Доброто старо писмо в пощенски плик и с марка

  • 12 651
  • 92
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 448
Появата на виртуалната поща разглези много. Лесно се пише, още по-лесно се изпраща.
Общуването е по-адекватно на момента. И т.н. Много позитиви. Има и много негативи. Хората забравиха да пишат. Пишат каквото им дойде на ума, не мислят много, лесно е - набутваш първото, което ти мине през кратуната и го изпращаш.
Правопис, изразни средства... не са важни. Важна е информацията. Никаква ... хигиена ( сори, не знам как да го кръстя).

Виртуална поща и чат / кю, скайп / за мен са коренно различни неща.
Точно толкова се старая на един мейл, колкото и ако го пиша на хартия, само дето се изпраща по лесно и пристига по бързо.

# 31
  • Мнения: 4 841
Липсват ли ви старите писма? - липсват ми, и още как  Sad

Пазите ли ги някъде, уютно прибрани в някой шкаф? - В дома на майка ми са, надлежно групирани и подредени в 3-4 кашона  Blush - като ученичка си пишех с купища хора, пуснали си адресите в "Средношколско знаме", списание "Младеж" или "Неделя `88" - някои от кореспонденциите се превърнаха в прекрасни приятелства, да не говорим, че си обменяхме какво ли не - записи и текстове на песни, снимки на изпълнители... Чара на цялото това общуване обаче не може да бъде разбрано от човек, който не е живял по онова време.

Препрочитате ли ги? - Има няколко най-знакови писма, които с удоволствие препрочитам. Нооооо, както е казал и Вълчо - безкрайно ме натъжават.

Получавате ли такива сега? - За най-най-най голямо мое съжаление - не  Sad. Но пиша от време на време, с надеждата, че някой ще ми отговори с такова, а не по електронната поща. Картички за Коледа и по други поводи също винаги изпращам "истински".

Виртуалните събуждат ли същите чувства? - Не, категорично. В писането на писмо има нещо съкровено, нещо интимно... Имаше такъв израз - да си "излееш душата" на листа... Избора на лист, на цвета химикал, почерка... Освен това писмото е ... материално, можеш да го носиш със себе си, попило сълзите или украсено с целувка от този, който го е изпратил... Писането на мейл ми е някак... служебно, безлично и... виртуално, нищо лично няма в ариала, независимо дали ще го болднеш или ще го поставиш на лилав фон...

Общуването по мейла е практично.
Общуването с писма - емоционално.
Поне за мен.
(Темата ме разконцентрира Sad)

# 32
  • Мнения: 3 423
Адски ме боли, когато писмата ми от тук
не достигат до получателите в България.
Като че някой ме е ограбил и разголил...
Затова напоследък пиша открити картички.

# 33
  • Мнения: 122
Пазя такива писма от близки за мен хора... ценни са ми...

# 34
  • Мнения: 3 211
Скоро се преместихме да живеем при майка ми и разчиствах едно бюро. В него намерих една кутия с около 50 писма от различни русначета. Една приятелка на баща ми беше публикувала адреса ми в някакво детски списание в Азърбаджан (уф как се пише тази държава ooooh!) тогавашен СССР. Аз не знаех и изведнъж почнах да получавам по 5-10 писма на ден, направо ме засипаха Crazy
На почти никое не отговорих. Пращаха децата снимки, картички, ваденки и какво ли не...
В друга кутия намерих писма, които съм получавала от бившето ми гадже, докато беше в казармата.
Всичко изхвърлих.
Тези спомени са си изживяли емоцията. Дори и картички, които получавам не пазя. Знам, че никога няма да ги отворя да ги гледам, само да събират прах.

# 35
  • Мнения: 759
Обожавам писма върху хартия. Не съм изхвърлила
нито едно. Мейлите не са това, което са писмата.
Tака е. Спомням си, че съм писала писма в продължение на месец и са ми излизали около 20 стр. малък формат...

