Нормално ли е това поведение за 3 год дете

Със сигурност когато сме си сами в къщи изобщо не са кротки, още повече полудяват. Сега на хижа в планината не съм ги водила. В гората да, ама там си тичат и им е интересно. Но в никакъв случай не са кротки. При никакви положения. Според мен наистина им е слаба нервната система. Дожи нощем не спят като хората. То е очевидно по държанието им, от нищо се палят и изпадат буквално в истерия. Но специално случая с ресторанта - наистина имаше много хора, но остановката беше много спокойна и приятна, беше тихичко и нищо изнервящо нямаше, по скоро беше уютно и действаше успокояващо. Замисляла съм се за много неща, но продължавам да не намирам логично обяснение защо все моите деца се отличават от  околните и винаги успяват да станат център на внимание с магариите си. И защо поне едно като тях не срещна ей така, да не се чувствам като извънземно само аз.

ох, ние сме в двете крайности - петранка е кротка, спокойна и супер бъзлива. толкова е страхлива, че вече 2 зими отказва да се качи на шейна, щото било страшно  камен, обаче, е магаре от класа. едва на 1г. и 4 м. е и буквално ме втриса какво ни очква след някой-друг месец. гарантирам, че и двете са отглеждане по абсолютно идентичен начин, а и баща е един. не знам как да се оправям. понякога се чувствам супер безсилна - хем е малък и не е редно по някои параметри да го третирам като сестра му, хем се държи като най-изпечения манипулатор и тарикат - във всяка реализирана простотия виждам повече мисъл и злодейство, отколкото петра влага към настоящия момент 

Жалко,4е си дале4е,ина4е щяхме да си спретнем една среща,тъкмо да докажа на мъжът ми,4е не сме единствени А 4естно да ти кажа ти в моите о4и си майка героиня,успяваш да се справяш с породени деца,близнаци и то дива4ета ,4естно казано немога даже и да си го представя,аз с едно едвам се оправям

Хехе, а моят мъж дори не забелязва разликите и казва, че всички деца са така и нищо им няма. Като се случи на момента да му дам пример с деца, които са пред очите му  той само мъцва и изобщо не се опитва да намери разликите. В къщи им дава пълно игнор, само аз викам и се разправям, той си чете встника спокойно, докато може да се избиват в др стая. И да реват толкова се абстрахирал от всичко, което се случва около него, че изобщо не чува. Бе пълен непукист. Направо съм си като без мъж. Даже ми е в тежест, щото му трантувам и пренебрегвам децата заради него. Ама пък и те трябва да свикват да не им се обръща много внимание. Навремето бабите ни като са бъхтели нон стоп, едва ли са имали време да си играят с децата. Децата сами са се занимавали, па пак са станали хора. Така си мисля поне де. Въпреки че може и да не съм съвсем права, щото пък тогава са живели по 100 човека заедно и все се е намирала по някоя грохнала пра баба дет друго не може да прави освен да бави детето докато по работоспособните вършат жизнено важните неща

Описват гледам дъщеря ми тук ...късно видях,но се включвам-само на 1г и 9 месеца е,но сигурно до 3 г ще го откара така-не дава за ръка да я водя,тича,но аз след нея,не я е страх от нищо и аз говоря до спукване,а тя само ми се хили и с нищо не мога да я сплаша да върви близо до мен,до сега не ми е изчезвала,защото аз просто тичам редом с нея.....Абе почти всичко описано от сега го виждам в нея-а все пак се описва 3г дете...

Нищо му няма на детето - просто си е такова. Има още толкова много такива деца. Моята малката щерка пък е другата крайност - много е бъзлива. Другите деца, например, се пускат по някаква по-различна пързалка, тя казва "тази малко страшничка ми се струва". Трябва доста да погледа хлапетата как се пързалят, за да се престраши да се пусне и то се запъва с ръце и крака, и се пуска едва едва. След това и харесва. Освен това не иска да влиза в морето, че я е страх от вълните и други такива.

майка ми ни помагаше като се роди Ерик и тръгнеше ли на раходка разбирахме, кога се е отдалечила достатъчно и кога се прибират


сега не пищи, но и на едно място не седи
ето, че няма нужда да снимам сина си октомври месец като се прибираме


с мъжа ми на ресторант, кафе и тн не сме сядали... като дойде майка ми да помага, си наваксваме...иначе сме плътно тримата

и въпреки всичко много си харесвам дечко- винаги съм искала жизнено дете... ето на имам го да ми е здрав и все така енергичен за мен най важното е да е щастлив.. другото.. минава
ама второ дете скоро няма да има, ако има де

Ей затова говорим,иска ми се второ дете,ама след Дани не ми стиска,едва ли ще се навия в близките 2г А авторката не само,4е се е навила,ами и близна4ета,4е пъки диви4ки ,е 4естно казано шапка и свалям

1. Напълно нормално е да няма търпение в ресторант. и да ходи, и да крещи, и да закача хората. Решението? Какво търсите с 3 годишно дете в ресторант?
2. Същото се отнася и за филмчето.
3. Не го водете на места с много хора. Ако много се налага - дръж го за ръка.

