- Публикувана: 23 септ. 2008, 09:54 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2008, 10:27 ч.
Жените като че ли повече боледуват от рак
Вчера обаче се убедих, че това което ние си направим и бог не може....
Не може да имаш диагнозата ни и да откажеш да повярваш?
Не може да ти назначат лечение и да не го проведеш...
От вчера си задавам много въпроси свързани с диагнозата рак.
Имам отговори, но за себе си
Много близък млад човек - от година с това заболяване.
Отказа лечение, защото не искаше да вярва, че е болен от това.
Жалко - и за него и за малкото детенце, което има нужда от тати.
Почина вчера.
Поклон .
Не може да имаш диагнозата ни и да откажеш да повярваш?
Не може да ти назначат лечение и да не го проведеш...
От вчера си задавам много въпроси свързани с диагнозата рак.
Имам отговори, но за себе си
Много близък млад човек - от година с това заболяване.
Отказа лечение, защото не искаше да вярва, че е болен от това.
Жалко - и за него и за малкото детенце, което има нужда от тати.
Почина вчера.
Поклон .
Да почива в мир. 
Ще прегледам темата, звучи интересно, но аз се интересувах дали и на вас ви се струва така, че жените повече боледуват от рак.
Какъв е смисъла да се ронят сълзи, какъв????????????????????
Ти Іssy подкрепи ли? Ами ако това е шанса много дечица да продължат да си имат татковци
Дълго време четях форума за борбата с рака.Накрая се регистрирах и реших да споделя своето мнение и опит,още повече че имам дълга предистория от 1980 година.Това е много лично ,но ще я споделя с вас .Дори нз един човек да помогна,заслужава си.Колкото и невероятно да ви изглежда ,истината е такава.
Бях отчаяна след операция от фиброаденом-доброкачествен тумор на едната гърда. В онези години
,още повече те гледаха като обречена(то и сега е така),защото стреса и психозата са тотално масови при млади и стари.
Преди и след операцията моите страхове ,че имам рак,че съм обречена, че няма да живея много
ме депресираха и отчаяха. Нямах желание за нищо.А бях само на 24 години.
Скоро след операцията получих на двете гърди нови по-големи образувания.От главата ми не излизаше мисълта,че това са нови тумори .Отидох на лекар. Той ме прегледа и посъветва да се оперирам отново ,защото това било бомба със закъснител и след време може да се развие злокачествено .Представяте ли си сега колко хора са подложени на тормоз и стрес,след като лекар
на когото доверяваш безрезервно своето здраве и живот ти произнесе '' присъдата''.
Да, както казва Хули -рака е диагноза ,но произнесена от лекар- тя е присъда.
Всеки по свой начин я изтърпява-болест,психоза и т. н.
Неведнъж съм го казвала и съм убедена ,че проблемите на хората са в главите им.
Та да продължа моята история.
Не го послушах,реших да си ''изживея времето''.Всичко това ставаше в главата ми.Не споделях с никого моите страхове ,за да не притеснявам родители и ..близки .Живях така близо година.
Започнах да се чувствам не добре и физически.като си мислех,че рака се разпространява по тялото ми,че имам разсейки и куп още глупости.Визуализирах нещата(което не е трябвало да правя в тази насока)Външно водех нормален живот, ходех на работа ,срещах се с приятелки...но
адът беше в мен.
Но се случи нещо...ВЛЮБИХ СЕ .
И това ми помогна да намеря себе си.Постепенно лошите мисли бяха заменени с нови и хубави. Страховете отстъпиха назад някъде в подсъзнанието и хубавите мигове с любимият човек ги отдалечаваха все по-далеч от мен..В главата ми се зародиха куп идеи,възможности, надежди и емоции.Не бях вече притеснена.бях радостна,окрилена (знаете как е)
Възвърнах си самочувствието,желанието да бъда красива ,да бъда жена. НЕ мислех за рака. Той просто не беше в главата ми.
Ако искате вярвайте след3-4месеца .нямах и следи от образуван ията в 2 гърди. Бяха изчезнали,не повярвах и отидох при същият лекар.Той ме прегледа и каза ,че са се разградили,но не забрави да ми напомни че е добре да направя нещо по въпроса да не би...Не го послушах.
Тогава не разбирах много неща,не търсих дори обяснения.Но сега зная ,че човек сам определя своят живот ,своята съдба-с мислите си,с решенията си ,с действията си!!!
Имам основания да не вярвам напълно в официалната медицина,въпреки,чепреди 6години и се доверих,но не съжалявам,защото всичко което не ни убива ни прави по-силни.
Поста ми стана доста дълъг,но вярвам,четой ще породи много''размисли и страсти''.
Желая на всички вяра и сила да победите страховете си!!!
Бях отчаяна след операция от фиброаденом-доброкачествен тумор на едната гърда. В онези години
,още повече те гледаха като обречена(то и сега е така),защото стреса и психозата са тотално масови при млади и стари.
Преди и след операцията моите страхове ,че имам рак,че съм обречена, че няма да живея много
ме депресираха и отчаяха. Нямах желание за нищо.А бях само на 24 години.
Скоро след операцията получих на двете гърди нови по-големи образувания.От главата ми не излизаше мисълта,че това са нови тумори .Отидох на лекар. Той ме прегледа и посъветва да се оперирам отново ,защото това било бомба със закъснител и след време може да се развие злокачествено .Представяте ли си сега колко хора са подложени на тормоз и стрес,след като лекар
на когото доверяваш безрезервно своето здраве и живот ти произнесе '' присъдата''.
