Радвам се, че сестра ти се е решила да ти помогне 
Честити рожби, дано си ги приберете по-скоро у дома 
Честити рожби, дано си ги приберете по-скоро у дома - Публикувана: 10 юни 2004, 15:50 ч.
- Последно мнение: 29 фев. 2024, 00:59 ч.
Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Здравейте,аз същи минах по дългия път на бебе правенето и накрая усилията се увенчаха с успех,жлизо две години ходене по лекари,фенестрация на яйчниците,противозачатъчни и какво ли още не.Накрая решихме с новата ми Аг лекарка да направим стимулация и след първия месец резултата е на лице.Разбира се не го очаквахме толкова бързо,не можех да повярвам.Божа работа е,само това ще кажа на всички кандидат мами,Не Се отчайвайте,пизитивната нагласа е много важна!
И по този въпрос искам да дам на някоя от вас ,която си следи овуто с тестове една опаковка тестове,неофолик мета,и клостилбегит ,с които се бях запазила за следващия месец и вече не са ми необходими.Ако някой прояви интерес,да ми пише на лично.Искам да ги дам на някой,за да бе отидат в кошчето.Успех на всички😉
И по този въпрос искам да дам на някоя от вас ,която си следи овуто с тестове една опаковка тестове,неофолик мета,и клостилбегит ,с които се бях запазила за следващия месец и вече не са ми необходими.Ако някой прояви интерес,да ми пише на лично.Искам да ги дам на някой,за да бе отидат в кошчето.Успех на всички😉
След тригодишен опит за забременяване и последна менструация на 31 май на 29 юни видях две чертички, преди това през април ми махнаха два полипа и май направихме цветна снимка на която се оказа, че едната тръба пропуска леко, а другата е запушена.
На 30.06 кръвен тест ЧХГ 1240
На 01.07 леко прокървяване на прибиране от работа веднага преглед;Няма страшно изписа утрогестан 3 по 2.
На 02.07 няма кървене кръвен тест ЧХГ 3406
На 03.07 обилно кървене веднага при друг гинеколог в матката няма сак в дясно формация 2.7 на 2.3 мм, ПУСНАХМЕ МЕ ДА СЕ ПРИБИРАМ.
На 04.07 кръвен тест ЧХГ 9214, обилно кървене отново при гинеколога от първия преглед.Няма сташно лежиш и почиваш така може и 9 месеца да кървиш божа работа е.
Решихме да отидем на преглед в Пловдив аз цялата в кръв оказа се мисед аборт изписаха МИФЕПРИСТОН И ТОПОГИН.Изхвърлих сама плода не са ми правили кюретаж , ходих на преглед след няколко дни всичко е добре, лигавицата възстановена, но хемоглобина ми беше мн нисък,много кръв изгубих , пих сега разни лекарства.От два месеца пия Логест, днес е последното ми хапче.Ще изчакам този цикъл и смятам отново да започнем опити.Мисля,че след като нямам кюретаж три месеца са достатъчни за възстановяване, какво е мнението Ви?
На 30.06 кръвен тест ЧХГ 1240
На 01.07 леко прокървяване на прибиране от работа веднага преглед;Няма страшно изписа утрогестан 3 по 2.
На 02.07 няма кървене кръвен тест ЧХГ 3406
На 03.07 обилно кървене веднага при друг гинеколог в матката няма сак в дясно формация 2.7 на 2.3 мм, ПУСНАХМЕ МЕ ДА СЕ ПРИБИРАМ.
На 04.07 кръвен тест ЧХГ 9214, обилно кървене отново при гинеколога от първия преглед.Няма сташно лежиш и почиваш така може и 9 месеца да кървиш божа работа е.
Решихме да отидем на преглед в Пловдив аз цялата в кръв оказа се мисед аборт изписаха МИФЕПРИСТОН И ТОПОГИН.Изхвърлих сама плода не са ми правили кюретаж , ходих на преглед след няколко дни всичко е добре, лигавицата възстановена, но хемоглобина ми беше мн нисък,много кръв изгубих , пих сега разни лекарства.От два месеца пия Логест, днес е последното ми хапче.Ще изчакам този цикъл и смятам отново да започнем опити.Мисля,че след като нямам кюретаж три месеца са достатъчни за възстановяване, какво е мнението Ви?
No_ela, съжалявам за случилото се. Има тема - искам бебе, според мен там пиши. На мен след мъртвото раждане ми казаха да изчакам 3 месеца и да започнем с опитите. За щастие стана от раз и сега си гушкам едно сладко шушулче... (друг е въпросът каква ми беше втората бременност)
Здравейте момичета .
