Папагали

silsa, вие сте с шестица от тото. Корелите и най-вече женските на последно място са тихи. Те за разлика от мъжете рядко пеят/свирят и само крещят.

Моят е мил, сладък и гушлив. Или поне беше такъв първите 3 години. После му порасна работата и сега идва на чесане, само когато му е кеф, през останалото време - ела да ти стоя на коляното и не ме пипай. Но път е голям образ, няма спор, привиква ме от клетката сутрин да му отворя с "айде".
Женска не съм имала, но при тях го има моментът, че могат да почнат хронично да снасят яйца и няма оправия.

Женските са адски проклети. Ходи постоянно да го тормози, дърпа го за опашката да го вади от мивката когато се къпе, минава първа да обира по-интересното от храната. Като е на кеф му писука сладко, той баламата отива да и пощи кокошинките в един момент на нея и писва и отваря огромна човка ще го изяде.
От три години се мъча да ги вкарам в една клетка, не мога. Когато не е на кеф ще го изяде с перата.
Още не е снасяла, повече от 5 години я гледам.

Ние имаме мъжка корела, на 5 години е. Наистина спрямо женските пее и танцува дори, но си и кряка всеки ден за внимание. През топлите дни го изкарваме на балкона с клетката. Ще ви разкажа как миналото лято избяга и се върна.
На самата клетка на вратичката слагаме една фиба, с която я застопоряваме да стои отворена, когато е пуснат да може да си влезе да яде. Изкарала съм го аз с клетката и не се сетих, че като бутне вратичката с клюн нагоре тя ще се законтри от фибата. Та явно така е станало и по едно време наш Лъчо (името му е Лъчезар ) е излетял. С дъщерята обикаляхме улицата и го викахме по име, но нищо. Следобед тя отиде на уроци и аз се отпуснах, да си почина и тогава започна да ми се причува песента му през отворения прозорец. Викам си сигурно ще има да ми се причува... то писъци всеки ден до какво да доведат. Обаче това нещо продължи излязох навън и го чувах още по-силно. В този момент се върна мъжът ми и аз проплаквайки му съобщавам, че чувам папагала (Всъщност аз вкъщи най го недолюбвам и заради мен го прибират в клетката, но явно ми е било мъчно). Живеем на улица с къщи. По гласа се ориентирахме към района на три къщи, като две от тях не са обитаеми и той с един комшия решиха да прескочат оградата, за да стигнат до него. Вече и папагала ни чуваше и пееше песента си още по-силно. Той знае само една песен и това е мелодията от Междузвездни войни в момента в който пристига Дарт Вейдър - това изпълнено със свирукане. И представете си как той пее песента от Стар Уорс, а аз го викам от пътя държейки клетката с надежда да я види и се върне. Та оказва се, че Лъчо се е качил на най-високото дърво на улицата, на най-високия клон на около 15 метра, който обаче е в двора на една баба. Женицата се пищисала, като видяла двамата мъже и тръгнала да вика полиция. Наш`те казали, че търсят папагал, но тя разбира се не им повярвала, докато сама не го видяла на клона и нещата се успокоили. След това решихме да изчакаме синът на бабата да се върне от работа та пак отидохме, вече с клетката и с дъщерята. Обаче нашият се страхуваше да слезе. Тук беше доста драматично вижда ни, но не може... тя като каза, че ще спи под дървото...Явно тогава на комшията му писна и хвърли нещо тежко  нагоре. Папагалът се уплаши и литна (образно казано - някакъв опит за летене) към дерето и вече край - решихме, че не може да се приземи от такава височина безаварийно и е умрял.
На другата сутрин си пия кафето към 8 и гледам на храстите срещу нас една жълта птица. Много странна птица не лети, а подскача над храста неориентирано. Аз вече папагала съм го отписала и се наслаждавам на тишината, е и мъчно ми е... донякъде... Успокоявахме се, че поне на края на живота си е видял свободата, за която толкова жадуваше и т.н. И в един момент мозъкът ми асимилара, че тази странна одърпана перпеляща птица е нашата. Веднага събудих момичето ми и само и казах да си обуе ботуши, за да нагази в храсталака. Той веднага се качи на ръката и, и го прибрахме в клетката, която аз държах.
И така върна се, на който разкажем много се чуди. Стигнахме до извода, че някак се е ориентирал, защото го извеждахме навън и знае как изглежда терена пред къщата. Ето ви и снимка да бъде разказа илюстриран

