Ужас, видях го с очите си!

В нашите закони няма нищо такова, като подвеждане под отговорност на баща снимал дъщеричката си гола.
И често казано блудството се доказва понякога толкова трудно и след ужасно дълга процедура, при която родителите и/или жертвата просто се отказват.
За съжаление друга ужасна практика при българските полицаи е натуралистичния разпит, на който те подлагат насиления човек./тук става въпрос за по-големи жертви на насилие/. Разговаряла съм с изнасилено момиче, което искаше да съди полицаите, които са я разпитвали, защото без присъствието на психолог, часове след изнасилването са я карали буквално да им изиграе сцената на акта.

Аз бих предпочела позицията на параноика. Всичкото това безумие и безхаберие вече ми идва в повече. По улиците се разхождат всякакви идиоти и се случват ужасни неща, а обществото е такова, че 99% от хората по-скоро биха обърнали гръб, от колкото да се занимават с нещо, което не ги касае пряко.
Вчера ми се случи нещо, което ми изправи косите и ме накара да се замисля отново дали подготвям детето си за опасностите на градската джунгла. Дъщеря ми (7г) поиска да отиде за сладолед сама. Не ми се стори опасно, тъй като мястото е на 20 м и се вижда чудесно от балкона. Исках да проверя как ще се справи, а и да може и тя да се похвали като другите деца, че е ходила да си купи нещо сама. Върна се доста притеснена и ми каза, че някакъв дядо и е платил сладоледа. Човек, който тя изобщо не познава. Много се притесних и веднага отидохме двете в магазинчето. Дядото си беше отишъл, а аз настоях да оставя парите за сладоледа.
Детето ми обясни, че се е почувствало много неприятно от настояването на дядото и от това, че не е могла да откаже. Замислих се, че децата наистина не могат да реагират на подобни ситуации, понеже не знаят точно как. Дори и ние възрастните доста често прилагаме готови модели на  реагиране. Учим децата: "бъди учтив с възрастните", "уважавай хората", а не им обясняваме къде е границата на учтивото поведение спрямо тях самите. И дори да усетят навреме кога тази граница е прескочена, те не знаят как да се защитят, защото са твърде изненадани и нямат готово решение.
Сигурно много от вас ще кажат, че съм параноична. Дядото може би е бил само с добри намерения. Но утре дъщеря ми може да срещне друг, който не е.
След размислите ми вчера се сетих, че една съфорумка преди години беше превела части от много хубава книга - за оцеляването на децата в градска среда. Спомням си, че имаше много съвети какво точно да се каже на децата, как да реагират, ако се загубят или ако са сами и някой звъни по телефона, на вратата; какво да правят, ако ги заговорят непознати и твърдят, че ги познават и т.н.
Търсих много тази тема, но не можах да открия нищо. Предполагам, че книгата се казва: "Большая энциклопедия городского выживания". Пуснах и запитване във форума, но явно никой не си спомня.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=329609.0

Аз също предпочитам да съм параноичка по тази тема и да предотвратя в зародиш такива намерения, отколкото да си казвам, че на нас няма да ни се случи. Но децата трудно ще се научат да се предпазват сами, затова ние трябва да си отваряме очите на 4 
Питам авторката на темата дали не е споделила с някой друг на плажа съмненията си, за да може и друг да си каже мнението по случая. Аз ако бях свидетел на нещо подобно, първо това щях да направя (ако съм заедно с някой близък).
А и историята, разказана от Карбовски, показва как биха реагирали повечето - ще кажат, че детето си измисля, а човекът е много добър. Гледали ли сте филма "Клетвата" с Джак Никълсън? Детето казваше истината, но червената лампичка на близките й не светваше. 

Не, бях сама с детето.

