Да се търпим заради децата - подкрепяте ли?

  • 12 298
  • 145
  •   1
Отговори
# 135
Не, не подкрепям. И не си струва.
Децата не са виновни с нищо, че да търпят студенината и караниците на родителите си.


Даа, а родителите да вземат да си седнат на д-то и да  си направят равносметка за живота.Как во имат и какво ще изгубят, като се разделят.И наистина  да си попрекършат гордостта, защото като са правили деца, трябвало е да мислят за отговорността  как ще ги отглеждат.Пиша това, защото и ние преминахме през същото, но  осъзнахме колко сме изпростели и какво губим.Сега  всичко е ОК.  Може, стига да има желание.Развода не е решение, нито пък живота в постоянна кавга.Всичко е въпрос на инатлъци и  надговаряне.Няма несъвместими характери , има  хора , които не желаят компромиси.

   И Пассинет е права, че независимо  с какъв тон си говорят хората, това не определя дали се обичат.Ние често си викаме /яко/, но  един без друг не можем, като осакатени сме поотделно.Детето  е на 4-ри , но ясно го осъзнава и дори се шегува с нас, когато се караме.Зависи от характерите, възпитанието, средата, но винаги има решение, стига  да има желание.

Последна редакция: пн, 22 дек 2008, 12:20 от gerik

# 136
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Скандалите пред децата са много по-лош вариант отколокото разделени, но спокойни родители. Студенината между родителите също. Атмосферата, в която растат децата е много по-важна от това, дали са с двамата си родители.
Ако родителите не се чувстват добре- и децата няма да се чувстват.

# 137
  • Мнения: 2 309
Развеждай се...заради децата е тъпо да се стои!
Нито ти нито той ще е по-малко родител за мъниците след развода...
Тъпо е да показвате омраза пред тях ooooh!
Последното за което бих се кахърила е детето...

# 138
  • Мнения: 712
Понеже на няколко пъти се спомена тона, мисля че е редно да уточня какво имам предвид. Оставям настрана скандали и караници. Нормално е във всяка една връзка да има моменти на повишаване на тон и сопване, които сами по себе си нищо не значат. По страшно, и това според мен се удеща безпогрешно от децата, е безразличието. Студеното отчуждение.
Това имах предвид когато визирах тона, с който си говорят родителите.

# 139
  • Варна
  • Мнения: 91
Не си струва да се измъчваш.Животът е твърде кратък!Както ти,така и децата ти ,заслужавате да сте щастливи!

# 140
  • Мнения: 293
Както вече много момичета са ти казали истината ще ти кажа и аз. Живях в семейство,в което се търпяха заради мен.Плачех скришно ,защото ми беше жал за татко и не знаех как да му помогна.Правеше всичко но на майка ми не можеше да се угоди с пране готвене чистене,жената искаше мъжа и да носи пачки вкъщи а баща ми не е от тия. Усещах всичко може би от 6-7 годишна.И плачех ли плачех скришно ......

Когато се върнах един ден вкъщи и татко си беше събрал багажа хем ми стана страшно в душата хем осъзнавах вече,че това е по-доброто и за двама им.И вместу да помисля за мойта болка,мислех единствено за тяхното щастие,защото то го нямаше.

Нито съм спряла да се виждам с татко нито сме спрели да се обичаме и подкрепяме.

Така ,че не си губи времето.Да останеш 90% значи да погубиш детството на детето си.А това остава в душата му за цял живот....


  bouquet

# 141
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 393
Най-хубавите години от детството ми бяха между 5-тата и 12-тата година, когато родителите ми бяха разделени.
Преди това въпреки малкото си години помня скандалите и сълзите на майка ми, след това скандалите и кошмарът ми започнаха отново.
Молила съм се да се разведат, но не го направиха. А аз се изнесох с първият "подходящ" за да се отърва от тях. Още живеят заедно, ако може така да се каже, отдавна не са семейство, просто споделят един апартамент, защото вече са на възраст и няма къде да отидат.
От "подходящият" родих дете, и в най-подходящият момент, преди детето ми да започне да разбира скандалите ни, го напуснах.
Не бих подложила децата си на този психически тормоз да живеят в такъв вид семейство.

# 142
  • Бургас
  • Мнения: 1 132
И аз, и съпруга ми, сме израстнали в подобни семейства. Категорично съм против принудителното съквартирантство "в името на децата". "В името на децата" трябва да се гони мирна, тиха и уютна обстановка, а не да живееш константно в ивицата Газа. "В името на децата" го приемам като извинение за нерешителността на съпрузите да си признаят неудачата в семейството. От позицията на човек, живял в обстановка тип "в името на децата", мога да ти кажа, че децата трябва да са с желязна психика, за да не бъдат повлияни от ненормалната обстановка.

Абсолютно подкрепям! Сега - 26години по-късно майка ми е съсипана, психиката на мен и брат ми разбита! Не виждам нищо "хубаво" в това, че се е правила на "героиня" толкова години. А можеха да ни спестят побоищата, кавгите и пиянските истории....

# 143
  • Мнения: 2 448
Цитат
А можеха да ни спестят побоищата, кавгите и пиянските истории....

Е, това не мисля, че има някой който да смята че си струва.
Макар че съм с две ръце "ЗА" максимална търпимост в името на децата, пак казвам психически и (или ) физически тормоз , който застрашава здравето и психиката на детето ми дава право да го оставя без такъв баща.
В останалите случаи бих направила компромис и то доста голям, дори за неща, които ми тежат.

# 144
  • Бургас
  • Мнения: 1 132
Цитат
А можеха да ни спестят побоищата, кавгите и пиянските истории....

Е, това не мисля, че има някой който да смята че си струва.
Макар че съм с две ръце "ЗА" максимална търпимост в името на децата, пак казвам психически и (или ) физически тормоз , който застрашава здравето и психиката на детето ми дава право да го оставя без такъв баща.
В останалите случаи бих направила компромис и то доста голям, дори за неща, които ми тежат.

Да де, ама като и предлагахме на майка ни да се разведат, тя отговаряше, че никой друг не би могъл да бъде наш баща! И с времето се научих, че не съм готова на подобни компромиси! Дори се ожених на 600км от тях, за да си спестя "удоволствието" от вечните драми! Брат ми също пое друг път, само заради едното душевно спокойствие! Така, че случаите, в които ти си готова да се жерваш, в името на голяма светиня като "брака", или да търпиш всичко, за да имат децата ти "баща (за пред хората)" е пълна глупост!

# 145
  • Мнения: 2 448
"баща (за пред хората)"  , както и всяко друго нещо за пред хората не ме интересува. Аз бих търпяла детето ми да има баща за него самия.
Примерно може да не обичам вече мъжа си, или да сме станали доста различни в много отношения с времето, но да преценям, че като баща той е чудесен и детето ми има нужда от него, независимо, че аз примерно нямам нужда от него или той от мен. За подобно търпение говоря.
В случая на авторката виждам една нетърпимост най вече заради пари, която не мисля че ще цъфне и върже сама майка с деца. Да не би тогава парите и да започнат да валят от небето.

Общи условия

Активация на акаунт