Ще ти кажа, защо се навих на второ толкова бързо след едно хипеактивно. Защото бях минала 30така и нямаше за кога да чакам. А държах да имам 2 деца. И въпреки всичко като забременях с вторИТЕ, бях в паника. Тогава още не знаех, че са 2 броя. Събрах мамите от групата да им обявя новината както и паниката, която ме е обзела как ще гледам бебе с този дивак. Имаше една мама с 2 деца с малка разлика и ме успокояваше, че ще се справя. Но като цяло май ме съжаляваха като ме гледаха как не мога да се оправя с Давид. И както още не съм свикнала с мисълта, че ще има второ изведнъж виждам на скенера цели 2   Това беше най-големият шок който съм преживявала - никога няма да забравя ужаса и паниката, в която изпаднах. И скочих да душа мъжа ми, като че ли той е виновен. Понеже Давид ми се стори толкова труден за гледане и мислех, че второто квото и да е, няма как да е по-зле. Оказа се, че винаги може по-зле. Теди не беше толкова лош за гледане, като изключим, че много боледуваше. Ама Ева се роди с проблем и не можеше да спи и само тя да си ми беше пак щеше да е по-зле от Давид. Пък те цели 2. Разказаха ми играта. Ама когато човек няма друг избор оцелява неясно как. Никога не съм искала  близнаци, защото все ме е било страх, че може да не са съвсем наред както не рядко се случва с близнаците. И мен не ме подмина. родиха се недоносени, а Ева се роди с крив врат и до сега си е леко крива, понеже брат и я е притискал 8 месеца и не е могла да мръдне. Единствената причина, поради която не ги махнах е, че съм против абортите, не мисля, че имам право да се правя на Господ и да решавам кой ще живее и кой не. Но както знаете за деца не може да съжаляваш, каквито и да са. Така и аз. Благодаря на Господ, че за сега ми помага да се справям с това предизвикателство. И често си мисля как навремето нашите баби са се оправяли с 10тина деца, и са си били все бременни и кърмачки. И то без всичките улеснения, които сегашният живот ни предлага. И за тях е било нормално, никой не се е имал за герой. А ние днешно време направо сме се разлигавили ми се струва. Щом вече много от нас не могат и да родят нормално, а ги режат значи много сме отслабнали като физика и психика и изобщо.
Абе знаете ли кво се сетих. Че не съм чула за някой да е полудял от гледане на дете. Вие чули ли сте за подобни случаи? Има откачили по всевъзможни причини, но като че ли предизвикателствата с децата ни правят по-мъдри, търпеливи, зрели... но не и по-луди  

katiABV,  както вече казах става дума за Леголенд, което е нещо като Дисниленд, но за по малки деца. Това място е точно за Давид (близнаците ги взехме, че няма кой да ги гледа, не сме отишли там заради тях разбира се). И както пак казах става дума за ресторанта на хотела, който е на Леголенд и е пълен предимно с деца. Както и ресторантът суответно беше пълен предимно с деца. Затова именно ми направи впечатление, че моите пак изпъкнаха на фона на останалите. Не съм го завела в изискан ресторант дето никой си не води децата, а в ресторант специално за деца. Нали знаеш, че като си на хотел, няма как да си готвиш, а се храниш в ресторанта

Добре другият път няма да го водя на летището и ще пропътуваме 4хил.км с кола
 NikiFin аз все като си се навивам сама за второ и си викам,абе по зле от Дани няма как да е,още пове4е 4е изживяхме и кошмарна зима откъм болести,вклЮ4ително и операция,оба4е сега като те 4ета теб и май скоро няма да се навия,ще го из4акам първо да се кротне малко

аз съм казала на мъжа ми за второ ще говорим след 3-4 години( а ако нещо стане непредвидено няма да го връщаме , я!)...вече не ми пука , че ще над 35 год.... в крайна мсетка не искам да съм тотално изкрейзила от нерви мама

NikiFin
 вярно е, това което казваш за нашите баби.....ама сега сме прекалено информирани и прекалено се стремим към  хъм.. съвършенство

Ох, какво успокоение, имало и други като моя Евгени. Иначе наживо не съм виждала по-голям дивак, но след това, което прочетох се чувствам по-добре и вярвам, че нещата ще си дойдат на мястото с времето.

Моя приятелка има дъщеря на 3 години, която се държи точно по същият начин. По цял ден скача, тича, катери се по всякакви мебели, имитира скачане с парашут прави всякакви бели и лудории и вдига шум колкото за 20 деца в началото си мислех, че майка й не й обръща достатъчно внимание и тя се опитва да й го привлече да, ама не! По-късно с очите си видях как жената се опитва да й чете книжка, да си играят с куклите, да готвят заедно, да рисуват и кво ли не, обаче нищо не й задържа вниманието, единственото интересно за нея е да тича и да прави бели

На моменти се чудя дали и моят синковец не върви по тоя път просто истерясва и се тръшка за всяко нещо, ако не стане неговото започва да се дере, все едно го колям, а ако му се спи е толкова крив, че да не си наблизо и по цял ден тича и пипа всичко, което не трябва да се пипа. Както се вижда чакам второ, дано да е по-кротичко, че иначе не ми се мисли

Хехе, като гледам са връстници с моя Теодор. Даже същата зодия Близнаци  . Не се трае направо, по е лигав и ревлив от големия си брат. Оня на неговата възраст колко и див да беше, не ревеше и не се тръшкаше нон стоп както прави Тодоранчо. От най кротък стана най непоносимия от трите