Обичам друг

   Жена му не ми е приятелка.Не ви ли се е случвало да познавате някого от години и да се ожени за някой,който така и не ви става близък?!Но ,въпреки ,знам че съм виновна, две мнения няма по въпроса!Нали точно това ми е проблема!!!Боли ме много, измъчва ме вината, всичките тези чувства, искам или не,те просто ме преследват,каквото и както да се самоубеждавам...
 Аз не искам връзка с него, такава е недопустима ,не искам никой да е наранен.
 Да говоря с мъж ми...какво да му кажа...всичко,което е имало за казване е казано.Дълго е да ви обесня...този вариант отпада.
  Не става въпрос за спонтанни чувства.Обърнете внимание, това са почти две години!!!Ако беше спонтанно, не трябваше ли да ми е минало?!Това писах, не мога да се "стегна"...
 

Не разбирам защо се чувстваш виновна?Когато чувствата ни връхлетят не питат дали е точния момент,дали хората са подходящи един за друг,дали са необвързани...Тъжно е че сърцето ти е насочено към човек който не споделя чувствата ти. На мен се е случвало да се влюбя в човек който съм познавала много години преди да погледна внезапно на него с други очи.Но за съжаление той не отговори на моите чувства.Гадно е. Обаче и в мен така са се влюбвали.И не съм можела да споделя такава любов.Не мисля че чувствата ти са спонтанни и временни.Ясно ми е че си хлътнала яко.Но ако той ти е казал че не е възможно,не настоявай.От опит зная че няма смисъл.Щом не е поел ,забрави.Тоест живей си живота и гледай по-малко да мислиш за него.Разнообразявай се,излизай с приятелки,работи нещо което ти харесва...Не казвам че ще помогне кой знае колко,но поне опитай.Успех и дано бързо преодолееш тази несподелена,болезнена любов.

   migito , само да ти кажа, звучиш ми като на 22 год.
За пубертета , да, моите емоции , моето отношение / тръшкане,както го нарече /, допринесоха за това , да преговорим отново кое е черно, и кое е бяло.Не казвам, че всичко е минало, надявам се най- лошото мина.Има неща, които никога не бих позволила да се случат, винаги бих се борила, колкото и безнадеждно да изгледат нещата - става въпрос за децата.
  И ,migito , смешно е да се твърди, че някой не се е променил за 15 години  , всички се променяме , не можем да останем на 18.Ако не го бях манипулирала, ние нямаше да стигнем до тия 15 години.Смятам обаче, че е уморително да се правят компромиси едностранно.И да, винаги има по- добри , и жени, и мъже .... нищо ново под слънцето.

  k.a.l.i. , права си , да ме "ръфаш", разбрах мнението ти още от първия ти пост, не разбрах обаче имаш ли вариант за излизане от ситуацията?!

   толо , той не е нищо особенно, това го знам.Както казах по горе, даже не е мой тип.Нямам обяснение защо не ми дава мира...


   санела , той във всъщност не ми се присмива.Не ме наранява, държи се даже флиртуващо, на моменти.

  Не че нещо, но аз достатъчно добре осъзнавам положението си, вината си, и във всъщност аз се обрънах към вас за идеи как да се справя с всичките тези чувства, не за нещо друго...

  Благодаря за разбирането на всички, писали по темата.
   
 
 

   Естествено, че не искам да се променям, че кой иска?!
Ние бяхме щастливи ... до онзи момент, в който аз се почувствах крайно предадена и изоставена.От както "извадих главата си от пясъка" и осъзнах ,че винаги, когато се чувствам в безизходица не мога да разчитам на него.
  Имаме различни представи за манипулацията, или поне така ми се струва.Манипулацията в моя случай означава да го накарам да свърши нещо, не като заповед, а като негово собствено решение, като напр- да си прибере чорапите, да звънне на майка си за рожден ден, да започне работа , да отиде до магазина...не в този ред, разбира се, това са произволни примери.Ако му го кажа директно, не би направил нищо.
  Не ме разбирайте погрешно, аз съм с него, защото има много добри качества , има и слабости, които съм се мъчила да премахна.Неминуемо е , живееш ли с някой, дали си признаваме или не, ние се опитваме да го нагодим към собствените си представи.
  Във всъщност, при нас проблема е ,че аз не намирам вече сили , дори и желание , да върша всичко това.Сещам се , че никой няма да дойде и да ми каже "браво", че живота ми просто се изнизва, а аз нямам време за себе си.Имам чувството, че съм преминала границите на търпимост, все се чувствам ощетена, все аз трябва да го разбирам, а той мен не.С една дума, чувствам се нещастна и необичана.
  migito , в никакъв случай не искам да го смазвам.Искам аз да съм слабата, той да ме поведе, искам като имам проблем просто да плача и той да реши всичко.
  Разбира се, този спор не го приемам лично, нито се сърдя, надявам се и ти да гледаш на нещата така.
  Да пиша във форум , и то анонимно ,е достатъчна предпоставка да казвам истината, не е нужно да се правя на каквато не съм.
  Не искам нищо друго , освен да бъда в мир със себе си, но не ми се получава.