Да, както казва Хули -рака е диагноза ,но произнесена от лекар- тя е присъда.
Всеки по свой начин я изтърпява-болест,психоза и т. н.
Неведнъж съм го казвала и съм убедена ,че проблемите на хората са в главите им.
Та да продължа моята история.
Не го послушах,реших да си ''изживея времето''.Всичко това ставаше в главата ми.Не споделях с никого моите страхове ,за да не притеснявам родители и ..близки .Живях така близо година.
Започнах да се чувствам не добре и физически.като си мислех,че рака се разпространява по тялото ми,че имам разсейки и куп още глупости.Визуализирах нещата(което не е трябвало да правя в тази насока)Външно водех нормален живот, ходех на работа ,срещах се с приятелки...но
адът беше в мен.
Но се случи нещо...ВЛЮБИХ СЕ .
И това ми помогна да намеря себе си.Постепенно лошите мисли бяха заменени с нови и хубави. Страховете отстъпиха назад някъде в подсъзнанието и хубавите мигове с любимият човек ги отдалечаваха все по-далеч от мен..В главата ми се зародиха куп идеи,възможности, надежди и емоции.Не бях вече притеснена.бях радостна,окрилена (знаете как е)
Възвърнах си самочувствието,желанието да бъда красива ,да бъда жена. НЕ мислех за рака. Той просто не беше в главата ми.
Ако искате вярвайте след3-4месеца .нямах и следи от образуван ията в 2 гърди. Бяха изчезнали,не повярвах и отидох при същият лекар.Той ме прегледа и каза ,че са се разградили,но не забрави да ми напомни че е добре да направя нещо по въпроса да не би...Не го послушах.
Тогава не разбирах много неща,не търсих дори обяснения.Но сега зная ,че човек сам определя своят живот ,своята съдба-с мислите си,с решенията си ,с действията си!!!
Имам основания да не вярвам напълно в официалната медицина,въпреки,чепреди 6години и се доверих,но не съжалявам,защото всичко което не ни убива ни прави по-силни.
Поста ми стана доста дълъг,но вярвам,четой ще породи много''размисли и страсти''.
Желая на всички вяра и сила да победите страховете си!!!
Angelari оперирана съм преди 28 години от фиброаденом .Тогава бях на 24 години и нямаше тази информация за туморите ,както сега. Аз живеех с мисълта ,че имам рак и .че съм обречена. Но ти разбра какво ме спаси.Преди 6години и половина следствие продължителен стрес и когато си разреших проблема се оказах с карцином на гърдата.Оперираха ме .минах лъчетерапия ,без химия.
Напълно се доверих на орт. медицина и следвах клиничните пътеки,но след време разбрах ,че официалната медицина лекува следствията ,а не причините.Нямах и обяснение защо хората се разболяват,защото когато знаеш причините винаги можеш да си помогнеш.
Затова силно повярвах на НГМ и на д-р Хамер Сега съм друг човек,с нови мисли ,идеи и положителна нагласа.Промених си начина на живот и това се отрази и на качеството му,защото във всяко едно отношение нещата се нареждат добре по-рано или по-късно.Надявам се и при теб да е така.
Напълно се доверих на орт. медицина и следвах клиничните пътеки,но след време разбрах ,че официалната медицина лекува следствията ,а не причините.Нямах и обяснение защо хората се разболяват,защото когато знаеш причините винаги можеш да си помогнеш.
Затова силно повярвах на НГМ и на д-р Хамер Сега съм друг човек,с нови мисли ,идеи и положителна нагласа.Промених си начина на живот и това се отрази и на качеството му,защото във всяко едно отношение нещата се нареждат добре по-рано или по-късно.Надявам се и при теб да е така.
Ели за съжаление е така, медицината лекува следствията, а не причините.
Причините сами трябва да ги излекуваме
Причини много, мръсна природа, лоши храни, напрегнат живот и ред още други, а като сложиш и ОГРОМЕН СТРЕС ето ти не само РАК но и много други болести.
Понякога си мисля, че ние хората убиваме природата и тя за да ни накаже ни праща всичко това.
Аз все още се страхувам да кажа, че промених живота си, още е много рано.
А ти Ели напиши това което си написала тук и в другата тема или само го изкопирай. Там ще има мнага по-голям ефект.
За съжаление преди 28 години фиброаденом се е приемало като нещо страшно. Днес нещата са по различни, но все още хората като чуят, че имаш рак те гледат като че ли утре няма вече да те има.
Причините сами трябва да ги излекуваме
Причини много, мръсна природа, лоши храни, напрегнат живот и ред още други, а като сложиш и ОГРОМЕН СТРЕС ето ти не само РАК но и много други болести.
Понякога си мисля, че ние хората убиваме природата и тя за да ни накаже ни праща всичко това.
Аз все още се страхувам да кажа, че промених живота си, още е много рано.
А ти Ели напиши това което си написала тук и в другата тема или само го изкопирай. Там ще има мнага по-голям ефект.
За съжаление преди 28 години фиброаденом се е приемало като нещо страшно. Днес нещата са по различни, но все още хората като чуят, че имаш рак те гледат като че ли утре няма вече да те има.