Когато бях ученичка един ден най-добрата ми приятелка доведе едно момиче, което беше доста необщително и пълно. Всички мислехме, че е такава, защото родителите и имат доста голяма компания за козметични продукти, която функционира и сега и просто се надува. Както и да е, сприятелихме се и след време, след един купон тя ни разказа как вуйчо й (брат на майка и) я изнасилва системно от от 7 години. Тогава бяхме на 15. Тя изпадаше на моменти в изключително тежко психическо състояние, а ние не знаехме какво да направим. Бяхме много шокирани и объркани от разказа й. Незаивисмо, че се заклехме да пазим историята в тайна, един ден я хванахме и и обяснихме, че ако тя не каже на майка си, то ние ще го направим.
Момичето ревеше и ни умоляваше да не я поставяме пред този избор, защото изверга и бил казал, че ще я удуши, а и тя много се срамуваше от цялата история. Смяташе, че децата в училище ще и се подиграват, че учителите ще я мислят за ку...а и куп други бариери, които "любящият" и вуйчо си беше осигурил!
Скарахме се жестоко, но в крайна сметка тя каза на майка си. След грандиозни семейни скандали , родителите  изгониха насилника и прекъснаха контактите си с него, но покриха случката, защото са известни, имат сериозен бизнес и БЛА, БЛА, БЛА... Не знам защо!
Никой не говори за тия неща, но те са сред нас. Като си срещате вечер съседите, знаете ли какво става в техния дом??? Хората са го казали- ТИХАТА ВОДА Е НАЙ-ДЪЛБОКА!

Настръхнах направо!
И аз мога да разкажа за такива случки, когато възрастни мъже предлагат секс на малки момичета.
Напр. портиер или охрана на 1 училище (пенсионер) предлагал нееднократно секс на една моя позната, когато беше на 12-13 год. Тя каза на родителите си и отбягваше този чичко, ама той е назначен да работи в нейното училище!?!
Много е опасно навсякъде!

За съжаление като дете и аз имам подобни преживелици. През ваканциите като деца често ходихме на село при баба и дядо. Имахме един съсед, възрастен човек. Делеше ни една ограда. Никога няма да забравя как по цял ден седеше на пейката от вън и ни привикваше с характерния жест с ръка, а с другата си вадеше пениса и го показваше. А ние щом го видехме, тичахме обратно у дома.
Явно хората си го знаеха, защото баба всеки ден ни предупреждаваше и разказваше как този човек примамва дечица с лакомства, после ги води у тях и ги кара да си свалят гащичките (ние бяхме деца и баба така се опитваше да обясни). Действително си спомням, че съм виждала от тях да излизат деца, предимно циганчета. Тръпки ме побиват при спомена...
И аз се страхувам за децата си. Ужасно.
Когато децата бяха бебета, ги къпеше мъжа ми. Сега сам отказва, че били големки, не било редно, момиченца са.

Оле момичета, какви страхотии разказвате!  Не че съм мислела, че е невъзможно да се случи, виждала съм и ексхибиционисти и какви ли не изроди, обаче така, разказно от първа ръка, направо е ужасяващо!  Дано и този баща си намери майстора и детенцето да не страда!
Как може да има такива изверги бе?! 

Темата стана"Знаете ли какво се случи,когато бях малък?".Искам да питам Дива,защо веднага не е реагирала адекватно,защото аз щях да кажа на майката на секундата ,и защо пуска сега тема,когато нищо не може да се направи по въпроса.Кой го знае тоя баща къде е сега и дали пак не опипва дъщеря си.Не се ли чувстваш виновна,Дива,че си си затворила очите пред този явно агресивен според тебе акт?

от няколко дена, чета темата и се чудя какво да кажа.
Това е ужасно, ако наистина е така.
Аз, в повечето случаи, вярвам на интуицията си.
Ако бях на твое място и бях сигурна, че има нещо нередно, бих реагирала, само че не пред детето. Защото, ако се окаже, че се лъжа, мога много да травмирам детенцето. По-скоро бих издебнала майката сама, я до кафето, я във водата и бих и казала притесненията си.
Само че отстрани винаги е лесно да се каже, да, аз бих направил еди какво си. Когато ти дойде до главата е различно.
Много силно се надявам, да си се лъгала. 

