Горим от нетърпение, ДЕКЕМВРИ чакаме с вълнение..

Каспър и да ти пиша колко и как съжалявам това няма да поправи случилото се.
Искам само да изрева с цяло гърло:
"Защо в българските болници няма техника за спасяване на недоносени бебета"???
Има някакви подобия на кувьозите,които се използват в напредналите държави.
Не знам точно как стоят нещата,но предполагам,че бебенцето се е родило,а докторите не са го спасили,а по линийката ти виждам,че си била в седми месец,а бебетата родени тогава оцеляват.
Прегръщам те силно.С теб страдам и аз.Ще чакам завръщането ти в отчетни скоро.

Не мога да пиша, не мога нищо да кажа....   , толкова е несправедливо и жестоко!

Каспърче миличка, пожелавам ти да се възстановиш бързо, ти и всички около теб, и много хубави неща да ти се случат

Момичета, много ми е неприятно, че ви натоварвам и притеснявам така.
Да, поплакахме си, трудно го приехме, трудно е да приемеш, че това се случва точно на теб.
Вярно е, харем, че бебето живя няколко часа.
Всичко по силите на хората беше направено, това го гарантирам...
Този път когато прокървих постъпих във ВМИ, със страх, защото бях чувала, пък и съм лежала в детското отделение със малкия и знам за мизерията и гадното отношения, но бях готова на всичко, разбира се, че всяка майка ще е...
И въпреки, че моята докторка от ВМИ я нямаше, както и всички познати други доктори бяха в отпуска, бях приета с внимание и грижа и вярвам, че каквото можеше се направи. Но неизбежно се стигна до раждане тази сутрин.
Все пак съм в 27ма седмица, шансовете са около 20%, но за 28ма. Бебето беше поето веднага, случих на д-р Димитрова, АНели, да знаеш, че си в сигурни ръце, а акушерка по случайност беше наша комшийка и майка на приятелче на Спасчо. Веднага се разбра, че познаваме и докторите неантолози, каквото можеше беше направено, но бях подготвена, че нещата няма да имат добър край.
В края на краищата, Господ така е решил, не можем да се борим срещу природата, тази бременност започна още в началото със загуба на малкия близнак и после с непрестанно кървене и опити да спасим малкото. Явно не му е било писано, не можеш да вървиш срещу природата.
Знаете, аз наистина съм силна, гледам и вървя напред, да, не съм от желязо, но съм преживяла загуби на любими хора и болката ми е позната. Плюс съм се научила да се примирявам с неща, които не зависят от мен.
Но за мъжа ми е друго нещо, той го приема много трудно и тежко.
Боли ме за бебето, за него, за нас... Но животът продължава.
Наистина дано имам късмет от тук нататък.
Сега известно време няма да пиша тук, просто нямам сили.
После ще минавам да ви виждам.
На всички ви желая безпроблемно раждане и здрави и красиви бебчета.
Всичко ще бъде наред.

Каспър, възхищавам ти се за силата, която имаш! Дано всички имаме малко от тази сила, когато по един или друг начин съдбата ни постави пред някакво изпитание. Пожелавам на теб и цялото ти семейство най-вече здраве, а силата и куражът ви бъди сигурна ще бъдат възнаградени от съдбата. Прегръщам те!

Ех Каспър лошо е това което преживя, на никой не го пожелавам. Нали знаеш че на човек не могат да му се случат неща който не може да преживее,ти си силна и ще се справиш.Имаш прекрасен син и предполагам и съпруг,мисли за тях и за себе си и гледай напред.Сигурна съм че ще се оправи всичко.Пожелавам ти късмет и щастие и скоро в отчетни

Каспър, съжалявам за случилото се 

Каспър много съжалявам за случилото се, права си , че не можем да се борим срещу природата, ти направи каквото трябваше.

Мили мами нека се помолим Бог да даде сили на Каспър, нейния съпруг и на цялото й семейство.

Каспър, съжалявам....  и те прегръщам.....   

Каспър, мога само да кажа, че искрено съжалявам!

Каспър,нямам думи...

Здравейте мамита

Най-накрая прочетох цялата тема+предхождащата и се пристраших да пиша. Все още ми остават 53 минути да честитя празника на всички Българи. Прочетох и за Каспър... съжалявам за случилото се Каспър и дано ти се случат много прекрасни неща в живота... не че болката може някога да се преглътне...

Каспър, бъди силна. Прегръщам те.
Както сама каза, не можеш да вървиш срещу природата. Така е било писано. След всичко лошо идва нещо хубаво. Дано преодолеете този момент бързо и ти желая съвсем скоро пак да се похвалиш в отчетни.

Каспър, искрено съжалявам за загубата на бебето! Стискам палци ти и съпруга ти да го преодолеете по-леко с взаимната си любов, грижите за Спас и работата. В такива моменти сякаш жената се оказва с по-силна психика, и способна да продължи напред.
Пази се!   

Мила Каспър,Възхищавам се на силата,която имаш,много си права,че срещу природата,не можем да се борим!
Но не мога да се примиря,все още,че на тези майки,които толкова силно желаят да дарят нов живот,природата им отнема това право,а на други,които не мога да ги нарека  "майки",същата тази природа ,им дава тази възможност.Говоря за жените,които изоставят децата си и продължават да раждат без проблем ,не е честно !
Сигурна съм,че ти си силна и ще се справиш и с този страшен момент от живота ти,това,което не ни убива,ни прави по-силни!Дано бързо да се възстановиш,за да можеш пак да бъдеш щастлива и изпълнена с нови надежди !Прегръщам те силно и се моля повече да няма огорчения в живота ти,за да можеш за пореден път да се изправиш на крака и да погледнеш с вярващи очи към бъдещето !

Каспър, ужасно съжалявам!

Тежко изпитание за теб и семйството ти. Много кураж и сили!