Имаше една много духовитс поема за пагалите, непрофесионална, писана с много любов, но нещо не я намирам. Някой попадал ли е, нещо от рода на " Как посреща изгрева с такъв неистов крясък на радост, че то смее ли да не изгрее". Много ще се радвам, ако някой я има и в сподели.

Не съм срещала тази поема, но с интерес ще я прочета.

Лъчестлъч харесвам корелките, много са гушливи.

Ето и моите в един от редките моменти когато се обичат.

Лъчестлъч, по повод историята на вашия беглец , преди години, като бях 12-13 годишна, имахме мъжка корела - Боже, колко се обичахме с това пиле! Та той си хвърчеше свободно из къщи, само гледахме прозорците да са затворени, че да не изхвърчи навън. Един ден нашите имаха гости, ние с папагала и брат ми бяхме в детската, той си седеше кротко до мен на масата. Не помня вече защо, май си тръгваха гостите и отвориха вратата, за да се сбогуват с нас, при което папагалът се стресна, шмугна се покрай тях и отлетя през отворения кухненски прозорец. Ей, колко ревах! Ходихме да го търсим, викахме, качвахме се на покрива на блока... не го открихме. На другия ден един съсед каза, че май го е учел да пее откъм близките дървета. Отидохме да го търсим, обикаляхме доста време и го открихме на върха на едно дърво, на около 2-3 км. от вкъщи. Врещеше като за световно, сякаш ни викаше за помощ. Аз си напълних устата с просо (за да са ми свободни ръцете, докато се катеря) и се покачих на дървото. Доближих се до него и зяпнах широко, за да види просото. И той, милият, като хукна към мен, явно беше умрял от глад. Та така го хванах и си го прибрахме Още ни бъзикат как сме го викали и търсили из квартала... А аз още помня как летеше като лястовица из високото.

Корелите могат да развият и поддържат скорост от около 50 км/ч в дивото. Чувала съм, че за кратък период от време, тази скорост може да достигне до 100 км/ч. Те са и най-бързите папагали и нищо чудно, с тези дълги, остри криле и дълга опашка.

Здравейте!
Съжалявам, че нахлувам така в темата Ви, но имам въпрос.
Вуйчо ми отглежда папагали. Първоначално се сдоби с Жако. Малко бебе. Отгледа го и го социализира. Привързва се много към птицата.
Интереса му към птици се увеличи.
Все повече и повече се интересуваше от тях Няколко години след това си закупи още един папагал-Ара!
И накрая реши, че иска да чифтоса папагали и да имат малки. Закупи още общо 4 папагала Жака-този път диви, не социализирани. Две женски и две мъжки.Отглежда ги в отделно помещение, направи им нещо като гнездо, напълно закрито, по образец, който е даден за да могат да се "крият" когато са интимни.
Вуйчо живее в голяма къща с двор, гараж, обори и т.н. В тях е пълно с клетки, кацалки...
Не след дълго започнаха да снасят яйца. Но тук идва проблема-яйцата са празни! Или счупени от родителите. Това се повтаря всеки път, многократно -има яйца, празни. Едно единствено яйце се излюпи и от него се роди едно прекрасно папагалче. Гледахме го с много любов и грижи! Хранене на всеки час със спринцовка, извеждахме го на двора на слънце-абе направо бебе!
Но за жалост това е първото и единствено папагалче от двете двойки...
Къде е проблема според вас? Какво е нужно? Или къде греши вуйчо в отглеждането им?
Благодаря ви много!

