До мамите с нервни, ревливи и зле спящи деца

аз съм сама със моите двама палавници почти 24 часа в денонощието  таткото е тираджия и почти го няма в къщи ние живеем сами  баби имаме но те вечно са ангажирани с техните си нещица   със всичко се оправям сама но понякога ми идва да крещя да плача  но си давам сметка че няма кой да ме чуе взимам се в ръце и всичко отначало

Ужасно благодаря на авторката за тази тема. И аз съм от "онези" майки на които им обясняват как на теория те като са спокойни и децата ще бъдат. Е, не е така, мамка му! Морих се да се владея и да си сдържам нервите почти две години, но и аз не издържам вече. Не съм спокойна, страхотно съм изнервена и имам нужда от почивка от дъщеря си. За три дни! /поне.../ И от сън, ама здрав, а не на пресекулки, нервен и безполезен. И сте абсолютно прави, че спокойните деца = спокойна мама.  И на мен ми писна да ме поучават как това било нормално и че детето просто си изразявало емоциите. Да ама за сметка на мойте нерви. Не бях свадлив човек, сега съм...не мога да пазя поведение и пред дъщеря си и на работа.
Съчувствам на всички, прегръщам ви като сестри по неволя и се надявам за всички ни да важи правилото"когато детето е проклето като малко, като голямо е послушно"!

позната история.ве4е ми се вие свят от безсъние,стяга ме главата.и съм нервна,мнооого нервна,но на децата не викам,а на таттко им.
не вярвам,4е някога ще спя нормално.малкия се буди 10-15 пъти нощем,денем не се спира за секунда,ти4ам все по него,а когато  е крив,мрънка нон стоп.слава богу не реве постоянно.и по време на дневния сън с ебуди няколко пъти за 2 4аса.
ама нямаме избор,все някой ден ще пораснат и тогава тия грижи ще ни се струват бял кахър.

Аз определено заставам зад твърдението, че спокойно бебе =спокойна мама. Синът ми плачеше по около 18 часа на денонощие, бях толкова изнервена, че просто не искам да си спомням, а притесненията ми, че нещо с детето не е наред и за това плаче толкова много...

преживява се. забравя се.
моята дъщеря беше така със спането до 3 годишна, а с мрънкането и реването до 1 година. След това през деня беше послушна и кротка, но през нощта
и аз и мъжът ми не си и помисляхме за второ, но ето че сега очакваме второ.
какъв съвет да дам: ами слагайте си го по-малко на сърцето, дайте повече свобода на бебетата да правят каквото си искат, няма да се разглезят, нека да чувстват увереност в живота. недейте да треперите постоянно над тях. също много добре е, ако имате възможност да ги оставяте на някой за през нощта поне веднъж в седмицата/месеца

и аз така бях, но това не е вариант

при нас важи само за през деня, нощем пак се буди отвреме на време-ето, снощи ме събужда 3-4 пъти
особено трудно е, като си на работа през деня
NikiFin, надявам се да не са и трите така

И моето бебе е доста неспокойно и ревливо, буди се най-малко 3 пъти нощем /а понякога и през 20 мин/, през деня спи малко... Но самото заспиване е най-трудно от всичко - само сукане признава и нищо друго, на ръце вече нямам сили да го приспивам, защото е почти 10 кг, а аз станах по-слаба от преди да забременея /48 кг/, да не споменавам постоянните болки в кръста. Самичък е заспивал само 3-4 пъти с биберон като новороден, но вече и биби не ще. Общо-взето безсънието е най-изтощетелно от всичко, но има и моменти, в които бебо иска да съм постоянно в стаята при него и само да излезя и почва един истеричен рев 
И аз съм на мнение, че само майка с кротко бебе може да каже "Ами така си го научила!" /направо ме вбесява тази фраза, но ми е омръзнало да споря с такива/. Всяко дете си има характер и явно го проявява от съвсем малко, така че децата са тези, които ни учат и нямаме друг избор, освен да се съобразяваме с тях. Ако им налагаме нашите правила, просто ще реват постоянно и това е - който може да издържи, да пробва.
По начало съм спокоен човек и през бременността също бях спокойна, но явно няма връзка после това с нервността на бебето. До сега не ми се е случвало да му крещя /или да си го изкарвам на таткото/, знам, че не го прави нарочно и никой не ми е виновен, може би като си поревавам от време на време, после ми е по-добре... За успокоение на всички майки с нервни бебета мога да кажа само, че и това ще мине, но вие си го знаете   

Ай стига бе, и на 5 години ли още се буди по няколко пъти , няма светлина в тунела, ей!

Много ме е срам да си призная, но когато разбера, че има и други мами в моето положение ми олеква, че не съм сама  . Бебо е много темпераментен и все иска някой да го гушка, да го носи, а аз понякога изнемогвам и много се изнервям. Имаме и проблем със спането. Заспива само с кърмене  . Как ще го отбивам незнам. Да не говорим, че нощем се буди много, дори повече от колкото като новородено. Вече трудно взимам разстоянието от спалнята до кошарката, а не мога да го оставя при нас, защото няма място и така никой от тримата не спи. Когато прочета как някое бебче спи по три пъти на ден и след това цяла нощ и ми се доплаква. Къде сгреших, толкова лоша майка ли съм? Но да се надявам, че всичко е временно и ще отмине. Иначе ще трябва  да го кърмя и в детската градина за следобедния сън  .  Жалко, че не мога да се включа със съвет как да се реши подобен проблем и наистина майки, които не са го преживели е добре да не изказват мнение в случая. Ние не обичаме по-малко от тях децата си  , прост на моменти умората си казва думата  и трябва някак да излеем напрежението  .