От скоро със във форума но съм в 9 ти месец и скоро ми предстои раждане тя мисля че ще прекарвам доста време тук четейки съветите на мамите за отглеждането на бебка.
Искам да споделя с тези от вас които се опитват да имат бебенце и не се получава .
При нас отне 2 години и половина докато най - накрая не видях двете чертички на теста.
Ходенето по мъките започна с 4 месеца опити без резултат - по онова време мъжа ми беше доста стресиран в работата аз тъкмо започвах в нова фирма ,но бяхме решили че е дошъл момента .
Тръгнахме по доктори ,клиники ,изследвания - резултат навсякъде един и същ проблеми няма нито при мен ,нито при него .
След още година опити вече се бяхме притеснили сериозно , аз се бях вманиачила в следне на цикъла , овулация , мерене на температура , секс по график , редовни прегледи .
Стигнахме дори до Турция - ходихме при доктор Кахраман в Мемориал , назначи ни генетични изследвания , изследвания за яйчников резерв , цветна снимка - след което отново заключиха няма проблем .
Докторката каза фертилност - т.е. на наш език няма медицински причини да не настъпи бременност ,но отнема по дълго от очакваното и препоръчва инвитро .
Не знам дали защото от 20 места ни казаха че ни няма нищо или ние се примирихме ,след като се прибрахме в България поговорихме и решихме и да спрем с целенасочените опити и да изчакаме няколко месеца и ако тогава не стане да пробваме инвитро .
Това беше Януари 2016 .
Началото на Март решихме да отидем на почивка на Банско с няколко приятели ,разпуснахме , по забавлявахме се , починахме си много добре ,изкарахме там 10 дни ,все едно бях нов човек .
След като се върнахме започнахме работа всичко беше наред ,някак си не мислехме толкова за проблема в края на Март разбрах че съм бременна.
Според доктора всичко е било на психическа основа - притеснение , напрегната работа , стрес и при двамата а и това непрекъснато мислене ,следене на дати ,графици може би оказаха влияние при нас .
Така че момичета моя съвет е не го мислете много ,не се оставяйте на мисълта за бебе да ви обземе .
Чувала съм за много двойки които след инвитро или осиновяване ,много бързо имат детенце по естествен път ,това също според мен е знак че след като хората се успокоят и не го мислят толкова нещата се случват .
Пожелавам на всички които правите опити ,скоро да видите двете чертички .
От скоро със във форума но съм в 9 ти месец и скоро ми предстои раждане тя мисля че ще прекарвам доста време тук четейки съветите на мамите за отглеждането на бебка.
Искам да споделя с тези от вас които се опитват да имат бебенце и не се получава .
При нас отне 2 години и половина докато най - накрая не видях двете чертички на теста.
Ходенето по мъките започна с 4 месеца опити без резултат - по онова време мъжа ми беше доста стресиран в работата аз тъкмо започвах в нова фирма ,но бяхме решили че е дошъл момента .
Тръгнахме по доктори ,клиники ,изследвания - резултат навсякъде един и същ проблеми няма нито при мен ,нито при него .
След още година опити вече се бяхме притеснили сериозно , аз се бях вманиачила в следне на цикъла , овулация , мерене на температура , секс по график , редовни прегледи .
Стигнахме дори до Турция - ходихме при доктор Кахраман в Мемориал , назначи ни генетични изследвания , изследвания за яйчников резерв , цветна снимка - след което отново заключиха няма проблем .
Докторката каза фертилност - т.е. на наш език няма медицински причини да не настъпи бременност ,но отнема по дълго от очакваното и препоръчва инвитро .
Не знам дали защото от 20 места ни казаха че ни няма нищо или ние се примирихме ,след като се прибрахме в България поговорихме и решихме и да спрем с целенасочените опити и да изчакаме няколко месеца и ако тогава не стане да пробваме инвитро .
Това беше Януари 2016 .
Началото на Март решихме да отидем на почивка на Банско с няколко приятели ,разпуснахме , по забавлявахме се , починахме си много добре ,изкарахме там 10 дни ,все едно бях нов човек .
След като се върнахме започнахме работа всичко беше наред ,някак си не мислехме толкова за проблема в края на Март разбрах че съм бременна.
Според доктора всичко е било на психическа основа - притеснение , напрегната работа , стрес и при двамата а и това непрекъснато мислене ,следене на дати ,графици може би оказаха влияние при нас .
Така че момичета моя съвет е не го мислете много ,не се оставяйте на мисълта за бебе да ви обземе .
Чувала съм за много двойки които след инвитро или осиновяване ,много бързо имат детенце по естествен път ,това също според мен е знак че след като хората се успокоят и не го мислят толкова нещата се случват .