# 36
  • София
  • Мнения: 4 867
Има нещо неповторимо в писмото на хартия.
Електронни картички не изпращам. Приятелите ми получават истински такива по пощата.
За жалост, все по-рядко получавам писма на хартия.

Някой да иска да ми пише?

# 37
  • Мнения: X
Има нещо неповторимо в писмото на хартия.
Електронни картички не изпращам. Приятелите ми получават истински такива по пощата.
За жалост, все по-рядко получавам писма на хартия.

Някой да иска да ми пише?
Peace

# 38
  • Мнения: 502
   Нали почеркът отразява някои черти от характера на човека. Закръглени едри букви-спокойна,уверена натура. Ситни правилни като мъниста буквички-старателност,дисциплинираност...Остри и ръбести знаци,наклонени в разни посоки-говорят за страстна натура,за изпреварваща писалката мисъл... Laughing

# 39
  • Мнения: 510
В писмата написани на ръка има нещо много лично, било то и самия почерк..Пазя мнооого писма с всички боклучета в тях(които на времето са ми били много интересни) , но едва ли някога ще ги препрочета..отнема твърде много време Simple Smile

# 40
  • Мнения: 824
Последните писма в пощенски плик получих преди 2 години.Независимо от другите алтернативи за комуникация,те са много скъпи за мен.Толкова скъпи,че ги носех в дамската си чанта/15 месеца/,докато подателят им не се върна при мен.Еееех,спомени... .

# 41
  • София
  • Мнения: 1 745
    Преди около 2-3 г. случаино открих в един стар шкаф кълбо червени конци,които ми свършиха чудесна работа за едно ръкоделие.Но бях наистина изумена от това,което открих вътре в кълбото.Конците бяха намотани върху писмо,написано от вуйчо ми до майка ми.И то през 1933г,когато е бил войник.И двамата са покойници от много години и това писмо не зная по каква причина е използувано за тази цел.

# 42
  • Мнения: X
    Преди около 2-3 г. случаино открих в един стар шкаф кълбо червени конци,които ми свършиха чудесна работа за едно ръкоделие.Но бях наистина изумена от това,което открих вътре в кълбото.Конците бяха намотани върху писмо,написано от вуйчо ми до майка ми.И то през 1933г,когато е бил войник.И двамата са покойници от много години и това писмо не зная по каква причина е използувано за тази цел.
Shocked

# 43
  • София
  • Мнения: 203
Пазя си цялата ми купчина с писма и от време на време си ги препрочитам със страшен кеф и същевременно с носталгия. Много е хубаво и същевременно ми е тъжно. А като се замисля за писмата и правя асоциация със старата поща на село, със специфичната миризма в нея, както и в библиотеката, абе много ме развълнува тази тема, дори не мога да го обясня, сигурно много хора го усещат вътре в себе си така. Може би е свързано и със спомени за много други неща от тогава, хора, събития, които вече ги няма - баби, дядовци, приятели, детство, и затова така - знам ли... Thinking Мъчно ми е за този по-простичкия живот отпреди, за романтиката в някои неща. А сега въобще не е същото. Мейлите?? Не, не, нищо общо.

# 44
  • Мнения: 5 940
Скоро намерих едно писмо, което съм писала до едната ми баба, докато съм била на гости при другата. Писмото беше пръскано с нещо, мазано, предполагам крем или парфюм. Явно съм чула , че любовните писма се парфюмират, а бабите бяха детската ми любов...
Текстът е нещо такова: "Бабо, ние с Мими сме добре. Тя вчера си удари главата в един камък, но не тече много кръв. Баба ни купи рокли и каза, че ще ни купи и сандали, и пастели, и скицник. Тук има много дини и едно магаре..." Посмях се, стана ми и тъжно, и хубаво.
Още получавам по Коледа картички в плик.

Общи условия

Активация на акаунт