Оф,и моят син е проблемен.Като беше на годинка ходихме с мъжа ми на море за 10 дена без никакви проблеми.Но като поотрасна малко се буди през нощта и ако не съм при него вика ''мамо,мамо",реве и не заспива.Един път бях отишла на ресторант с приятели,та по някое време трябваше да се прибера много бързо защото беше ревал половин час.И като ме види заспива на секундата.Сега е на 2 год.
- Публикувана: 30 авг. 2008, 15:45 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2008, 11:23 ч.
Може ли да получи стрес като го оставя на баба му за 3 дни?
Стреса го получаваме ние,когато разберем,че децата ни се справят отлично и без наша помощ! 
У нас положението беше същото.Не смеех и да си помисля да го оставя на някоя от бабите да не би нещо...обаче сега ,така се случи ,че едната баба е му е първа приятелка,а другата врагът,който преследва с меч в ръка и боен вик!
разбира се в рамките на играта,но съм забелязала,че децата трудно излизат от образ и баба му изяжда по няколко удара в битката 
У нас положението беше същото.Не смеех и да си помисля да го оставя на някоя от бабите да не би нещо...обаче сега ,така се случи ,че едната баба е му е първа приятелка,а другата врагът,който преследва с меч в ръка и боен вик!
разбира се в рамките на играта,но съм забелязала,че децата трудно излизат от образ и баба му изяжда по няколко удара в битката
Всяка майка познава най-добре детето си и границата на привързаността му. Синът ми е супер общителен, радва се на всички, ако не ме вижда през деня спокойно може да бъде при друг човек и това за него да е разнообразие и нова емоция. Само, че вечерите моето присъствие е задължително. Пробвали сме какво ли не. Най-често опитите ни са да излезнем с баща му до заведението отсреща, след час-два максимум сме привикани, защото приспиването наистина е невъзможно. А, ако аз го приспя и излезнем , той по някакъв си негов начин усеща липсата ми, събужда се и наддава истеричен рев.
Обяснявам всичко това не, за да стресирам майката, пуснала темата, а за да разясня на тези, които смятат, че има едва ли не ревностно привързани майки, които не допускат никой до децата им.
А колкото до стреса-скоро четох някакво интервю на една от внучките на Горбачов, разказваше, че когато била на две години майка й отишла на почивка и я оставила при бавачката. В резултат на изживяното е спряла да говори за половин година. Така, че остроумните забележки за заглавието са хубави, но понякога неуместни.
Обяснявам всичко това не, за да стресирам майката, пуснала темата, а за да разясня на тези, които смятат, че има едва ли не ревностно привързани майки, които не допускат никой до децата им.
А колкото до стреса-скоро четох някакво интервю на една от внучките на Горбачов, разказваше, че когато била на две години майка й отишла на почивка и я оставила при бавачката. В резултат на изживяното е спряла да говори за половин година. Така, че остроумните забележки за заглавието са хубави, но понякога неуместни.
Описаното преживяване може да бъде и несъзнателен опит на детето да накаже майката...........понякога силно преувеличаваме "стреса" у децата, но това всъщност е нашата тревожност. Разбира се това са само предположения.......
Рано или късно раздялата е неизбежна.......ако майката тялом и духом е непрекъснато с детето си, то усеща тази зависимост и всичко става все по-трудно....
Незная дали сте забелязали, че когато детето падне и майката подскочи от уплаха детето плаче по-силно и по-трудно се успокоява, реагирайки не само на собствената си уплаха, но и на тази на майка си. Ако тя е спокойна, усмихне се и каже...няма нищо, така ще порастнеш, хайде да станеш, ела да те прегърна......детето е много по-спокойно.....Същото е с раздялата......
Бих предложила да облечеш в думи това заминаване, как мама ще отиде, но ще се върне, как ще се чуят по телефончето, как ще каже на мама ало, мамо........как ще има снимки на мама....Не бива да е внезапно. Майката е всичко за детето, но това трябва да е до време. Таткото също може да обясни на детето с прости думички къде отиват и как мама ще си дойде.......