не се отчайвай
не е всяка вечер така, сега преживява смяна на градина, преди това беше друго много е емоционална и емоциите от деня ги преживява наново през нощта.

чета, че някой от вас се преспиват на ръце, бях го забравила това 
нищо няма да им стане на децата да си пореват малко и няма да се съобразявате с хорското мнение и забележки

Уффффф, и аз в последно време често избухвам. Пък малкият си е като всяко дете - доста палав на моменти. Уж беше спрял да си събува чорапите навън, а от няколко дни /точно като стана студено/ нещо не можем да се разберем на тази тема. Маха си шапката навън, опитва се както е седнал в количката да бърка в коша за багаж... Да не говорим, че хич не му чуват ушите нещо.
Опитвам се да бъда спокойна, наистина, но не винаги успявам. Пък малкият - той не е виновен, просто си е щурав, да ми е жив и здрав.

да се включа и аз, уж беше спокойно бебе но откакто откри че има и право положение на тялото /близо 2м./ положението става щураво, все права да стои, спи по-малко денем, може да откара и повечко но ако съм я гушнала, нощем се буди почти на всеки час след 2, в количката се изправя и се измъква от коланите, е днес върха на дивотииката и падна от сола за хранене ............ направо незнам, а и друго че не иска да се храни както трябва, а мен това най-много ме изнервя и съм като ходеща мълния, а някои ме е закачил и ............ идея нямам как да подобря нещата

За съжаление и аз ще се запиша тук
Бях толкова доволна, че щерка ми е мнооого по-кротка от батко си, но от две седмици е неузнаваема. Нощем яде вече по три пъти(суче), денем докато заспи е рев ум да ти зайде и след това спи час и това е , а преди на обяд спеше по три часа. Тази вечер тъкмо заспиваше когато брат и влезе с трясък в стаята и край - нито иска да суче, нито в леглото, нито на ръце реве та се къса и за да не им се развикам и на двамата тупнах малката на батко и да я занимава след като я събуди, аз влязох в банята и си взех един дълъг душ, след това погледах ТВ в другата стая и след това освежена и доволна я накърмих и тя заспа 

И аз бях от мамите със спокойни дечица,които си мислиха за тези с неспокойните-Е,какво пък толкова,че да не могат да се оправят с едно(или повече) бебе/дете?Милички ,простете ми  .
Renyto-нещо такова се получи и при нас,само се мята наляво и надясно,пищи в количката,а хората ме гледат странно-какво да направя,превъзбуден е човека.
Няма секунда ,в която да не извършва някакво движение,иска да съм при него постоянно,плаче ,ако не съм в стаята.Как ще става по-нататък незнам.
И да-при мен също извън равновесие ме изкарва приказката:''Така си го научила".Все пак аз съм с него по цял ден,аз си знам какво ми е.Преди беше малък ангел, а сега е станал малко дзверченце,почна да се буди и през нощта през час,а окончателно се събужда в 6.30/7.
NikiFin-предполагам,че прекрасно те разбирам,защото и аз съм омъжена за дебил .Няма такова спокойствие братче и непукизъм.Ако зависи от него детето ще се дере нон-стоп,да не се лигавело,щяло да му мине,остави го и т.н.Когато го помоля за малко да го гледа,за да мога поне да се изкъпя,с полунасапунисана глава чувам как Кристиян реве.Благодаря за такова гледане.А бе,не ми се говори чак,все ми се насълзяват очите.Но за пред приятелите си е татко номер 1.
Случвало ми се е да си изпусна нервите пред бебето,а то милото какво ли разбира и след това се чувствам най-големия олигофрен на земята ,затова се опитвам колкото и усилия на волята да ми коства да се държа.Гледам много да му говоря,да го залисвам ,пея,правя се на маймуна,всичко,което ми дойде на акъла,разхождам го на ръце,а бе каквото измисля.Приспиване-с цица (естествено )
Често се питам кога ли ще спя отново непробудно......ех,мечти....

Нервна съм и уморена, но си казвам че ще отмине. Крещя като побъркана, даже понякога и поплясквам. Съвети не приемам, тъпи мнения от познати и непознати също. Измисляме неща за забавление и игри. Само ме е яд, че покрай цялото тичане не отслабнах тези 5 кг. дето ги гоня. Господ да ми я пази и вашите също.

Аз съм нервна по природа, избухвам лесно, викам (иначе не съм лоша  )
През бременността пак си бях нервна защото хормоните направо ме съсипаха. Не знаех къде се намирам, всичко ме дразнеше, не бях щастлива... абе ужас.
Винаги съм знаела, че няма да имам спокойно бебе и си е така. Само мрънка и е недоволна от всичко. Много рядко за по няколко минути е спокойна. През нощта се буди и реве, през деня съм в постоянен стрес кога ще почне да реве и да се тръшка за нещо... а то е ежеминутно. И това е от раждането, та до сега.
Аз се нервирам и понякога крясвам, а то е ясно вече, че няма никакъв смисъл. Само се разревава по-силно.