Вярвам на Дива, че е видяла това, което разказва, чудя се как ще пазя детето си от подобни изверги.
Аз самата като дете два пъти съм била опипвана, беше ужасно преживяване, което не се забравя. Единия път бях около9-10 годишна, слизах по училищните стъпала и един батко, който тогава се качваше си завря ръката между краката ми  Светкавично я изтеглих от там и хукнах надолу по стълбите. Другия път беше когато бях 15-16 годишна и училищния зъболекър ме опипа по гърдите, като повтаряше "Стой спокойно"  Добре че не бяхме сами, ами и медицинската сестра беше там, та не се случи нещо по-лошо. Аз се дръпнах тогава и го погледнах злобно. Не посмя да ме пипне повече гадината.

Догади ми се от поредния коментар-обвинение към дива, че нищо не е направила. Защо ли си мисля, че 99% от тези, които пишат тук също не биха реагирали изобщо! Мислите ли, че е много лесно да реагира човек адекватно (каквото и да значи това в случая), когато се сблъска на живо с такова нещо? Ама на живо, не по ТВ, не от разказ на някой си.
А в темата има голям смисъл независимо от завоите, по които върви - от детски спомени, до сигурността на децата като цяло. И всъщност основния въпрос на дива, а и на тази тема не е ли точно "какво можем да направим, ако станем свидетели на такова нещо?" Защото аз за себе си знам, че бих била шокирана и няма да мога да спя с дни, но не знам ще мога ли на момента да реагирам и какво да кажа, на кой? Да говоря с майката, която вероятно ще ме изкара луда и каква ли не друга дето гледам в гащите на мъжа й. И т.н.
Затова ми се иска да няма повече безмислени обвинения към дива, както и коментари на къде се била изродила темата, защото съм сигурна, че за много хора тук е полезна точно каквато е. И ако някой има предложение различно от "ще се скарам с майката" ще е чудесно да го сподели.
Съжалявам, че влизам в ролята на разпоредител, но ако съм на мястото на дива и чета това определено ще се почувствам зле, че съм споделила и вместо да търсим начина ние си губим времето в напразни обвинения.

   Напълно съгласна съм с Милена. Още в началото казах, че аз нямаше да реагирам, поради простата причина, че не ми се случва такова нещо всеки ден. Да, може да ми се стори, че нещо не е наред, но коя съм аз, че да се намесвам, за нещо, което съм видяла за минути примерно. Както виждаме, много от коментарите бяха, че това е нещо нормално. В такава ситуация, това, което ти подсказва, че нещо не е наред е шестото ни чувство, но колко от нас са склонни да му се доверят на 100%.

И дори да му се довериш готов ли си да говориш с някой за това, да се конфронтираш публично с непознат човек, за когото не знаеш как ще реагира и ще можеш ли да понесеш последствията.
Затова са полезни няколкото юридически коментара в темата, както и тези да се опиташ да говориш с майката насаме. но пак какво точно ще й кажеш. Аз се опитвам да го видя от страната на как бих реагирала, ако някой ми каже това за мъжа ми, при положение, че го познавам толкова добре и знам какъв баща и мъж е. Ако примерно майката има проблеми с него може да го приеме по един начин, но ако всичко е ОК в семейството, как тя самата ще реагира на шока от едно такова нещо.
Въпроса не е толкова прост както една немалка част в тези тема го изкарва.

Нека не забравяме и този изключително практичен съвет на Синдарела. Ако на момента се сподели с някой притеснението и другият човек потвърди съмненията - двама могат да съберат повече смелост и заедно да кажат на майката. Когато са двама (дори хубаво, ако другият е непознат) е по-достоверно и биха накарали майката да се замисли сериозно, преди да ги обяви за луди!
Според мен е златен съвет, как да се постъпва в такава ситуация!