Рано или късно раздялата е неизбежна.......ако майката тялом и духом е непрекъснато с детето си, то усеща тази зависимост и всичко става все по-трудно....
Незная дали сте забелязали, че когато детето падне и майката подскочи от уплаха детето плаче по-силно и по-трудно се успокоява, реагирайки не само на собствената си уплаха, но и на тази на майка си. Ако тя е спокойна, усмихне се и каже...няма нищо, така ще порастнеш, хайде да станеш, ела да те прегърна......детето е много по-спокойно.....Същото е с раздялата......
Бих предложила да облечеш в думи това заминаване, как мама ще отиде, но ще се върне, как ще се чуят по телефончето, как ще каже на мама ало, мамо........как ще има снимки на мама....Не бива да е внезапно. Майката е всичко за детето, но това трябва да е до време. Таткото също може да обясни на детето с прости думички къде отиват и как мама ще си дойде.......
Дъщеря ми е много привързана към мен, въпреки че още като беше на 9 месеца, тръгнах на работа.
Майка ми я гледа, реве всяка сутрин, 5 минути след като изляза, спира и забравя за мен, освен ако не е кисела, тогава мрънка, мама-мама.
Сега през отпуската бяхме 20 дена непрекъснато заедно, и понеже от днес съм на работа, събота и неделя я оставих на баба и, и дядо и. Плака малко, след това са ходили навън, много е била доволна, обаче вечерта преди да заспи е плакала, майка е успяла да я успокои и приспи, и през ноща се е събудила към 3 с писъци мама-мама. Майка пак я гушнала пяла и песнички и тя е заспала.
мъчно ми беше ама нямаше начин, детето трябва да свикне с баба си.
Мислех, че може да се стресира, но засега няма такива симптоми, даже снощи плака за баба си, като си тръгваше.
Ако имаш доверие на майка си, я остави. За мен майка е единственият човек на който мога да оставя детето, защото е доказала, че може да се грижи за нея и че мжое да я успокои във всяка ситуация.
Майка ми я гледа, реве всяка сутрин, 5 минути след като изляза, спира и забравя за мен, освен ако не е кисела, тогава мрънка, мама-мама.
Сега през отпуската бяхме 20 дена непрекъснато заедно, и понеже от днес съм на работа, събота и неделя я оставих на баба и, и дядо и. Плака малко, след това са ходили навън, много е била доволна, обаче вечерта преди да заспи е плакала, майка е успяла да я успокои и приспи, и през ноща се е събудила към 3 с писъци мама-мама. Майка пак я гушнала пяла и песнички и тя е заспала.
мъчно ми беше ама нямаше начин, детето трябва да свикне с баба си.
Мислех, че може да се стресира, но засега няма такива симптоми, даже снощи плака за баба си, като си тръгваше.
Ако имаш доверие на майка си, я остави. За мен майка е единственият човек на който мога да оставя детето, защото е доказала, че може да се грижи за нея и че мжое да я успокои във всяка ситуация.
Вероятно чувството ти за вина идва от факта, че оставяш детето, за да отидеш на море. Представи си обаче, че го оставяш, за да отидеш на работа. Тогава и да плаче и да не плаче няма да имаш особен избор. Първата раздяла винаги е трудна.
Но всеки има нужда от време за себе си. Детето може да е най-хубавото нещо в живота, но аз лично за себе си имам нужда от малко свободно време.
P.S В момента синът ми е с майка ми в Пловдив. Вчера го оставихме и даже ни изпрати на влака. Очаквах да се разреве, обачеееее Кало даже замаха с ръка 5 минути преди да тръгне влака и завика Чао, чаооооооооо!
Но всеки има нужда от време за себе си. Детето може да е най-хубавото нещо в живота, но аз лично за себе си имам нужда от малко свободно време.
P.S В момента синът ми е с майка ми в Пловдив. Вчера го оставихме и даже ни изпрати на влака. Очаквах да се разреве, обачеееее Кало даже замаха с ръка 5 минути преди да тръгне влака и завика Чао, чаооооооооо!