stefani6 това ме вълнува и мен от известно време............по скоро ме е яд, че моята семейна история е много кратка, ще се постарая, тази на детето ми да не е 
- Публикувана: 6 септ. 2008, 22:24 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2008, 13:33 ч.
Въпросите, които ви вълнуват.
stefani6 това ме вълнува и мен от известно време............по скоро ме е яд, че моята семейна история е много кратка, ще се постарая, тази на детето ми да не е
Вълнува ме дали с моят настоящ съпруг ще се обичаме истински цял живот. Дали няма да спре да ми харесва да правим любов?
Вълнува ме моментът,когато родя, дали ще мога да се справя с всички майчински неволи, дали ще мога да възпитам детето си?
...
Вълнува ме защо парите се оказват нещото,което винаги те връща в реалността?
Вълнува ме въпросът кога по дяволите ще се оправи нашата страна?
Кога хората ще престанат да бъдат лоши, злобни и завистливи?
Вълнува ме моментът когато моето отражение ще се промени в огледалото, ще се погледна и ще видя - Аз вече съм Жена. Ще мога ли да дам всичко от което има нужда моето дете?
...
Като оставим настрана въпросите от злободневните ни теми силно ме вълнува въпросът къде отиваме когато умрем? Дали сме на по-добро място, запознаваме ли се с различни хора или срещаме тези,които са били с нас и в реалния живот?
Изпитваме ли болка, любов? Щастие?
Летящата хубава тема
Вълнува ме моментът,когато родя, дали ще мога да се справя с всички майчински неволи, дали ще мога да възпитам детето си?
...
Вълнува ме защо парите се оказват нещото,което винаги те връща в реалността?
Вълнува ме въпросът кога по дяволите ще се оправи нашата страна?
Кога хората ще престанат да бъдат лоши, злобни и завистливи?Вълнува ме моментът когато моето отражение ще се промени в огледалото, ще се погледна и ще видя - Аз вече съм Жена. Ще мога ли да дам всичко от което има нужда моето дете?
...
Като оставим настрана въпросите от злободневните ни теми силно ме вълнува въпросът къде отиваме когато умрем? Дали сме на по-добро място, запознаваме ли се с различни хора или срещаме тези,които са били с нас и в реалния живот?
Изпитваме ли болка, любов? Щастие?
Летящата хубава тема
Съществува ли сто процентова безкористна всеотдайност наистина? Изключвам връзката родител- дете.
И мен ме вълнува това. И отговорът засега ми е да, особено като си млад, наивен и чист...
Мнително и съмнително ми става в определени моменти
Чудя се от къде се е взела привързаността ми към природата. Родителите ми не са ме възпитавали така, даже и дума на тази тема не са ми обелвали никога. Нито който и да било друг. Това чувство си дойде само, но го изпитвам откакто се помня. Чудя се, защото искам да възпитам и дъщеря си да бъде такава, а не знам дали това се поддава на възпитание или просто се раждаш с него.
Много ме вълнува въпросът със създаването на една личност. Дребните неща, които подминаваме без особено внимание и които всъщност оформят кривините в душата на детето. Отговорността да създадеш човек е титанична, ако се замислим за нея в цялостната и дълбочина.
Но може би най-много ме вълнуват хората. Кое ги прави добри, кое ги прави зли. Всякакви неща в микро и макро света на човешките отношения.
Например сега се чудя кое ще вземе връх - инстинктите ни или разума. Инстинктите за трупане на придобивки, за завлядяване, за доминиране или разумът, да не се погубим от грандоманията си.
stefani6, галактиката не е безкрайна. Може би имаш предвид Вселената? И аз съм се опитвала да си представя границите и. Какво има там, където свършва. Все нещо трябва да има
По същия начин съм си мислела и за времето. Кога му идва краят? И какво става, след като свърши А какво е имало преди да започне?
Много ме вълнува въпросът със създаването на една личност. Дребните неща, които подминаваме без особено внимание и които всъщност оформят кривините в душата на детето. Отговорността да създадеш човек е титанична, ако се замислим за нея в цялостната и дълбочина.
Но може би най-много ме вълнуват хората. Кое ги прави добри, кое ги прави зли. Всякакви неща в микро и макро света на човешките отношения.
Например сега се чудя кое ще вземе връх - инстинктите ни или разума. Инстинктите за трупане на придобивки, за завлядяване, за доминиране или разумът, да не се погубим от грандоманията си.
stefani6, галактиката не е безкрайна. Може би имаш предвид Вселената? И аз съм се опитвала да си представя границите и. Какво има там, където свършва. Все нещо трябва да има
По същия начин съм си мислела и за времето. Кога му идва краят? И какво става, след като свърши
А какво е имало преди да започне?
Точно днес, след разговор с приятелка, ме вълнува въпросът защо независим и свободолюбив човек с лекота може да загърби постигнатата си самостоятелност. От страх от неизвестното, от илюзии за любов, от що ли. И защо някои творчески личности се поддават така лесно на манипулации.
Вълнува ме и защо Дона не пише в Споделете. Сектантско ли исе струва или просто ще каже, че я мързи, како винаги. Или не и се споделя.
Вълнува ме и защо Дона не пише в Споделете. Сектантско ли исе струва или просто ще каже, че я мързи, како винаги. Или не и се споделя.
Мен ме вълнуват безкрайните ежедневни проблеми и задачи за решаване - деловото напрежение смесено със лични задачи за решаване! Отдавна разбрах, че тук /в БГ/ глобалните въпроси и проблеми само ни вълнуват, но никой нищо не прави, когато опре до него - една бензиностанция не можем да спрем.... та съм се отказал дори да се вълнувам за големите неща. Правя това което трябва според мен, без да се съобразявам с чуждото мнение, пък каквото стане, но не се отказвам лесно!!!
Летяща, трябвало е да станеш криминалист или следовател - с това ровене в боклука
! Виждам още "младежки ентусиазъм" в теб! 
А личното пространство - когато става въпрос за семейството - такова нещо няма, но за чуждите давам пълен кредит на доверие, после имам само червен картон! Сори!
Летяща, трябвало е да станеш криминалист или следовател - с това ровене в боклука
! Виждам още "младежки ентусиазъм" в теб! А личното пространство - когато става въпрос за семейството - такова нещо няма, но за чуждите давам пълен кредит на доверие, после имам само червен картон! Сори!