидейки в света ние разбираме този свят в по – малка или по – голяма степен. Хайдегер събужда една стара идея, че интерпретацията на текстовете е фундаментално кръгова, доколкото разбирането на отделните детайли е винаги основано върху някакво допускане за цяло. Така частта зависи от цялото, но и цялото зависи от частите и по този начин между тях се оформя т.нар. ‘херменевтичен кръг’. Хайделгеровата философия върху разбирането включва и неговото собствено разбиране за човешкото съществуване. По този начин той осъществява едно частично завръщане към Хусерл, но с цел значително да го обнови. Хайделгеровата идея за предзададеното разбиране е много важна за по – нататъшното развитие на феноменологията, която се концентрира върху интерпретацията и четенето. Т.нар. херменевтична феноменология, чиито главни представители – Гадамер и Пол Рикьор, се занимават тъкмо с пресъздаденостите на разбирането и теориите за текстовото възприемане. Тук се изследва по какъв начин литературните творби се възприемат различно от различната читателска публика.
Първият теоретик, който се занимава с литературна феноменология, е Роман Ингарден, който е автор на две фундаментални произведения: първото – “Литературното произведение на изкуството” (1931г.) и второто – “Познание на литературното произведение на изкуството” (1937г.). произведенията на изкуството и в частност литературата, привличат неговото внимание, тъй като не принадлежат нито на реалността, нито на идеалното. За разлика от автономните, напълно определени обекти, литературните произведения са зависими за своето съществуване от т.нар. ‘интенционални актове на съзнанието’ на техните създатели и техните читатели. Интенционален акт е акт, чрез който съзнанието се насочва към обектите от света. При това насочване се снема разликата между съзнанието и света. Ние узнаваме, че имаме съзнание в момента, в който то схваща някаква особеност на света. От своя страна светът съществува, тъй като съществуват съзнания, които да го възприемат. Тъкмо тази двойна зависимост на съзнанието от света и на света от съзнанието се нарича интенционалност на съзнанието. Именно поради това, Ингарден счита, че литературните произведения никога не са частни творения на индивида, а са т.нар. междуличностни феномени. Те не могат да бъдат абстрактни, каквито са числата и фигурите в математиката, които са наистина идеални обекти. Литературните творби са свързани със своята история и момента на появата си. Ингарден описва литературното произведение като междусубективен интернационален обект. Те имат своето начало в съзнанието на автора и биват запазвани чрез писмеността и други физически носители. Запазените литературни творби биват съживявани в актовете на съзнанието на читателя. Това обаче не означава, че творбите са изцяло зависими от психологията на автора и читателя. Всяка творба, тъй като се запазва исторически, надхвърля всяко моментно преживяване, макар че тя идва в света и продължава да съществува чрез различните актове на съзнанието. Ингарден нарича литературните произведения хетерономни, защото те не са никога напълно автономни или напълно зависими от съзнанието на автора или читателя. Литературните произведения ги надскачат, макар че са зависими от тях.
Ингарден счита, че литературните произведения са съставени от пластове. Всеки един от тези пластове има своя качествена характеристика:

- първият пласт е този на словесните звукове
- вторият е пластът на смисловите единици
- трети е пластът на схематизираните аспекти, което означава различните перспективи, от които светът на произведението е разгледан
- четвъртият пласт е на представените обекти

Според Ингарден, литературното произведение като цяло е схематизирано, тъй като отделните пластове имат места на неопределеност, които читателят трябва да запълни. За Ингарден успешната литературна творба успява да комбинира четирите пласта в едно цяло, което Ингарден нарича ‘полифонична хармония на произведението’.
Ингарден различава начина, по който се възприема творбата от самата творба. Това е фундаменталната разлика между художествено и естетическо. Взета сама по себе си, творбата представлява художествен обект, но в рамките на читателското възприемане се превръща в естетически обект. Всъщност не само читателите с различни очаквания възприемат творбата под различни естетически рамки, но и самата творба е вътрешновремево събитие, което не може да се схване напълно в нито един момент. Отделните пластове не могат да бъдат схванати едновременно и в тяхната цялост. Например, когато четем едно произведение, през повечето време не обръщаме внимание на словесните звукове. Нашата цел е да схванем смисъла и образите в литературното произведение, т.е. отделяме по – голямо внимание на един пласт за сметка на друг. Творбата се разгръща хоризонтално чрез един сноп от незавършени и с различна перспектива възгледи. Ингарден обаче подчертава, че тази игра на перспективите не може да бъде безкрайна и твърди, че има някакви лимити, в които може да се простре дадена конкретизация на творбата.

Философията на изкуството на Ингарден оказва особено влияние върху по – нататъшното развитие на немската и френската литературна теория. Един от продължителите и в същото време критици на Ингарден – Волфганг Изер счита, че Ингарден е прекалено склонен да разглежда отношението читател – творба еднопосочно, т.е. от текста към читателя. Изер настоява, че движението е двупосочно и крие в себе си множество непредвидими форми. Четенето е много по – вариативен и динамичен процес, който не се ограничава до запълването на празнотите в четирите пласта на творбата. За разлика о т Ингарден, Изер твърди, че възприемането на творбата може да бъде много по– стойностно и вариативно. Също така Изер упреква Ингарден, че прекалено се осланя на класическото понятие за хармония. Съществуват множество произведения, които не могат да бъдат описани чрез понятието за полифонична хармония. Съществуват творби, в които има множество несъвместимости и дисонанси, които обаче не пречат тези творби да бъдат стойностни и ценени. За Изер, четенето е процес на откривателство, в който изненадата, обратите и дисонансите имат силата да провокират привичните за читателя предположения относно природата на литературните произведения.

Много е хуубав, ами трябва първо да си поразширя къщичката, за да можем да си гледаме доги, ееех...дано .
Преди малко влизах във фотографската темичка, много хубави снимки са сътворили нашите съфорумки, напълниха ми очите.
Почвам  да чета статийката

 Щом обичате кучета - заповядайте 

а тук са вече попораснали

а тук е Мирчо с баткото
.

А пък кучета и деца в хармония е най-сладко. Хубави снимки.

Страхотни снимки 
За жалост не съм ходила на никое от Свети и старохти места, но има време.
Връщам се да прочета множеството информация,която сте поместили.
Страхтни кучета. Без животни е толкова пусто, аз имам папагал,който страшно много обичам. Привързах се към него доста, а го имаме от четири месеца.