Благодаря, Мартини! 
Явно е така. Аз питах д-ра дали ще й необходима някаква рехабилитация, но той каза: "Ама тя е готова!" Сигурно проблемът е в психиката и страха. Вчера така и не се отпусна да си свива крака в коляното.
Държи си го изправен, влачи го след себе си. Ако човек не знае, че няма гипс над коляното, няма как да разбере. 
Ще видим днес как ще бъде.
Явно е така. Аз питах д-ра дали ще й необходима някаква рехабилитация, но той каза: "Ама тя е готова!" Сигурно проблемът е в психиката и страха. Вчера така и не се отпусна да си свива крака в коляното.
Държи си го изправен, влачи го след себе си. Ако човек не знае, че няма гипс над коляното, няма как да разбере. Ще видим днес как ще бъде. 
Но важното е, че не я е страх да стъпва и да поема тежест на крака. 
Докторът (няма да престана да го хваля, а и толкова мило излъчване не в болница, на улицата не се среща често 
) каза да внимаваме да не пада първата седмица. Предупреди ни, че ще я е страх да стъпва и ще куца известно време. Но най-важното е да не се повтори травмата. Аз пък все си мисля, че ако искаш точно така да се подредиш, ще трябва бая да се потрудиш, и пак няма да е сигурно. 
С една дума, ще се пазим, разбира се. В колебание съм дали да я пускам на градина от 3 ноември или да изчакам до 10. 
Най-вероятно обаче ще я задържа по-дълго в къщи - не си струва рискът. 