Пак за градината- плаче сутрин...

Maма Галка, още преди забравих да ти благодаря!
Именно във връзка с този откъс щях да пиша. Незнам доколко има връзка с  тази ситуация, но и той и аз още от първите дни в градината сме с хрема и червено гърло (аз). Още преди съм се убедила във връзката между емоционалното състояние. Ако се скарам по-сериозно, очаквам грипоподобни истории. Но капака беше това лято. Тъй като си падаме малко злояди, бях взела присърце яденето. Стигаше се до сериозни разправии. Никой не може да ме убеди, че по-късно появилия се много сериозен здравословен проблем нямаше връзка с това напрежение. И накрая реших- край. Колкото иска, когато иска- е с малко направление от мен де. И...проблема изчезна.
И аз доста съм мислила за полза/вреда от градините. Нямам категорично мнение. Аз не съм ходила. Много завиждах на децата там. Пък ето какво ми дойде до главата.

Каква ирония,нали?И аз много исках,а не ме пуснаха,бях се зарекла Ния да я пратя още на три,но ...и сега на 4 май няма да стане При Никол-точно обратното
Дъщеря ми направи голяма драма сутринта,плакахме и двете накрая,мислех вече да я мъча.Отивам да я взена на обяд-тя вече е нов човек-смее се,общува...цял следобед играе с едно съседче,сега замина на балет с баба си.,..никак не е вкопчена в мен.Как се взема правилно решение

Може и ние да бъркаме, но не е ли задача и на възпитателките в градината да предразположат децата 
За съжаление помнят. И аз имам подобни спомени и синът ми, предполагам и щерката ще има 

abigale, и аз това те съветвам...
Няма нужна детето да се травмира... Ако имаш такава възможност, разбира се...

Как е детенце сега?


MamaGalka, благодаря ти за книгата   
Точно тази я нямам, а все едно аз съм написала откъса 
Определено ще си я поръчам - благодаря!

Добре де,а къде е границата?Има ли някакви що годе обективни критерии,по които да се ориентирам кога трябва да отстъпя Ами ако е на крачка от т.н "свикване"?Работя с деца често и много от тях ми разказват с ентусиазъм за градината,за игрите си там,така ми се иска и моето дете да изпита подобна радост....А ако това никога не стане и само я травмирам напразно?Как бих могла да знам?

близките ти са прави
ако стреса не му вреди - а явно е че щом ИСКА да ОСТАВА и да играе - не му пречи, не виждам защо трябва да се поддаваш на желанието му светът около него да не се променя
светът се променя - с наше съгласие или без...никой не ни пита...и ако децата ни са НЕПРИСПОСОБИМИ - ще станат като динозаврите....
дъщеря ми реве - няма как да не реве сутрин, но вечер я взимам относително в добро състояние и дори забелязвам някакъв скок в развитието й да иска да е самостоятелна и в това което говори и прави...да я лишя от това развитие, заради рева сутрин, след като явно детето не му е зле там?
не ми е добре като реве, но търся доброто в цялата ситуация...ако решиш и ти да видиш напредъка в детето си от контакта с връстници и разнообразната среда - ще ти е по-леко да свикнеш с трудностите, а от там - и на него ще му бъде по-леко....а и да не бъде - никой няма да го чака да се накани за дадена промяна в живота...нали?

Всяко дете е различно с различен темперамент и чувствителност. Едно дете се приспособява лесно, на друго му е нужно повече време, трето въобще няма да успее да се приспособи към яслата или детската градина - не случайно тези двете обществено-възпитателни заведения не са задължителни.
Интересен е въпросът кога и как е възникнала нуждата от такива заведения!
"За пръв път необходимостта от обществени детски заведения се появява в широк мащаб през 17-18 век във връзка с развитието на промишленото производство и активното привличане на жените към производителния труд." т.е. причината за възникването им не е продиктувана от нуждите на децата, а от нуждите на обществото - повече работна ръка.

Родители и учители се самонавиват колко полезно за децата е да са сред връстниците си.....да, но децата в различна възраст имат различни потребности и това да са със своите връстници далеч не е най-важната и значима потребност на 2, 3 или пък 4 годинки.
До 3 годишна възраст например децата все още не изпитват нужда да играят заедно с други деца - предпочитат да играят с възрастни или сами да откриват света, но задължително до тях да има сигурна опора - мама. Едва след три годинки започват взаимните игри с връстниците, но детето все още е почти невръстно. Защо си мислите, че грижата на майката няма да е достатъчна? Нима една учителка, която се занимава с 30 мънички дечица е по-способна да възпитава детето ви от вас самите? Да погали всяко едно, да го гушне преди да заспи, да му даде топлината и обичта, която майката дава? Според мен е невъзможно - дори и при най-голяма желание от страна на персонала! Освен това има детски площадки пълни с дечица  - по-малки и по-големи където децата ни могат да си намерят приятелчета в игрите.
В нашите детски градини няма необходимите условия за адаптация. Тук плачещото дете, идващо за пръв път, се грабва от ръцете на майката и  изведнъж, попадайки в абсолютно нова среда се очаква да се адаптира някак от самосебе си. Вярно, идва времето, когато детето спира да плаче, но с цената на голям стрес.....и защо? На кой му е необходимо това? Не е ли по-лесно да се помисли за един по-правилен правилен подход към децата, които идват за пръв път?

Който е учил педагогика знае изискванията за възпитание и обучение на деца в предучилищна възраст - един възпитател на пет дечица - къде е това в България?
Аз до сега гледах и двете си дечица. Ако имах финансовата възможност щях да си продължа да си ги гледам - и двамата. Не смятам, че нещо им е липсвало - всеки ден си излизаме навън, имат си приятелчета връстници, учим си вкъщи, забавляваме се.
Тази година обаче записахме сина ни на градина - мислих, че няма да има проблеми с адаптацията понеже е на 5 годинки. Когато ходихме да избираме градина много му хареса, беше ентусиазиран, тръгна с желание. После обаче започна да се натъжава, да плаче късно вечер и рано сутрин. Сега е вкъщи - малко болен - настинка - пее ми песничките, които е научил там, казва ми приказки, стихчета....това е прекрасно. И аз искам да свикне, да му е хубаво и да бъде щастлив - нали това е целта на градините(една от нашите градини се казва "Щастливо детство") Искам обаче да му дам повече време. Той вече е на 5, можем повече да разговаряме и мисля, че ще стане по-лесно. Не смятам, че насилието е добър подход! Нито смятам стресът за полезна необходимост.
Това, че детето нямало да се адаптира в първи клас, щом не е посещавало детска градина не е вярно - за това са предучилищните групи - познавам много деца, които не са ходили на градина - е ми не са "като динозаврите"  .
Така, че ако имате възможност гледайте и възпитавайте дечицата си лично - това е един път в живота, времето на ранното детство няма да се върне никога  - сега децата ни имат най-голяма нужда от близостта ни!

Момичета днес ме нямаше- сега ще чета какво сте писали. Много съм ви благодарна, че се включвате. ще пиша утре повече. Но само да кажа, че реших утре да го оставя вкъщи. Имам възможност. Пък той пита- Ама завинаги ли няма да ходя?
Питам се, дали ако детето е по-бавно адаптивно, не е по-добре максимално да няма отсъствия от градината когато вече е свикнало...Защото после пак би се почнало всичко отначало... Но пък и свикването на такова дете би му коствало много повече психически стрес и енергия, отколкото на по-адаптивното...
Лека вечер ви желая!