Да споделя- за втори път им отварям клетката на вълнистите единият излезе,женската всъщност...Така хаотично летя,блъска се многократно в стените,в прозорците,хвърча перушина,мн я съжалих и пак я прибрах...Да ги пускам ли пак,страхувам се да не би да се наранят така

А и не могат да летят. Слаби са им крилата. Трябва да има къде да каца.

Ами нормално е като не са летели досега да е така. С времето ще свикнат като научат размерите на стаята. Трябва да имат къде да кацат - стенд или нещо подобно. Първоначално спуснете щори или перде пред прозорците, за да не се блъскат поне в тях.
Когато гръдните им мускули заякнат, ще видите колко координирани ще станат.
Вие не реагирайте, не викайте, не скачайте, стойте отстрани спокойно, за да не ги стресирате допълнително.
Вълнистите са склонни към затлъстяване, само летенето ще ги спаси от преждевременна кончина.
То моите, които са по цял ден навън, се случва да се блъснат някъде, какво да говорим за птица, която досега е живяла само в клетка.

имаме белокоремен кайк (в Бг. мисля се казва белокоремен амазонец). В клетката е само когато спи нощем. Иначе е нон стоп извън нея. Гушклив е доста. Не иска да говори, много е мързелив. Единственото нещо което само ние му разбираме като го казва е step up (ан англ. е и означава да стъпи на каквото си му подал, по принцип това е пръст). Това ни е втори от този вид. Предишния казваше този израз и на български казваше "хайде на вън", и то прекрасно и се разбираха и двата и на двата езика. Този не мисля, че някога ще проговори хубаво.

Първите 2 дни като беше в нас, аз изпаднах в малка паника защото не пиеше вода. Мислех, че е стресиран. Е няколко години по късно, това продължава. Пие вода макс 3-4 пъти в месеца. Кара на прясно изцеден сок от клемантини. Като няма клемантини е драма, тогава са портокали или мандарини, но изобщо не ги харесва. Мешаме със сок от киви, и той не му е баш любим, но по го харесва от портокалите и мандарините. С пиенето на вода е голяма драма. Всичката храна почти се топи в сока и след това се яде. Прави драми ако не му се даде бисквита за закуска, ходи и се натиска да ни целува по устата докато не му дадем бисквита, или ако се е сетил за нещо друго което не е в чиниите му - същата драма. И се почва едно отваряне на шкафове, хладилник и предлагаме всичко само и само да улучим точно какво му се е дояло, че да престанат драмите. Един път се оказа, че иска череша. Ние ги бяхме прибрали в шкафа защото той като се наяде с тях, отива и почва да ги къса и хвърля. И вечерта, време е за лягане, а той мрънка и мрънка и ние даже го оставихме да се мотка в хладилника да ни покаже какво иска защото вече се побърквахме от 30 минутното му мръкотене. И изведнъж, мм се сети, че цял ден не сме му дали череше, а предния ден беше ял. Даваме череша и се почва едно благодарствено писукане! Изобщо много е вокален! Всеки пък ако улучим за какво мрънка, издава едни много сладки звуци. Винаги ги издава и като му сложим вода да се къпе.  Като види някоя играчка която сме я прибрали за по дълго, същите мъркотения се почват.

Не знам вашите как са, но наш глезан много обича да го масажирам. И все върти и се мотка да си сложи дупето и него да масажирам. Номера не минава, най много трътката да му масажирам. Но всеки ден поне по половин час има масажи. Спи вътре в тениските ни/дрехите с които сме облечени. И това е всеки ден. Влиза вътре ровейки надолу в глава, прави една обиколка да си намери по удобно място и дреме. Като се уплаши от нещо на вън (гледайки през прозореца), също се крие в нас в дрехите ни и там седи няколко минути и после бавно показва клюн да види дали е чист хоризонта.

Стана дълго... но наш пернатко няма нищо общо с повечето папагали! По натам пак ще пиша за драмите и историите около него.

Сладък е разказа, но май окончателно я отказахме жената да взема птица:)) То май всички угаждащи на кокошки сме диагноза.