Пожелавам на всички които правите опити ,скоро да видите двете чертички .
Здравейте! Пиша тук, за да споделя и нашата история, т.к. когато с жена ми разбрахме, че имаме проблем, именно теми като тази ни поддържаха и ни дадоха сили да продължим.
Първият ни опит за дете беше преди две години. Със забременяването нямаше никакви проблеми, много скоро след първият опит вече чакахме дъщеричка. Всичко се развиваше по план, бебето се развиваше добре, докато не дойде време за фетална морфология през 21 г.с. Тогава получихме първият шок - оказа се, че бебето има малформация и недоразвита задна част на мозъка, както и хидроцефалия. Казаха ни, че трябва да направим аборт. Няма да описвам как се почувствахме и двамата и какво е било чувството за жена ми да носи дете, което беше обречено.
За съжаление, жена ми е имала друг такъв случай с друга връзка преди години, и това ни доведе до извода, че случилото се не е случайност. Направихме си изследвания, и на жена ми ѝ откриха реципрочна хромозомна транслокация. Генетикът ни даде шанс 1:8 да имаме нормално бебе, което беше доста обезкуражаващо. Обсъдихме различните варианти: донорска яйцеклетка, инвитро с генетичен анализ, или да пробваме, докато се получи. Тъй като вариантът за инвитро беше прекалено скъп, а не даваше никакви реални шансове за успех, решихме да си дадем няколко години, и да пробваме сами. Жена ми нямаше още 30, така че имахме още време.
За щастие, нещата се случиха сравнително бързо, и след един спонтанен аборт, късметът ни проработи - т.е. на 3-ят ни опит като двойка, и четвърти за жена ми, нещата се получиха - амиоцентезата показа, че всичко е наред! Момченцето беше напът!
Изкарахме едно незабравимо лято в очакване, като и двамата не смеехме да се зарадваме, че е истина. Все ни се струваше, че нещо ще се случи пак, че ще има някаква неприятна изненада. Но в крайна сметка, жена ми изкара много лека бременност, роди си естествено за по-малко от час, и в момента малкият човек гука и ръкомаха до мен. Пожелавам го на всички, и - не губете вяра!
Първият ни опит за дете беше преди две години. Със забременяването нямаше никакви проблеми, много скоро след първият опит вече чакахме дъщеричка. Всичко се развиваше по план, бебето се развиваше добре, докато не дойде време за фетална морфология през 21 г.с. Тогава получихме първият шок - оказа се, че бебето има малформация и недоразвита задна част на мозъка, както и хидроцефалия. Казаха ни, че трябва да направим аборт. Няма да описвам как се почувствахме и двамата и какво е било чувството за жена ми да носи дете, което беше обречено.
За съжаление, жена ми е имала друг такъв случай с друга връзка преди години, и това ни доведе до извода, че случилото се не е случайност. Направихме си изследвания, и на жена ми ѝ откриха реципрочна хромозомна транслокация. Генетикът ни даде шанс 1:8 да имаме нормално бебе, което беше доста обезкуражаващо. Обсъдихме различните варианти: донорска яйцеклетка, инвитро с генетичен анализ, или да пробваме, докато се получи. Тъй като вариантът за инвитро беше прекалено скъп, а не даваше никакви реални шансове за успех, решихме да си дадем няколко години, и да пробваме сами. Жена ми нямаше още 30, така че имахме още време.
За щастие, нещата се случиха сравнително бързо, и след един спонтанен аборт, късметът ни проработи - т.е. на 3-ят ни опит като двойка, и четвърти за жена ми, нещата се получиха - амиоцентезата показа, че всичко е наред! Момченцето беше напът!
Изкарахме едно незабравимо лято в очакване, като и двамата не смеехме да се зарадваме, че е истина. Все ни се струваше, че нещо ще се случи пак, че ще има някаква неприятна изненада. Но в крайна сметка, жена ми изкара много лека бременност, роди си естествено за по-малко от час, и в момента малкият човек гука и ръкомаха до мен
. Пожелавам го на всички, и - не губете вяра! 
Здравейте и за много години!
Това е една от най трогателните теми, винаги я чета с удоволствие! По пътя на нашата вече успешна борба ни зареждаше и ни даваше сили да продължим. Чувството, че не си сам и че други са успяли е незаменимо.
Повече сбъднати мечти и звънък детски смях през годината!
Това е една от най трогателните теми, винаги я чета с удоволствие! По пътя на нашата вече успешна борба ни зареждаше и ни даваше сили да продължим. Чувството, че не си сам и че други са успяли е незаменимо.
Повече сбъднати мечти и звънък детски смях през годината!